Запалване на празничните светлини
Днес вечерта в Елена грейна коледната елха. Запалването на светлините ѝ бе съпътствано от музика с фойерверки. Сред многото хора до�?ли на събитието най-доволни бяха децата.
Днес вечерта в Елена грейна коледната елха. Запалването на светлините ѝ бе съпътствано от музика с фойерверки. Сред многото хора до�?ли на събитието най-доволни бяха децата.
Показана е призовка за паричен дълг, подписана от бащата на Емилиян Станев
В навечерието на Деня на банкера читалище „Писмена” в еленското село Багалевци представи нова документална изложба, този път под наслов „Лихварството и банкерството в Еленския край от Възраждането до Втората световна война”. Уникалната сбирка, уредена във фоайето на общината, е посветена и на 5 декември – важна дата в историята на Елена, свързана с боевете през 1877 г. за освобождението на града.
„Пари трудно се дават назаем, а още по-трудно се връщат. Лихварят обаче си остава лихвар през всички времена, независимо дали е заложна къща или банка. Най-ранните документи, които открихме и показваме – още от епохата на Възраждането, през тези на Буров за даване на заем срещу ипотека, после по време стопанската криза и след нея, а и до ден-дне�?ен са показателни, че нищо от методиката за даване на заеми не се е променило” – каза при откриването на изложбата писателят Николай �?ванов, който е председател на читалище „Писмена” и инициатор за уреждането й.
Случайно открита за първи път се показва призовка за паричен дълг с лихва с дата от 1921 г., подписана собственоръчно от бащата на Емилиян Станев. Тя е от времето, когато семейството на писателя се премества от Търново в Елена и той става съдебен пристав към Еленския съд.
�?зложени са и първите форми на застраховане в Еленско, когато веднага след Освобождението се вземат суми за т.н. градобит – за вредите, нанесени при граду�?ки. Рядкост е изложената застрахователна полица от 1940 г. Тя може да се счита за начална форма на застраховка живот в Еленско и е за посмъртна помощ от 25 000 лв. Полицата заедно с членска книжка са на околийското свещеническо взаимноспомагателно дружество „Самопомощ” в Елена. Тези документи и уставът на взаимноосигурителната и спомагателна каса „Братско подпомагане” при Съюза на свещеническите братства в България са показателни за църковния живот днес как в Еленско през първата половина на миналия век е имало стройна организация по осигуряване семействата на починалите свещеници. Документите са дарени за читалище „Писмена” от Стефан Попов, чийто дядо иконом Стефан Добринов е съхранил, работейки за свещеническото дружество. Самият той е служил 40 години в Тодювската църква. За дарителския жест внукът му бе отличен с грамота от читалище „Писмена”.
Днес министър-председателят Борисов настоява да се свалят лихвите по кредитите. Разписка в сбирката за забавена сума, върху която се плаща 12% лихва, показва, че подобен проблем е имало и през 1906 година. Аналог с дне�?ната ситуация са и изложените таблици за изчисляване на лихвите върху просрочените вземания на Българската земеделска и кооперативна банка по време на стопанската криза през 1936 г., издадени от един данъчен инспектор – Тихомир Вълев от Кюстендил. „Стопанската криза, която преживява страната, наложи на няколко пъти намаление на лихвения процент, а така също затрудни уреждане на раздадените заеми, които достигнаха доста голямо просрочие” – се чете в обяснителната записка към таблиците, от които се разбира как се събира всеки български лев по кредитите.
В изложбата могат да се видят още писма от градинари за даване на пари в заем с указания до роднините, разписки за лихварски суми преди Освобождението и след него, лихварски тефтери от Тодювци и още обратни разписки за погасен дълг, спестовни книжки, свидетелства за депозит от 1935 г. при Еленската търговска банка и др.
Организаторът на изложбата Николай �?ванов изненада общината в Елена, като й подари копия от два не по-малко уникални документа – фактура за продажба на руски нефт у нас на румънско-руско-белгийски консорциум от времето на Ленин и документ за дължима сума на Еврейската народна община от 1946 г.
Мария Симеонова
Със заупокойна панихида в памет на загиналите руски воини започна възпоменателното честване на 132-ата годи�?нина от освободителните боеве край Елена. Тя бе отслужена от Великотърновския митрополит Григорий и местни свещеници пред паметника, издигнат в края на града.
За еленчани пети декември е ден на преклонение пред подвига и саможертвата на близо 2000 руски войници и офицери, оставили костите си по тези земи. Признателни потомци дойдоха в събота на това свято място да запалят свещица и почетат паметта им. Сред тях бяха кметът на Елена Са�?о Топалов, народните представители Христо Христов от ГЕРБ и Ваньо Шарков от Синята коалиция, зам.-областният управител �?забел Чорбаджиева.
„Тази битка не е генерална като битките на Шипка и при Плевен, но не по-малко епични и трагични са боевете край Елена и Марян и са с ре�?аващо значение за освободителния характер на Руско-Турската война” – подчерта във възпоменателното си слово Александър Пиндиков, общественик и краевед. В знак на признателност към освободителите пред паметника бяха положени много венци и цветя.
Мария Симеонова