Новини от Елена

Книга за своя род написа Мария Симеонова-Грозева
Една мечта от 30 години на двама видни потомци на рода – инж. Никола Симеонов и Йорданка Симеонова, се сбъдна. Наследници на Папаняците от различни краища на страната, даже и от чужбина, се събраха в събота на първата родова среща в еленското село Руховци – там, където здраво е побит жилавият им корен. По зова на кръвта дойдоха потомци, които се виждаха за първи път. От няколко клона на родословието има�?е наследници до четвърто коляно. На първите редове в читалищния салон се подредиха старей�?ините от рода, надхвърлилите 80 години – Генка Пеева, Петко Симеонов, Стефан Пеев. Присъствието пък на многото деца на срещата бе доказателство, че живителните сокове на родовите корени са разлистили буйна корона на родословното дърво.
„В на�?ия род калпави хора няма!” – едва ли може да има по-добро послание към потомците от тези думи на Мария Раева – дъщеря на първия кмет на село Руховци след Освобождението, свързала живота си със Симеон Пеев – водач на четата на Папанячетата в селото, твърде работлив и предприемчив за времето човек. Тази истина за рода доказва и тяхната внучка Мария Симеонова-Грозева. Тя е не само инициатор и организатор на срещата, но и автор на книгата „Наследството на един род Папаняците”. �?злязла от печат ден преди срещата, тя бе най-скъпият подарък за родствениците, екземпляр от която получи всеки. Спомоществовател на изданието е великотърновското дружество „Тремол” ООД на инженерите съпрузи Ралица и Петър Колеви. Фирмата носи името на бащата на Ралица – Тремол �?ванов, флотски офицер, един от командирите на миненосеца „Дръзки”, първи директор на Български морски флот, автор на книги за българското корабоплаване и корабостроене, починал през 2000 година.
Неговата съпруга Йорданка Симеонова, която е леля на авторката на книгата, дълги години пи�?е спомени за рода. Един от екземплярите тя дава на своята племенница с думите: „Ти продължава�? нататък”.
„Руховският сборник”, чийто редактор и съставител е кръщелникът на моя баща и потомък на Папаняците – Пенчо Чернаев /той направи представянето на книгата по време на срещата – б.а./, и отправеното към мен и сестра ми послание: „Кръвта вода не става и любовта към Балкана не умира” бяха последната капка, която ме провокира да се потопя в родовата история.
Днес все повече българи тръгват по света. Сред тях са и потомци на на�?ия род. Редно е да им оставим нещо, което ще ги крепи и поддържа в тяхното ежедневие, за да знаят и помнят какви са били, откъде са произлезли техните деди, как са живели и да се гордеят с делата им” – така пи�?е в книгата за родовата си мисия Мария Симеонова.
Тя и по-голямата й сестра Божидара са родени и учили в Елена. Техният дядо Симеон Пеев бил знаменосец на Великотърновския пехотен полк по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. За него се носел слух в Елена, че по време на една от войни�?ките отпуски си пристигнал с боту�?, пълен със захарин, и с това поставил началото на содо-лимонадената си работилница в града. Той бил един от първите притежатели на лек автомобил в Елена, купен през 1929 г. Снимка на колата с фамилията Пееви избира авторката за корицата на книгата.
Бащата на Мария – Пенчо Симеонов пък притежавал една от най-големите библиотеки в града, част от която подарил на Младежкия съюз през 1947 г. В тежък период от живота на голямата си дъщеря Божидара той й пи�?е: „Не е герой този, който никога не пада, а този, който съумее да се изправи и да продължи”. С присъщото му тънко чувство за хумор той казвал, че най-голямата глупост е да почерпи�?, защото остарява�?.
Приятната визия, чара, темперамента, организаторския талант Мария е наследила от майка си Мина. Тези качества безспорно й помагат в дългогоди�?ната активна педагогическа и възпитателна дейност с подрастващите, в младежката художествена самодейност, за което е удостоена с престижни отличия и почетни звания.
Тя много обича Еленския балкан и затова запази и ремонтира част от бащината си къща, но пусна дълбоко котва във Варна. Свързва живота си с моряк, а днес синът й Филип е капитан далечно плаване. Тя има невероятния �?анс да бъде избрана през 1969 г. от ръководството на Елена за кръстница на едноименния кораб „Елена”. Тогава еуфорията сред земляците й е толкова голяма, че дори аку�?ерката баба Коса, която при раждането на Мария я била отписала от белия свят, вади от раклата чисто нова извезана народна носия и я подарява за ритуала.
Емоционален момент по време на срещата бе представянето на родословното дърво. Родът, който е с над 350-годи�?на история, тръгва от Стойко Славов. Той заедно с приятеля си Кара Михо идват в Руховци след разгрома на Чипровското въстание през 1688 г. Прякорът на фамилията се свързва с потомък на преселилия се чипровец, който носи същото име. Стойко Славов имал глупостта да се кандидатира първи да служи в новопостроената дървена църква в селото, без да има подходящото образование. По време на службата това проличало и оттогава всички започнали да го наричат Стойко Папаняка, т.е. човек, който си навира човката, където не му е работа.
Неговият внук Пейо Симеонов се жени за Неделя – дъщерята на богатия селски първенец в Руховци Марин Ферманджиев. Раждат се �?ест деца в семейството, от които избиват най-вече филизите на Папаняците. В Руховци е запазена и до днес родната им къща, паметник на културата, построена от дядо им Марин Ферманджиев. От този род е и отец Сергий /Станьо Ферманджиев/, поборник, участник във Велчовата завера, на когото признателните руховчани издигнаха паметник в центъра на селото. Неслучайно 2010 година е избрана за родовата среща, тъй като се навър�?ват 175 години от съзаклятието.
�? още един потомък на рода е повод за особена гордост. �?нж. Никола Пеев, завър�?ил Мюнхенската политехника, е живата история на пътното строителство у нас и името му е свързано с изграждането на пътните магистрали „Хемус”, „Тракия” и др. Под негово ръководство са проектирани и построени сградите на ЦУМ, хотел „Шератон”, бив�?ият партиен дом в столицата, също и новата поща и градската библиотека във Велико Търново, когато е бил главен инженер в Районно пътно управление. За съжаление не доживява деня на бленуваната от него родова среща, умира през 1985 г., на 69 години.
Най-малките наследници на рода поднесоха цветя пред паметника на отец Сергий. После всички запалиха по свещица в църквата, отидоха и до родната къща на Папаняците в селото.
„Веднъж в живота на човек се случва подобно нещо и си заслужава�?е да долетя чак от Лондон – споделя Ваня Йорданова, праправнучка на Пейо и Неделя, която в британската столица работи като мениджър на частна детска градина. – Подобно събитие не бива да се изпуска. Вълнението е голямо, тъй като се срещнах с хора, за които не съм и предполагала, че имаме кръвна връзка. Доведох и приятеля ми от Кърджали, за да му покажа какъв славен род сме.”

Мария Симеонова

�?зточник вестник Борба