В Разпоповци честваха две светли дати
В 130-годи�?ното читалище е жив духът на Христо Търсанков
Близо 80 земляци се събраха в читалище „Просвета”, за да честват две светли дати в историята на село Разпоповци, днес улица на град Елена по силата на административна разпоредба от преди 40 години.
В края на 1881 г. с театрално представление на „Райна Княгиня”, подготвено по инициатива на учителя Петко Коев и градинаря Димитър Мирянов, е поставено началото на читалището в Разпоповци.
Тридесет години по-късно се ражда човекът, чиято житейска съдба е свързана с него до последния му дъх. „Когато съм се родил, майка ре�?ила да ми хвърли пъпа към реката, та да ми върви по вода. Реката е досами на�?ия двор от едната страна, а от другата е читалището. Като засилила пъпа ми към реката, той се извил и полетял към читалището. Така и праща�?е хората, които ме дирят у дома: „Вървете в читалището, нали там му е пъпът хвърлен!” – пи�?е в спомените си Христо Търсанков, за когото читалището в родното му село бе�?е храм. За него той се раздава�?е от сърце и ду�?а. Вър�?е�?е всичко – от театралните постановки на сцената до ремонта на прокапалия му покрив. С неговата дейност като режисьор, актьор, библиотекар, сценограф, художник, домакин се пи�?е�?е историята на читалище „Просвета”.
През 1931 г. с много трудности и заеми, но с голям ентусиазъм и доброволен труд разпоповчани издигат новата читалищна сграда, от втория етаж на която години наред бай Христо спуска�?е да се развява за всеки празник националния трибагреник. С битов хор, мандолинен оркестър, оркестър от народни инструменти, музеен кът, картинна сбирка читалището в Разпоповци се налага като едно от най-дейните в Еленска околия. От неговата сцена тръгва големият български актьор Георги Георгиев-Гец, на когото Христо Търсанков е първи режисьор. По-късно Гец ще напи�?е: „Ако мога един ден да стана на сцената такъв магьосник, каквито бяха в детството ми разпоповските актьори, ще бъда най-щастливият човек”.
Бог отреди бай Христо, скромният, но с дух на аристократ, да ни напусне на най-българския празник – Деня на светите братя Кирил и Методий. Четири години по-рано, на своята 80-годи�?нина, той изигра блестящо на еленска сцена Лука от Горкиевата пиеса „На дъното”. Той си отиде, но неговият пример на творец и родолюбец и досега поддържа буден духа в разпопското читалище. Днес хората в селото-улица са около петдесетина, но читалището е със статут на градско и в него членуват 153-ма ду�?и. От �?ест години имат състав за скечове и песни, който радва публиката на събори и фестивали. Миналата година общината в Елена направи основен ремонт на читалищния салон, фоайето и двете гримьорни, а преди това по „Красива България” – ремонт на фасадата.
От известно време читалищното настоятелство наложи като традиция да се честват 70- и 80-годи�?нини на разпопчани, независимо на кой край на света се намират. Девет юбиляри бяха удостоени с това внимание на тържеството в Разпоповци за 130-годи�?нината от основаването на читалището и 100 години от рождението на Христо Търсанков.
Мария Симеовова
�?зточник вестник Борба
ха написа:,
25.08.2011 at 11:46
Бай Христо Търсанков! Де да бяха повече хора като него!
аладин написа:,
28.08.2011 at 2:08
А с етнографския музей какво се случва? / бащината му кьща/ Страxотна сбирка има�?е там, последно като влизаx всичко се ру�?е�?е. Гледам,че бе�?е и обрасло с бурени до небето….сега сигурно е разграбено. Не го поддьржаxa,а може�?е колекцията му да бьде изложена някьде,така и xората щяxа да знаят малко повече за този добьр човек. Много неща е правил и всичките са достойни за уважение….днес такива xора просто не сьществуват,жалко!
Slavka написа:,
19.03.2013 at 14:44
Христо Търсанков – един истински родолюбец, интелигент и театрал, посветил живота си да поддържа балканския дух у съселяните си. Жалко, че етнографския музей, който бе�?е създал в дома си, се разпада безвъзвратно зад почупените стъкла на прозорците. Един от първите ми детски спомени е именно колекцията от препарирани животни в неговата къща. Непростимо е, че не можем да оценим онова, което хора като Христо Търсанков са ни оставили в наследство.
Дзюмбюлка написа:,
19.03.2013 at 16:30
Да не забравяме, че вероятно права върху къщата и върху колекцията в нея имат наследниците му.