Кристалина Георгиева е правнучка на �?ван Попхристов Кър�?овски – най-видния представител на еленската възрожденска фамилия
Някои хора се гордеят с богатство и пари, а ние сме горди с родовете си – с това искрено признание започна разговорът ми по телефона с майката на Кристалина Георгиева, българският кандидат за европейски комисар, вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка. На 3 февруари, когато е изслу�?ването на българския кандидат от Европейския парламент, Маринка Георгиева ще навър�?и 89 години, но рождения ден ще празнуват след голямото изпитание на дъщерята.
„Ние от фамилията все сме си заедно, не ни пречат големите разстояния. А и общуването ни е семейна традиция от минали времена, когато всички се събирахме у баба Анка и пеехме. Тези песни са ми скъпи спомени и Кристалина все иска да й ги запи�?а.
Ние даже си кумувахме по роднински, а когато ни питаха защо го правим, отговаряхме – та ние сме си хора за цяла сватба, защо да търсим други” – разкрива една по една подробности от родословието майката на известната българка.
Професионалното израстване и �?еметната кариера на Кристалина Георгиева, единственият източно-европеец в ръководството на Световната банка, са потвърждение на поговорката „Кру�?ата не пада по-далеч от дървото”. А може би е орисана по родова линия да продължи делото на предците си за силна българска държава.
Българският кандидат за еврокомисар е потомка на една от най-известните родолюбиви фамилии в Елена – Кър�?овската. Кристалина е правнучка по бащина линия на �?ван Попхристов Кър�?овски – най-изявеният представител на рода, чието начало поставя легендарният Кър�?о войвода. За него се предполага, че е сред младите боляри, избягали и заселили се в Еленския балкан при падането на Търново под турско.
�?ван Кър�?овски е първородният син в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Христо �?ванов Кър�?ов и племенницата на �?ларион Макариополски Юрдана Симидова. Петимата братя – �?ван, Сава, Юрдан, Кръстьо, Антон, и една от двете дъщери – Андоничка, се посвещават на национално-освободителната борба.
Революционната дейност на прадядото на кандидатката за еврокомисар е свързана с участието му в четата на капитан дядо Никола, в легиите, той работи у нас и в емиграция с Раковски, Панайот Хитов, Христо Ботев. �?скрени и сърдечни са били отно�?енията му с Левски, обща работа в БРЦК и приятелство го свързват с Любен Каравелов.
�?ван Попхристов Кър�?овски се нарежда сред най-изтъкнатите в интелектуално отно�?ение български възрожденци. Владеел немски, френски, румънски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на което чете и ползва разностранна чужда литература, прави преводи и неслучайно е сред учредителите на Българското книжовно дружество /дне�?ната БАН/. Той оставя ценно наследство от спомени, биографии, записки от дългите му години в емиграция. Най-точна преценка за неговите заслуги прави в едно свидетелство Панайот Хитов, на чиято чета Кър�?овски е главен писар: „…било с перо на учител-списател, било с оръжие на революционер-въстаник за освобождението на общото ни Отечество България от несносното робство и за достигането на тая свята цел, когато е ставало нужда той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо що може да има човек на светът…”.
След Освобождението �?ван Попхристов Кър�?овски взема участие в уредбата на държавата. Той е сред членовете на Учредителното събрание, народен представител в Първото Велико народно събрание, секретар на бюрото на Народното събрание. Скоро обаче, като много народни поборници, той е силно разочарован от произвола и нару�?енията в държавата. Неговите принципи и идеализъм се сблъскват с грубата действителност и последствията за него са съд и затвор. Търсейки причините, той пи�?е в дневника си: „За да не им мъти�? водата, да не им пречи�? в плановете, да не им придирва�? сметките, да не им улови�? кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. �? имат право”.
От 1881 г. Кър�?овски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграция във Вла�?ко се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда �?ест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им �?ван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогоди�?ен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
В Елена и до днес е запазена родната къща на прадядото на бъдещия еврокомисар, паметник на културата, в която Левски основава местния революционен комитет. Тя се намира в началото на малката калдъръмена уличка „Кър�?овска”, а през главната улица, в парка, е издигнат паметник на петимата братя революционери.
„Кристалина знае много за своя еленски род, но никога не е идвала в града на своя прадядо за разлика от брат си. „По моя линия тя е наследница също на славен род”, споделя още майката. „Дядо ми по бащина линия е бил активен участник в борбата за църковна независимост, а другият ми дядо Балканската война заварва като кмет на Любимец. Всички мислят, че Кристалина е от моя град, но тя е родена в София, на една и съща дата – 13 август, с племенницата Анелия, която носи името и удивително прилича на баба си Анка. Кристалина е кръстена на моята майка, която се казва�?е Кристина, и детството си често прекарва�?е при нея и сестра ми в Любимец.
„За първи път споделям още нещо за Кристалина. От баща си, който почина рано и бе�?е прекрасен трудолюбив човек, и от прадядо си �?ван е наследила писането на стихове, а от мен да рецитира. Аз не станах актриса, харесвам театъра като изкуство, а не като професия. Синът, който е по-голям от Кристалина, наследи дарбата на моя прадядо и е художник-приложник.
Ние сме сърдечни и открити хора. Вратата на дома ни е отворена за всеки, който идва с добро сърце. Когато дъщеря ми прие кандидатурата за европейски комисар, десетки хора ми се обадиха да ме поздравят. Други я укоряваха, че за пет минути е приела предложението. Когато на везните постави�? високия пост в Световната банка и дългът към родината, не е нужно повече време, за да покаже�?, че си патриот. Дори и далеч от Родината, тя не престава да мисли за нея. Всяка сутрин, мамо, ми казва тя, се събуждам с мисълта за България. �? как да е иначе, като тук са всичките й близки – съпругът, дъщерята, майката, приятелите й.
Ако моята дъщеря бе�?е отказала предложението, щях да бъда силно разочарована. �?зпитвам майчина гордост, но повече се гордея с нея като българка, защото на България са нужни хора, които освен за собственото си благополучие трябва да работят и за държавата си, и за народа си. А той заслужава по-добра съдба. Вярно е, че една птичка пролет не прави, но и досега все ни управляваха като орел, рак и щука.
Аз вече съм на възраст жена, но пожелавам на младите да дочакат щастливи дни за България.”
Мария Симеонова
