Новини от Елена » Младеж в инвалидна количка е диджей в Константин

Младеж в инвалидна количка е диджей в Константин

Никола Топалов от Константин порасна в инвалидна количка. Коварната болест обаче не го затвори между стените на дома, нито прекър�?и волята му за пълноценен живот.
До една годинка Никола расте като всяко нормално дете. След първите си стъпки, вместо да стабилизира походката с времето, започва да пада. Родителите тръгват от кабинет на кабинет, но с точна диагноза никой лекар не се ангажира. Опасенията за неизлечима болест се засилват, когато лекарка от В. Търново им казва да се молят да не боледуват мускулите. По-късно педиатри от столицата потвърждават предположенията – аминална мускулна атрофия.
Родителите всячески се стараят да забавят напредването на болестта. �? тъй като всяко зло не идва само, майката не издържа и напуска семейството. Четиригоди�?ното момче остава на грижите на баща си Румен и баба си Надка, които непрестанно са до него. Бащата и днес продължава с ремонтите на къщата, за да е удобна за сина му. Опасана е с циментова пътека, която излиза направо на улицата, някои от стаите са раз�?ирени.
До четвърти клас Никола ходи на училище, дори кара велосипед. Бързо обаче започва да губи сила в краката, баща му го придружава на все по-дълги разстояния до училището. Не след дълго момчето се разделя с училищния живот, но не и със своите съученици. Те не му обръщат гръб, не му позволяват да се затвори вкъщи и да се предаде на болестта.
„Всеки ден благодаря на Бог, че ги има тези приятели около моя син. С тях ходи на кафе, играят карти, често прескачат и до конната база, която е далече от на�?ата къща – хвали се бащата Румен. Ники от малък обича да слу�?а музика. �?ма любими изпълнители и прави записи на песните, които му харесват. Подрежда ги в доста добра фонотека – „за всички изисквания и различни вкусове”, както казва той. �?два време, когато започва да се изявява като „диджей Ники”. Младежите от Константин харесват неговите записи и все го канят за дискотеките. Без Ники днес не минава озвучаването на училищни празници, а също и на тържествата, организирани от местното читалище. 18-годи�?ният младеж се справя професионално и само инвалидната количка напомня за съдбата му…
В потвърждение на неговите думи на вратата на стаята с усмивка се появява Камелия. Тя е осмокласничка и не пропуска след часовете да се отбие при Ники. „Той е най-добрият ми приятел. Винаги мога да му се доверя, а и умее да пази тайни – споделя момичето. – Ники е ду�?ата на на�?ата компания и без него не е интересно. Не го приемаме като инвалид. За нас той е пълноценен човек и искаме да останем приятели за цял живот.”

�?зточник вестник Борба

RSS за коментарите

Публикувайте коментар.