Новини от Елена

За утеха Георги Георгиев отгледа тикви гиганти в село Дрента

Две великански тикви са най-голямата атракция в момента в еленското село Дрента. Собственикът им Георги Георгиев с охота разказва, че семенцата били най-обикновени – в пакетче за два лева, купени от центъра на Елена. Засети са пролетта, поливани, както се гледат всички други тикви. Преди месец обаче стопанинът забелязал, че от цялата градинка само два екземпляра се развиват светкавично бързо. Вчера той извади ролетката и измери страховитите размери на къдравите тикви. Най-голямата е с обиколка 170 см, а височината й е 70 см. Другата, която е по-бледа на цвят, също е огромна, но й трябва още време да догони колежката си в другия край на градината. Човекът се чуди какво се случва и наистина няма обяснение за мутантите в двора. Не са нито пръскани с препарати, нито пък са поливани кой знае колко.
Слухът за гигантите бързо обикаля селото, всички вече коментират новината и сочат с пръст къде е чудатата градина. „Не знам дали са ГМО, такива съм ги купил, уж са нормални, а пък гледайте какво чудо е!”, развълнувано реди Георгиев. Казва, че не ги е теглил, а и няма как да стане това, преди да ги е откъснал. Засега е ре�?ил да не ги прибира, за да види дали няма да станат още по-големи, и току виж – ударил рекорд и се прочул в новините. За да се убеди, че няма измама, и кметът Георги Първанов се наредил в градината да види. Голяма заслуга за рекорда има и съпругата Анка, която също е направила няколко поливки. �? самият Георги казва, че такова количество ще му дойде множко, затова ще прати от тиквата и на децата. Кани се да почерпи и близки в кръчмата.
Жоро кръчмарят, както го знаят всички в селото, освен че се грижи за хубавата градина с тикви и картофи, е животновъд. Още като малък имал мечта да стане зооинженер, но родителите му не позволили, защото работата била кална. Насочили го към армията и така кариерата му потръгнала във военното училище „Васил Левски” във Велико Търново. После бил в сержантското в Горна Оряховица, а накрая се пенсионирал като подполковник от резерва. Взима полагаемите заплати накуп и се връща през 1995 г. в бащината си къща в Еленския балкан. Със сухата пара прави и кръчма до къщата. Не че има клиентела и купувачите са протъркали пода от пазаруване, но все е нещо. Георги Георгиев е на мнение, че това е един вид социална дейност. Държи бара, защото вечер, а много често и денем се събира компания. „�?наче алтернативата е да си стоя вкъщи, да лежа, което за мен не е добре”, категоричен е той.
Естествено, разговорите около масата се въртят покрай най-новите неща, не само в държавата, но и в селото. Може да има само възрастни пенсионери, но и те си имат живот. Сега от смесицата от гласовете често се долавя думата тиква. Оттам пък разговорът продължава като цяло за земеделието и политиката, която уж цели да го стимулира. „Врели-некипели”, отсича бив�?ият военен и започва да реди неволите си, откакто е регистриран като земеделски производител. Това се случило през 2006 г. При идването му в селото семейството започнал с 10 овце, но през следващите години ги увеличил до 50 на брой. В момента са двайсетина, но съпрузите са уморени от неволи, неполучени субсидии и безхаберно земеделие, затова ще ги ликвидират наполовина и ще си оставят няколко животинки, колкото да преживяват.
Куриозът на фермера новобранец бил още веднага след регистрирането в поземлената комисия. Получил пасище и като един съвестен стопанин ликвидирал тръните и големите бодили. „Не ще�? ли, идва проверка и констатира, че не можело така. После ми наложиха санкция 7-8 хил. лв., които удържаха от субсидиите за пасище”, начумерено обяснява иначе веселият и енергичен животновъд. Към наказанието се прибавя и забрана да получава такъв тип субсидии и през следващите година или две, и той не знае точно колко. „Не мога да разбера какво стана, никакъв документ не дават, никой нищо не казва, сума телефони извъртях – никой не ги вдига”, допълва още той. �? на помощите за глава животно пак ударил на камък. Първоначално изискването било стопанинът да има 50 овце, той пък имал 47 на брой. На следващата година вече отговарял на условията, но пак нищо. Писал възражения, бил тъпана чак до министъра, но без успех. Накрая получил писмо на чиновнически език и зарязал разправиите.
Георги Георгиев бил командир на рота. Командвал е над 100 ду�?и, а сега в �?еговит разговор обяснява, че ако земеделският министър Мирослав Найденов му е подчинен, ще могат да поработят върху дисциплината. Настрани от майтапа човекът разсъждава, че субсидии трябва да има за младите фермери, тези, които искат нещо да направят, а не с парите да се гу�?ат тлъсти бизнесмени, които не са стъпвали на нивата или в обора.
Прави страхотно овче кисело мляко, с което черпи гости и виладжии, до�?ли да си починат в селото. Каза, че е носил киселото си мляко в лаборатория да го изследват и показателите били страхотни – истински и много полезен продукт. „Чисто овчо”, гръмогласно повтаря фермерът и изважда кофичката, която обръща, и млякото не се изсипва. „ �? българикус бациликус има вътре. Много е добро, животните пасат свежа трева и билки. Колкото мен загубен друг фермер такъв в селото няма. Смятайте, че до две години тук ще спре да се говори за животновъдство.”

�?зточник вестник Борба