Новини от Елена

70-те жители пътуват по ремонтиран път, но нямат телефон и интернет, а автобусът до Елена е веднъж седмично
Дрента е единственото село в България, което се управлява от президент, хвалят се местните зевзеци. �? веднага уточняват, че кметският наместник на китното селце, сгу�?ено в Еленския балкан, носи името на президента на страната Георги Първанов. Затова и всички местни жители во главе с кмета на Елена Са�?о Топалов се обръщат към наместника с „президента на Дрента”. Самият Първанов приема с усмивка �?егата и споделя, че досега не е имал комични ситуации заради съвпадението на името с това на държавния глава, но му е приятно когато го наричат президент.
В горещия августовски ден селцето, което се намира на 22 километра от Елена, изглежда пусто. По тесните улички не се мярка жива ду�?а и човек има чувството, че тук времето сяка�? е спряло…
Още докато пътуваме по тесния, но наскоро ремонтиран път, телефоните губят обхват. Няма покритие на нито един от трите мобилни оператора. По пътя също няма жива ду�?а – нито хора, нито автомобили. Дори в центъра на селото няма никой. Ти�?ината е леко потискаща за свикналия с градската суматоха човек…
Сградата на читалището обаче е отворена и отвътре излиза секретарката, която подрежда книги в библиотеката. „Как така се сетихте за на�?ето село, не мога да повярвам”, казва жената, веднага щом чува кои сме. „Кога ще четем във вестника”, пита с нетърпение в погледа Николинка Костадинова. �? веднага обяснява, че въпреки че никой не се сеща за тях, Дрента е село със славна история. „�?ма много неща, с които можем да се гордеем”, признава жената. �? разказва, че Дрента е едно от малкото села в страната с издадена история. Авторът Кольо Господинов вече не е между живите, но съселяните му с гордост препрочитат страниците на „�?стория (летопис) на село Дрента от 1972 година”.
„Трябва�?е да дойдете в началото на юни, когато е традиционният празник на селото. Тогава тук идват много хора от цяла България и на площада стават големи хора – на по 5 реда”, твърди секретарката на читалището. Свири златари�?ката музика и мало и голямо се хващат на хоро, като едно време. Жената споделя, че имала идея да поканят някоя от националните телевизии, за да заснеме празненството, но така и не се получило.
�?наче най-новото в Дрента е, че пътят до селото е ремонтиран – с подновена асфалтова настилка и пътна маркировка. „Направихме го миналата година по проект”, обяснява кметският наместник Георги Първанов, когото сварваме да работи в градината си. „�?скам до края на годината да направим и пътя до върха, откъдето се стига до Твърдица”, каза още наместникът и допълва, че се радва на разбирането на кмета на общината Са�?о Топалов. „В тия трудни времена прави каквото може, затова сме му благодарни”, реди „президентът на Дрента”.
Връзката на селото с Елена обаче е само веднъж седмично. Автобусът тръгва в 7 часа в петък и се връща в 18 часа. „Много е неудобно, но няма как, свикнали сме”, признават местните. Част от тях разчитат на собствен превоз, други, особено по-възрастните – не са напускали селото с години. Но не се оплакват. Твърдят, че животът тук им харесва. Спокойно е, въздухът е чист, а природата – красива. „�?маме си всичко, нищо не ни липсва”, с усмивка казва една от възрастните жени.
Единственото нещо, което работи в селото, освен читалището е малка кръчмичка недалеч от църквата. Там сядат на по биричка мъжете, а жените пазаруват хляб и стоки от първа необходимост.
„Преди години тук кипе�?е живот – има�?е училище, в читалището репетира�?е хор. Преди време е имало и няколко магазина и тъкачен цех за губери”, спомнят си дренчани. Сега всичко е замряло. Млади хора вече почти няма. Всички жители са възрастни, а само през лятото при бабите и дядовците си идват няколко деца, които играят по селските улици и карат колелета. Те оживяват малкото селце, но за броени дни.
В Дрента обаче развиват селски туризъм. Тук има две къщи за гости, които често отварят врати за любители на спокойна почивка сред природата. Наскоро тук до�?ли и група от 20 деца, които обиколили селото, снимали се до паметника на загиналите във войните през 1912 и 1918 година и си тръгнали.
Местната църква отваря врати само на големите християнски празници. Обслужва я еленският свещеник. Тогава жителите на Дрента си палят свещички за здраве. Сградата е красива, но се сляга от времето и има нужда от спе�?ен ремонт. Разбира се, за това трябват пари.
В селото освен че няма обхват на мобилните линии и стационарните телефони са кът. Такъв има в кметството и няколко къщи, но често връзката е затруднена, установи на�? екип. Преди време имало телефонна кабинка, но я затворили. �?нтернет пък има само началничката на пощата, която е една от най-младите жени в селото. В делничния августовски ден обаче и сградата на пощата е заключена, а на вратата виси огромен катинар. Всички са в неплатен отпуск заради кризата.
�?наче в Дрента има само двама безработни, хвалят се местните. „То и млади няма, та затова и безработни няма”, смеят се старците. „Но на фона на голямата безработица в страната ние сме добре”, усмихват се възрастните хора.
През зимата пътят се почиства редовно, разказват още дренчани. „Снегорини минават непрекъснато, получаваме колбаси и зеленчуци”, обяснява секретарката на читалището. Другата гордост на жената е, че наскоро успели да осветят и площада.
В землището на селото има и две реки – Божечка и Веселина. Според древни предания Божечка никога не пресъхвала, затова в миналото тук, за да си налеят вода идвали хора от целия регион. Затова и реката била наречена Божечка, или Божия река.
Една от най-интересните истории, свързани със село Дрента, е за златото на Вълчан войвода. Преди много години тук имало стар път, който минавал през Балкана. По него двама българи карали златото, но турците ги нападнали, завързали им очите и ги накарали да закопаят съкровището. Единият от тях обаче казал, че превръзката му се разместила и видял къде са заровили имането. Затова турците им отсекли главите. От тогава местността, в която е станало това, се нарича Главите. �? до днес много иманяри идват в региона, за да търсят златото, но без резултат.
„Сред предстоящите ми задачи е осъществяването на подготвяния проект за ремонт на църквата, която е строена през 1848 година, както и ремонт на покрива на читалището”, каза на изпроводяк кметският наместник.
„Не ни забравяйте и елате пак”, нареждат на тръгване местните жители. Ако ви писне от градския живот, елате на чист въздух и спокойствие, наръчват дренчани. А ние ще си купим вестник от Елена, обещават старците. Защото в Дрента и вестници няма. Но тук е царството на спокойния живот – далеч от градския �?ум и стрес.

�?зточник вестник Борба