Новини от Елена

С три затворени болници във В. Търново и Елена и надежда да ни лекуват по-добре догодина изпращаме 2011-а. От друга страна, не се сбъднаха очакванията да имаме нов регионален онкодиагностичен център в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Цяла година вече се бавят процедурите по провеждането на търга за изпълнител на поръчката за доставка на високоспециализираната апаратура, която ще донесе на болниците инвестиции за 6,5 млн. лв.

След П. Тръмбе�? и Елена остана без болница
Общината в Елена не успя да спаси единственото си лечебно заведение. Агонията продължава цяла година, има доктори на книга, а дейност няма. Сега правителството даде възможност по оперативната програма за регионално развитие болницата да кандидатства за финансиране. Но за преструктуриране и развиване на доболнична помощ. Ясно е, че това е краят на 130-годи�?ния стационар, оцелял за това време. �? тъй като дълговете на болницата са над 800 000 лв., въпрос е на време да започне разпродажба на имотите. Проблемът е, че в сградата на лечебното заведение са разположени всичките структури на общинското здравеопазване, та дори и хосписът, които могат да останат на улицата. Така фалитът ще застигне цялата общинска здравна система.

Наниз от реформи обърка хората, но нито една не успя
През годината здравното министерство изненада всички ни с какви ли не реформи, но нито една не успя. Бяха разкрити два спе�?ни кабинета в болниците в Елена и П. Тръмбе�?. После бързо бяха закрити, защото няма�?е пациенти. �?злезе ялова наредбата за избор на екип в болниците, сега се оказа, че наредбата ще бъде променена. Вероятно, защото в нея се съзря един вид рекет за пациентите. Те плащат двойно – веднъж със здравните си осигуровки, а втори път – от джоба. А и нямат гаранция, че избраните лекари ще ги лекуват. Напук на тази наредба, онкологията ре�?и за избор на екип пациентите да плащат по един-два лева, защото са бедни, а не до 950 лв., както пи�?е в наредбата.
Като коледен подарък новината тези дни е, че всеки може да ходи при лекар специалист без направление от личния лекар, но трябва да си плаща прегледа. Колко ще бъде тази сума, още се умува. След прегледа, ако се наложат изследвания и допълнителни консултации, те щели да бъдат безплатни.

�?зточник Янтра Днес

Четири дежурни кабинета обслужват пациентите във Великотърновска област в извънработното време на личните лекари и по празниците. Последният бе разкрит в началото на декември в Медицинския център в Елена, а останалите три кабинета работят от пролетта в общините Велико Търново, Горна Оряховица и Павликени. Тези в Горна Оряховица и Павликени поемат пациентите съответно от Лясковец и Сухиндол. Единствено Свищов и Стражица останаха без дежурни кабинети и пациентите разчитат на личните си лекари или на Спе�?на помощ.
По данни на Здравната каса почти всички джипита, където има дежурни кабинети, са сключили договор с тях. С въведените в края на миналата седмица промени джипитата вече ще могат да сключват договори с кабинетите, които се намират на не повече от 35 км от практиките им. Досега ограничението бе 20 км, което реално ли�?ава�?е хиляди пациенти от денонощна медицинска помощ. Най-засегнати бяха хората от отдалечените и труднодостъпни региони.
„С тази промяна и раз�?иряване на периметъра смятам, че бе направена крачка напред, макар че ние настоявахме това ограничение да отпадне. Все пак това е една положителна промяна и ще осигури глътка въздух за част от колегите и пациентите”, коментира председателят на Регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Христо Димитров.

�?зточник вестник Борба

Малките болници стават консултативно-диагностични центрове и в тях могат да бъдат разкрити дневни стационари с до 10 легла, ре�?и правителството на заседанието си в сряда. Болните ще се лекуват за по един ден, а ако са в по-тежко състояние, ще се отпращат към големите болници. Тези промени са предвидени в Закона за лечебните заведения, които подлежат на дискусия в Народното събрание. Освен това ще се даде възможност общопрактикуващи лекари да бъдат съучредители на тези центрове, като по този начин сградите на закъсали болници могат да бъдат спасени. Предвижда се новата реформа да влезе в сила от януари 2013 г.
Тези промени са надежда за общините в П. Тръмбе�? и Елена, където болниците вече не работят. Преди две години в П. Тръмбе�? бе закрит стационарът, тъй като лечебното заведение не се вмести в новите медицински стандарти на здравната каса. Болницата остана с �?ест клинични пътеки и това предрече фалита й. Опитите на Общината болничната помощ да бъде възродена, като се потърсиха нови лекари, се оказаха неуспе�?ни. Вчера новият заместник-кмет на Полски Тръмбе�? Назис Кадир коментира, че промените в Закона за лечебните заведения са �?анс за общината да си върне болничната помощ, макар и еднодневна. По този начин сградата на болницата ще има диагностично-консултативен център с едно отделение, ще се използва и наличната лаборатория и рентгенова апаратура. Предстои ръководството на Общината да обсъжда нови възможности, за да се намери най-доброто ре�?ение. Кметът Георги Чакъров е категоричен, че в общината трябва да има болнична помощ. Всичко зависи по какви клинични пътеки ще бъдат лекувани пациентите в стационара и дали финансирането ще бъде ефективно, смята Чакъров.
Проблемът с болницата в Елена е по-сложен. Там персонал от 30 лекари, медицински сестри и санитарки всеки ден ходят на работа, без да вър�?ат нещо. Болницата е затънала с дългове над 830 000 лв. и вече има съдебни искове за неизплатени заплати. НАП е запорирала сметките на лечебното заведение, което дължи 170 000 лв. за данъци. Тъй като няма дейност, РЗОК не финансира лечение, а болницата има сключен договор с касата за 11 клинични пътеки. В момента в стационара се извър�?ва финансова ревизия, за да се установи фактическото състояние.
Тази реформа би ни дала �?анс да възродим болницата, но до 2013 г. има още много време и стационарът може да бъде разпродаден заради дълговете, заяви вчера зам.-кметът на общината Йордан Димитров. Според него трябва добре да се прецени дали да има болница в Елена, но трябва да се запази на всяка цена медицинският център. Той се намира в сградата на лечебното заведение и при евентуална продажба на болничните активи докторите специалисти излизат на улицата.
Промените в Закона за лечебните заведения включват и възможности за окрупняване на болниците, за да се пести от административен персонал. Още преди няколко години се роди идеята областната болница във В. Търново да вземе еленската и да я спаси от фалит, но всичко остана само идея. С новите промени сега това ще бъде регламентирано. Според �?ефа на МОБАЛ д-р Людмил Гецов областната болница е доста натоварена, пък и собствеността на двата стационара във В. Търново и Елена е различна – преплитат се държавни с общински капитали. Така че на болницата в Елена не й остава нищо друго, освен да се възползва от възможността за дневен стационар, за да спаси здравеопазването в общината.
С проекта за промени в Закона за лечебните заведения се променя и философията на здравната карта във всяка област. Касата вече ще има право да отказва договор на болници, които не отговарят на изискванията. Критерий ще бъде средната необходимост за страната, а изискванията за стационарите ще бъдат разработени допълнително. Според �?ефа на РЗОК д-р �?ван �?ванов Великотърновска област се намира “в златната среда” по осигуреност на болнично лечение и няма опасност някое от сега работещите лечебни заведения да отпадне догодина. Стига то да отговаря на новите медицински стандарти.

�?зточник Янтра Днес

Дежурен кабинет ще заработи от 1 декември в Медицинския център в Елена, научи „Борба”. Преди да бъде разкрит, �?естимата общопрактикуващи лекари, които обслужват болните в града и региона, трябва да подадат заявления в Районната здравноосигурителна каса, след което да сключат договор с Медицинския център. Вчера в общината се проведе среща на кмета на Елена Дилян Млъзев, председателя на местния парламент Валентин Гуцов и директора на РЗОК д-р �?ван �?ванов с джипитата в града. На нея бяха обсъдени вариантите за разкриване на дежурния кабинет и начина на обслужване на здравноосигурените пациенти.
Това ще е четвъртият дежурен кабинет във Великотърновска област. В края на април бяха разкрити кабинети за неотложна медицинска помощ във Велико Търново, Горна Оряховица и Павликени, които поемат пациентите на джипитата от 20:00 часа до 8:00 часа през делничните дни и денонощно през почивните дни и празниците. Спорен Наредба 40 на Здравното министерство в малките населени места и отдалечени планински райони, както община Елена, дежурният кабинет ще преглежда болните през седмицата до 20:00 часа, когато джипито не е на смяна или не може да обслужи пациентите си. През почивните дни дежурните лекари ще работят най-малко по �?ест часа на ден.

�?зточник вестник Борба

Всички пациенти трябва да плащат потребителска такса за преглед, за да няма привилегировани, настояват от областното сдружение на общопрактикуващите лекари във В. Търново. В момента има категории болни, а също и социално слаби, които не плащат такса. Така всички болни ще имат равен достъп до медицинската помощ, смята д-р Христо Димитров, �?еф на сдружението и участник в експертната група за подготовка и провеждане на преговори с НЗОК по промени в НРД.
Ако социалното или здравното министерство искат да помогнат на най-болните и най-бедните, срещу касов документ могат да връщат таксите, обясни д-р Димитров. Може да се направи изключение за категории освободени, които имат ре�?ение на ТЕЛК с над 71 % неработоспособност. Според българското законодателство именно такива пациенти се нуждаят от социални помощи и други привилегии, коментираха от сдружението.
Потребителската такса за преглед при лекар бе�?е въведена през 2000 г., заедно със старта на здравното осигуряване. Тя е 1 % от минималната работна заплата. За ден престой в болницата таксата е 2 %, но за не повече от 10 дена годи�?но. Според д-р Димитров основната функция на таксата е да възпира пациентите от ненужното търсене и ползване на медицинската помощ.
След последното увеличаване на минималната работна заплата на 270 лв. един преглед при джипи струва 2,70 лв., а ден престой в болница – 5,40 лв. Това обаче сигурно ще продължи до края на тази година, тъй като Министерският съвет вече гласува предложение потребителската такса за преглед при лекар да бъде “отвързана” от минималната работна заплата. Това ще даде възможност на правителството да я увеличава, намалява или замразява. Болниците ще могат сами да си определят цената за ден престой. Тепърва се очакват промени в Закона за здравното осигуряване, нови наредби и правилници, които да регламентират как ще бъде формирана новата потребителска такса.
По проблема се очакват много спорове от страна на министерства, лекари, пациентски организации и синдикати. Здравният синдикат на КНСБ вече заяви, че ще настоява потребителската такса за преглед при лекар и лечение в болницата да отпадне.

�?зточник Янтра Днес

Всички, които живеят на повече от 20 километра, не могат да разчитат на здравна грижа в почивните дни

Хиляди пациенти няма да имат достъп до дежурните лекарски кабинети през почивните дни, защото живеят на разстояние по-голямо от 20 км от тях. Според последните изменения на Наредба 40 на МЗ, обнародвана през юли, джипитата ще се грижат за пациентите си през деня, а в останалото време и през почивните дни болните ще търсят медицинска неотложна помощ в дежурните кабинети. �?ма обаче условие този кабинет да се намира на по-малко от 20 км от месторазположението на джипи практиката. Ако това разстояние е повече, болните могат да разчитат само на спе�?на помощ, тъй като за тях няма дежурен кабинет, с който общопрактикуващият лекар да е сключил договор.
По тази причина остават изолирани села като Ново село, Вонеща вода, селища в Еленския балкан, Стражица, П. Тръмбе�?, Павликени, Свищов. Други райони пък са по-близо до дежурните кабинети в други общини, където пациентите са непознати. Това затруднява и забавя лечението. Напр. Дичин географски се намира във Великотърновската община, но джипито там е сключило договор с дежурния кабинет в Павликени, тъй като селото е извън “санитарната зона” от 20 км.
Не е ясно и дали тези 20 км трябва да се измерват по су�?а или въздух, коментира �?ефът на джипитата д-р Христо Димитров. Освен това се ограничава правото за избор на лечение, който според Закона за здравето е свободен в цялата страна.
Според лекари и пациенти новите разпоредби излагат на риск болните и създават хаос в здравеопазването с опитите за постоянно реформиране на системата.
Миналата година предложихме на здравното министерство там, където няма възможност да се разкрият дежурни кабинети, пациентите да се обслужват от филиалите на спе�?на помощ, заяви д-р Димитров. Никой не ни обърна внимание.
Сега отново предлагаме селата в отдалечените и трудно достъпни райони в извънработно време да се обслужват от спе�?на помощ, съобщи �?ефът на джипитата. Общопрактикуващите лекари са изпратили писмо до МЗ, в което настояват за среща с министър Стефан Константинов. Такава все още не е насрочена.

�?зточник Янтра Днес

15 хил. лв. отпусна миналата седмица Общинският съвет в Елена на болницата „Д-р Димитър Моллов”, с които да бъдат погасени огромните борчове за ток. Това е поредният опит за реанимиране на лечебното заведение, което за първи път в 131-годи�?ната си история е изправено пред реалната опасност да бъде ликвидирано. Още през май кметът Са�?о Топалов подписа споразумение с „Е.ОН” за разсрочване на задълженията на болницата, които тогава бяха около 13 хил. лв., като отсрочката бе до днес – 20 септември. Това обаче едва ли ще спаси лечебното заведение, което в началото на лятото бе временно затворено, след като РЗОК Велико Търново прекрати работата му по седем от общо десет клинични пътеки. Така реално бе�?е спряна работата на три от четирите отделения. В последния си, отчаян, опит за спасяване на лечебното заведение местният парламент по предложение на кмета назначи нов управител – д-р Кирил Хинов. За кратко време той успя да поднови работата по спрените клинични пътеки. Въпреки това обаче болницата едва ли ще продължи да съществува още дълго.
„Това, че бе подновена работата по спрените клинични пътеки, не е гаранция, че болницата ще успее да се справи с тежката ситуация, тъй като приходите от тях са нищожни. За последния месец болницата е получила около 6 хил. лв., които са крайно недостатъчни за покриването на каквито и да е разходи. В същото време натрупаните задължения са за над 700 хил. лв.”, каза за „Борба” директорът на РЗОК Велико Търново д-р �?ван �?ванов. Според него причината за това е, че все по-малко хора от двете общини, които обслужва лечебното заведение – Елена и Златарица, избират да се лекуват там. Повечето от тях предпочитат болниците във Велико Търново и Горна Оряховица. А липсата на пациенти води и до по-малко приходи в бюджета на лечебното заведение.
Все още общината чака отговор от здравното министерство за поисканите от д-р Хинов 300 хил. лв. за покриване на огромните борчове. Няма яснота и дали държавата ще плати парите за това, че болницата обслужва пациенти в отдалечен и труднодостъпен район, какъвто е Еленската община.
Л�?КВ�?Д�?РАНЕТО НА ОБЩ�?НСК�?ТЕ БОЛН�?Ц�? – ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ДЪРЖАВНА ПОЛ�?Т�?КА
Това стана ясно още в началото на тази година, след като финансирането на общинските болници бе намалено с до 40% спрямо миналата година. Ре�?ението бе взето с лека ръка, без да се имат предвид демографските фактори, отдалечеността на районите и равните права за достъп до медицинска помощ на хората, които се лекуват в тези болници. С въведените високи критерии и нива на компетентност малките общински здравни заведения се оказаха неспособни да ги покрият и подписаха значително по-малко клинични пътеки спрямо предходните години. Така след 50 години работа бе закрита болницата в Полски Тръмбе�?, която обслужва�?е 18 хил. ду�?и, а работе�?е само по 5 клинични пътеки.
Не по-розова е картината и в Павликени, където от април пък бе затворено родилното отделение и всички родилки идват да раждат във Велико Търново. За щастие все още няма родени бебета някъде по пътя, в линейката. Поне засега…
Детското отделение също отдавна не функционира и малките пациенти се карат в търновската болница.
Другият, не по-малък, проблем е липсата на лекари. За да привлекат специалисти, които да обгрижват жителите на община Павликени, местният парламент дори промени наредбата за общинските жилища, в които да бъдат настанявани лекарите, идващи от други населени места. Само че едва ли има мераклии да работят в нея, след като и малкото останали специалисти напускат. В същото време Общинският съвет отпуска пари за плащане на част от натрупаните борчове за лекарства, ток, заплати и консумативи, след като здравното министерство намали бюджета й за тази година с 93 хил. лв.
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОЛН�?ЦАТА В СВ�?ЩОВ СЪЩО Е ПОД ВЪПРОС
Тъжната картинка в крайдунавския град не е по-различна от тази в останалите общини. Там бюджетът на болницата е орязан два пъти повече, с близо 200 хил. лв. Само преди един месец с подписка и писма до всички вис�?естоящи институции пациентите на отделението по хемодиализа успяха да го спасят от закриване, след като четири от общо �?естте медицински сестри обявиха, че напускат, защото не са взимали заплати месеци наред. След като бяха платени възнагражденията, проблемът бе ре�?ен. Липсата на специалисти обаче поставя под въпрос съществуването и на родилното отделение, в което работят само двама аку�?ер-гинеколози. Ако единият ре�?и да напусне, тогава отделението ще последва съдбата на това в Павликени. От здравната каса обявиха също така, че започват проверки на свищовската болница за това дали действително са назначавани някои лекари, или това е направено само за да сключат повече договори със здравната каса.
ЕД�?НСТВЕНО БОЛН�?ЦАТА В ГОРНА ОРЯХОВ�?ЦА Е В ПО-ДОБРО СЪСТОЯН�?Е ОТ ОСТАНАЛ�?ТЕ
Въпреки скандалите, които разтресоха лечебното заведение в железничарския град, се оказва, че там няма отлив на пациенти и лекари. Тя е и единственото здравно заведение в на�?ата област, в което има работещо отделение „У�?и-нос-гърло”, след като преди година това в търновската болница бе затворено. Тя е и единствената общинска болница, която получи от здравното министерство повече пари в размер на 39 хил. лв.

�?зточник вестник Борба

Общо 47 са незаетите лекарски практики във Великотърновска област, а 50 са свободните места за стоматолози. Най-много са незаетите селски практики в общините Елена, Павликени и Стражица. Любопитното е, че само за Велико Търново не достигат 11 джипита.
56 са неблагоприятните лекарски практики в областта
За тези неатрактивни за джипитата райони здравната каса предвижда допълнително заплащане, но въпреки това все още за някои от тях няма кандидати. В някои случаи едно джипи обслужва по няколко села, както например е лекарят, който се грижи за хората от селата Константин, Майско и Беброво. Здравната каса е въвела няколко критерия, по които определя даден район като неблагоприятен. Такива са местата, които са по-отдалечени, труднодостъпни, с ло�?и пътища, специфика на населението и екологично замърсени места. Неблагоприятните практики обаче трябва да отговарят на поне две от тези условия, за да получат пари от касата.
Най-много средства в на�?ата област се отпускат за практиката в Елена – 900 лв., както и за златари�?кото Горско Ново село – 720 лв. В селата Калайджии и Константин доплащането е 600 лв., а в Беброво, Върбица, Вонеща вода и Марян – 540 лв. Най-малко пари – 120 лв., се дават за Ново село. Ако един личен лекар обслужва сам повече села, той взема съответно и по-голяма сума. Когато пък джипитата са повече, предвидените за района средства се разпределят според броя на пациентите в техните листи.
Лекарите във Великотърновско все повече намаляват
Тази тревожна статистика отчитат здравните експерти през последната една година. Осигуреността с лекари за региона е 27, 5 на 10 хил. ду�?и население при средно за страната 37. Тези проблеми са най-изявени в общините Елена, Стражица, Златарица и част от Свищов, където повечето лични лекари живеят в общинския център и ходят по график в обслужваните от тях села. Не по-малко притеснителен е и фактът, че средната възраст на лекарите и специалистите по здравни грижи продължава да се увеличава, като това ще се усети още по-силно през следващите години.

�?зточник вестник Борба

141 000 лева глоби са наложени за нару�?ения, установени след проверки на Здравната каса за първите �?ест месеца на годината. Размерът на глобите е зави�?ен с 36 процента в сравнение със същия период на миналата година. Нараснали са проверките на общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ. Най-често нару�?енията са свързани с разминаване между обема на оказаната и договорирана помощ, с медицинската документация, с отпускането на лекарства, с липсващо медицинско оборудване, съобщи директорът на Районната здравна каса �?ван �?ванов. На ежемесечен контрол подлежат болниците за дублиране на хоспитализации на един пациент по една и съща клинична пътеки в продължение на 30 дни, както и за пациенти, починали в болницата, за които се отчита по-голям болничен престой. В резултат на проверките подобни случаи са намалели. Следи се още за неизвър�?ени дейности, които обаче са отчетени. Такъв случай е регистриран за втора поредна година при стоматолог в Масларево. Наложена е санкция от 100 лв. и е сезирана прокуратурата. Друго грубо нару�?ение е болниците да декларират назначени специалисти, каквито всъщност нямат. �?ма такъв случай, показват проверките – болница е назначила кардиолог и гастроентеролог, но само на хартия. След проверката и на медицински одит е възможно да бъдат коригирани нивата на компетентност на съответното отделение. Голям е проблемът с дефицита на лекари, каза �?ванов. Не достигат патоанатоми, токсиколози, неонатолизи, хематолози, ревматолози, лабораторни лекари, инвазивни кардиолизи, алерголози. Сред дефицитните специалности са и профилните датски специалности- детски кардиолог, пулмолог, невролог.

�?зточник DarikNews

Общините – акционери са категорично против

Областната болница “Д-р Ст. Черкезов” във В. Търново иска промяна в капитала на дружеството. Това предложение е една от точките на дневния ред на общото събрание на акционерите, което ще се проведе на 27 юни.
Предлага се държавният дял в капитала на болницата от 51 да бъде зави�?ен на 68,82 %, за сметка на дяловете на останалите акционери, които ще бъдат намалени. Така Община ВеликоТърново остава с 9,32 %, Г. Оряховица с 5,71 %, Елена – с 1,34 %, Златарица – 0,59 %, Павликени – 3,29 %, П. Тръмбе�? – 2,13 %, Свищов- 4,88 %, Стражица – 1,83 % и Сухиндол – 0,40 %.
Ако предложението бъде прието от акционерите, капиталът на болницата от 2 329 000 лв. се увеличава на 3 660 000 лв., обясни �?ефът на МОБАЛ д-р Людмил Гецов. По този начин държавата ще покрие дълговете на стационара, които са 331 000 лв.
Това е вторият опит за промяна на капитала, който прави МОБАЛ. На общо събрание м.г. също има�?е такова предложение, но общините Златарица и В. Търново в качеството си на акционери го атакуваха. Бяха заведени дела и съдът уважи исковите претенции на двете общини.
Против съм за увеличаване на капитала на държавата в МОБАЛ, категоричен е кметът на В. Търново д-р Румен Ра�?ев. Той обясни, че вече е дал своето становище на ОбС, който трябва да вземе ре�?ение. Д-р Ра�?ев обясни, че с повторното предложение за увеличаване на капитала на държавата се прави опит общините да бъдат елиминирани от управлението на областните болници и ако всяка година се взимат подобни ре�?ения, то всички големи болници в областите ще станат държавни. За каква децентрализация на управлението говорим, попита кметът.
Това е поредният опит държавата да елиминира общините и те да не са фактор в управлението на здравеопазването, коментира Йордан Михтиев, кмет на Г. Оряховица. Ние ще гласува против, заяви той.
Желаем само доброто на областната болница, защото тя е на всички и лекува много от гражданите на Свищов, коментира кметът на дунавския град Станислав Благов. Той обаче се въздържа от категорично становище каква ще бъде позицията на общината по повод промяната на капитала.
Кметът на Стражица. Стефан Стефанов каза, че от малките общини нищо не зависи и държавата като мажоритеран собственик в областната болница ре�?ава какво да прави. Дори и да гласуваме против, нищо няма да се промени, коментира Стефанов.
Оказа се, че пълномощникът на общината в П. Тръмбе�? ще присъства, но няма да гласува. Причината е, че до общото събрание на МОБАЛ няма да има общинско ре�?ение по предложението за промяна на капитала. Сесията ще бъде на 30 юни, а за едно становище не можем да свикваме извънредна, обясни кметът Георги Чакъров. Разбира се, аз съм против капиталът на държавата да се увеличава в МОБАЛ. Така се елиминират общините, уточни градоначалникът.
Щом държавата иска да увеличи дяловете си в областната болница, аз подкрепям такова предложения, заяви Пламен Чернев, кмет на Сухиндол. Според него крайно време е да се размърда здравната реформа, защото не може само да се наливат пари в неефективни структури, а болниците не бива да бъдат търговски дружества, за да развиват качествена спе�?на помощ и лечение.
Кметът на община Златарица Пенчо Чанев коментира, че е категорично против увеличаване дела на държавата. Ще гласувам така, както ме упълномощи ОбС, но подобна стъпка цели да ликвидира влиянието на общините, каза той. Смятам, че политиката на държавата по отно�?ение на акционерното участие в капитала на болницата е сбъркана по начало. Например защо дял има и община Свищов, чиито пациенти почти не стигат в търновската болница? Ако държавата иска да управлява сама, по-добре въобще да няма акционери, коментира Чанев.
�?збор на нов съвет на директорите ще бъде обявен на общото събрание на 27 юни. Той се състои от трима ду�?и. На мястото на юристката Гергана Кирова, ще бъде предложена Вяра Желева като представител на държавата. В директорския борд на болницата остават д-р Людмил Гецов като изп. директор и д-р Христо Христов като член.
За миналата година областната болница е отчела приходи от 12,130 млн. лв.

�?зточник Янтра Днес

16 000 лева са изразходвани за първите три месеца на годината за диагностика и лечение на здравнонеосигурени граждани в болнични заведения от Великотърновска област. Парите се отпускат от Агенцията за социално подпомагане.

От началото на годината са били подадени 31 молби, от тях са одобрени 21. Само през март за изследвания и лечение на здравнонеосигурени пациенти в болниците са били отпуснати близо 10 000 лв.

Подпомагане могат да получат лица без доходи, които не притежават лично имущество, през последната една година не са прехвърляли жилищен или вилен имот срещу заплащане или чрез договор за дарение.

Средства могат да получат и чужденци с разре�?ение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България и тези, които се ползват от временна закрила или имат статут на бежанци.

�?зточник DarikNews

РЗОК – В. Търново ще извър�?ва постоянни проверки на болниците в областта. Засиленият контрол е още от миналата година и бе наложен поради това, че бяха засечени множество нару�?ения в здравните заведения. Често отчетената работа не отговаря на обема на самото лечение, обясни д-р Галина Гарева, �?еф на отдела по контролната дейност. Почти всеки месец стационарите са отчитали дейност, която надхвърля месечните им бюджети. Засечени са пациенти с чести хоспитализации през годината или болни, които лежат по няколко пъти за едно и също заболяване в рамките на един месец. Това наложи постоянен мониторинг на лечението на заболяванията по клинични пътеки, още преди те да бъдат платени от здравната каса, коментира д-р Гарева.
Тази година са въведени нови медицински стандарти за болниците, които определят три нива на компетентност. �?зискванията за лечение са зави�?ени и контролът ще бъде още по-строг, заяви �?ефът на РЗОК д-р �?ван �?ванов. Три от стационарите имат отделения с трето ниво – което е най-високо. Това са МОБАЛ, Онкоцентърът и болницата по кардиология. Те ще получават по-високо заплащане.
691 проверки е извър�?ила РЗОК във В. Търново през 2010 г. Наложени са глоби и санкции за 169 000 лв. 240 от проверките са завър�?или с констатирани нару�?ения. Няма болница без пропуски. При джипитата има нару�?ения в диспансеризацията и профилактичните прегледи. 45 жалби е получила РЗОК от пациенти, от тях 14 са за болничното лечение. Хората се оплакват най-вече от това, че докторите искали пари за някои консумативи при операциите.

�?зточник Янтра Днес

49 свободни лекарски практики има във Великотърновска област, съобщиха от РЗОК. Трайна незаетост има в общините Елена, Стражица, Лясковец, Свищов, Полски Тръмбе�? и Велико Търново.

Заради липсата на личен лекар жителите на еленското село Майско, които са около 1000, се налага да изминават по над 20 км, за да се прегледат. Най-тежко е положението в отдалечените махали в Еленския балкан, където най-близкият кабинет се намира на повече от 30 км. 360 лв. плаща здравната каса на джипитата, които работят в т.нар. "неблагоприятни практики", но въпреки това има населени места, за които няма кандидати, коментираха от здравната каса.

Доходите на един общопрактикуващ лекар достигат до 3 000 лв., приходите на специалистите са около 1 700 лв., а на зъболекарите – около 1 500 лв., отчетоха от РЗОК Велико Търново.

Разходите за лекарства на един жител от областта, плащани през здравната каса, са 58 лв. за 2010 година. Средствата са нараснали три пъти за последните десет години. �?зплатените пари за един пациент, преминал през болнично заведение, са 628 лв., информираха още от РЗОК. От там отчетоха 20 % увеличение на разходите за лекарства и медицински консумативи. През 2000 година средствата за половин година са били 750 000 лв., докато за 2011 възлизат на 13 млн. лв.

В същото време от здравната каса отчитат намаление на хората, които са избрали общопрактикуващ лекар. През 2001 година личен лекар са имали 286 867 ду�?и, а през 2010 техният брой е 259 853 или над 27 хиляди ду�?и по-малкo.

�?зточник DarikNews

След П. Тръмбе�? и Елена може да остане без общинска болница. Причината са новите изисквания по клиничните пътеки, регламентирани в приложение 18 към НРД 2011. Еленското лечебно заведение получи от здравното министерство разре�?ение за дейност на четири отделения вътре�?но, детско, АГ и физиотерапия. Но по-високите изисквания в стандартите за лечение поставят под въпрос работата на самата болница.
Миналата година стационарът получава�?е финансиране за 20 клинични пътеки, но сега заради новите изисквания едва ли ще може да сключи договор с РЗОК за повече от 12 пътеки. Парите са изключително малко и с тях лечебното заведение едва ли ще оцелее, смята управителят д-р Йорданка Садинова. Освен това са натрупани големи дългове, които не могат да бъдат покрити чрез активите на болницата, ако се стигне до фалит и разпродажба.
Д-р Садинова се надява на преговори и на разбиране от РЗОК. Вероятността за компромис е малка, тъй като има стандарти, които не могат да се нару�?ават. В противен случай касата спира финансирането.
За лечение на пневмония и бронхиолит например се изисква на територията на болницата да има вирусологична лаборатория, а в Елена няма. �?ма и заболявания, за които са необходими имунологични и патоанатомични изследвания. Според д-р Садинова, ако тези зави�?ени изисквания не бъдат коригирани, болницата няма да може да работи и хората от общината на практика ще бъдат ли�?ени от болнична медицинска помощ. Възрастните нямат средства да пътуват до МОБАЛ във В. Търново. В някой села автобусният превоз до областния център е два-три пъти в седмицата.
Силно притеснен е и управителят на свищовската болница, макар стационарът там да е далеч с по-големи възможности. Гавраил Гевезов съобщи, че в момента ръководството прави анализ на медицинските стандарти и едва след това ще стане ясно за колко клинични пътеки болницата ще сключи договор с РЗОК. Последните два месеца на 2010 г. работихме на печалба за първи път и ще бъде жалко, ако заради новите изисквания се наложи болницата да се преструктурира и дейността й да се редуцира, коментира Гевезов. Може да се затворят и цели структури, за да се намалят разходите. Медицинският управител припомни, че наскоро бе открито ремонтирано детското отделение с нов педиатричен кабинет, за което са помогнали общината и проект на Асоциацията на дунавските общини “Дунав”. Ще бъде много неприятно, ако за на�?ите деца няма да можем да използваме новите възможности за лечение, каза още болничният �?еф.
Д-р �?ван �?ванов, директор на РЗОК: “Проблемът на малките стационари е липсата на лекари и апаратура”
Проблемът на по-малките болници идва не толкова от въпросното приложение 18 към НРД 2011, а от нивата на компетентност, разписани от здравното министерство, смята д-р �?ван �?ванов, директор на РЗОК във В. Търново. На тези нива се основават приетите изисквания по клиничните пътеки. Според �?ефа на касата всяка болница има определено ниво на компетентност и за малките стационари то е най-ниското – първо ниво. Това означава, че възможностите за лечение на болниците са малки и на практика те няма да могат да осъществяват ефективна дейност.
Нивата на компетентност бяха разписани в медицинските стандарти още по времето на проф. Анна-Мария Борисова като здравен министър, припомни д-р �?ванов. После обаче тези стандарти бяха ремонтирани именно заради зави�?ените изисквания. Така отпадна задължението за брой дейности, но пък останаха стандартите за лекари и апаратура и там най-вече са проблемите.
Д-р �?ванов съобщи, че в момента се провеждат разговори с �?ефовете на болниците в областта по отно�?ение на новите стандарти. Винаги има смисъл от тези срещи, тъй като при сключване на новите договори сигурно ще се появят проблеми за всяка една болница, уточни �?ефът на РЗОК.
До 31 януари стационарите в областта трябва да подадат заявления за сключване на договори с РЗОК. До един месец след това тези договори започват да действат.

�?зточник Янтра Днес

Всички лечебни заведения във Великотърновска област вече подадоха разре�?ителни за дейност, съобщи вчера за „Борба” главният секретар на Регионалния център по здравеопазване в старата столица инж. Виолина Енева. До края на 2010 година приключи оформянето на огромната документация. �?нспектори от РЦЗ направиха проверки в болниците и бив�?ите диспансери.
Според информация от Министерство на здравеопазването част от документите на лечебните заведения вече са в процес на обработка.
По принцип болниците подлежат на разре�?ителен режим за ползване от една страна по закона за устройство на територията, а от друга – разре�?ение за дейност и акредитация по закона за лечебните заведения. На базата на тези разре�?ителни ще се определят и нивата на компетентност на лечебните заведения в областта, за които „Борба” вече писа.
„Работата бе�?е обемна, тъй като няколко пъти по време на оформянето на документацията и проверките се сменяха медицинските стандарти”, обясни Виолина Енева. Въпреки кратките срокове документите са оформени навреме и всичко е готово.
Сред критериите за разре�?аване на дейност и определяне нивото на компетентност са базата за дейност на болницата, апаратурата и консумативите, които има в нея, специалистите и квалификацията им, както и организацията на дейността. Посочват се и броят на лекарите със специалност и работещите по трудови договори.

�?зточник вестник Борба