Новини от Елена

ГРАД ЕЛЕНА – ИЗКУСТВОТО ДА ПРЕБЪДЕШ ВЪВ ВРEMETO

 

 

 

Представяме Ви едно ВИДЕО, заснето в края на 2015 година, в което ще откриете много красиви кадри, ще научите много за историята на града, възможностите за туризъм, празниците и фестивалите, които се провеждат на територията на общината, за развитието на спорта и спортните клубове, за проектите, които се изпълняват и още много.

 

ГРАД ЕЛЕНА – ИЗКУСТВОТО ДА ПРЕБЪДЕШ ВЪВ ВРEMETO

Коментари

ПОКАНА ЗА ИНФОРМАЦИОННИ СРЕЩИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОБСЪЖДАНИЯ

„Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – Европа инвестира в селските райони”

 

ПОКАНА

Уважаеми съграждани,

През месец декември 2015 година местно партньорство между общините Елена и Златарица подписа договор за безвъзмездна финансова помощ РД 50-172/07.12.2015г. по под-мярка 19.1“Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 “Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. (ПРСР).

Целта на проекта е да се разработи Стратегия за местно развитие (СМР) по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за територията на двете общини, която да отговаря в пълна степен на нуждите и приоритетите на заинтересованите страни (представителите на бизнеса, неправителствените организации, земеделските производители, активни граждани).

Подходът Водено от общностите местно развитие (ВОМР) се прилага по начин, по който местните общности формулират, избират и одобряват приоритетите и стратегиите за интегрирано развитие на територията и общността.

Каним за участие всички заинтересовани лица от територията на община Елена (представителите на бизнеса, неправителствените организации, земеделските производители, активни граждани) за участие в информационни срещи и обществени обсъждания, които ще се проведат на 12 и 13 април 2016 г.

На 12 и 13.04.2016г. от 9,00 часа  в зала 211 на общинска администрация гр.Елена  ще се проведат информационни срещи. На тях ще бъде представена рамката на Стратегията за Водено от общностите местно развитие (ВОМР) на територията. Ще бъдат представени мерките, които общността до този момент е идентифицирала като необходими. По време на срещите ще се обсъдят и определят конкретните финансови параметри на всяка мярка, както и критериите за избор на проекти.

На 12.04.2016г. от 16,00 часа в зала 211 на общинска администрация гр.Елена  ще се проведе обществено обсъждане на разработваната Стратегия. Основни акценти в него ще бъдат: представяне на Стратегическата рамка за ВОМР на територията и включените в стратегията мерки; Представяне на финансовите параметри на стратегията и критериите за избор на проекти и Представяне на системата за мониторинг и оценка и индикаторите по мерки.

Разчитаме на Вашата инициативност и присъствие!

 

Тук можете да видите:

Дневен ред на информационна среща 12.04

Дневен ред на обществено обсъждане 12.04

Дневен ред на информационна среща 13.04

 

* Дейностите са в рамките на Договор № РД 50-172/07.12.15г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект за подготвителни дейности по под-мярка 19.1“Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 “Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. (ПРСР).

Коментари

Дни на европейските художествени занаяти в Елена

Елена заедно с Габрово и Тетевен тази година са домакини на Европейските дни на художествените занаяти. През двата почивни дена се проведоха много паралелни инициативи, координирани от РСО „Централна Стара планина”, подкрепени от общините в трите града и занаятчии от цялата страна. Възрожденска Елена се включва за първи път в инициативата, която сега преминава под мотото „С респект към бъдещето”. Идеята за Европейските дни на художествените занаяти е подета във Франция преди десет години.

За два дни архитектурно-историческият комплекс „Даскалоливница” се превърна в старовремска чаршия на занаяти от близко и далечно минало. Над 20 майстори, както местни, така и от близки градове, повечето със свидетелства и отличия, показаха и с демонстрации доказаха, че коренът на българския художествен гений е жив и днес, развива се и пуска млади филизи. Хора имаше за всичко – да разглеждат, да си купят я коланче, я герданче, да разпитват и опитват, а пък някои и занаят да откраднат.

Във връзка със събитието Музеят на Възраждането обнови няколко свои експозиции от бита на еленчанина, разположени в Камбуровия хан. Те разказват за завидно майсторство и сръчност на балканджиите, за които занаятчийството е поминък с многовековна история. Летописите говорят, че в малкия град се упражнявали 59 занаята, имало 146 занаятчийски дюкянчета, а в околията наброявали 700. Еленските занаятчии били уважавани и достойни хора, имали си свое сдружение, а на Свети Силвестър всяка година уреждали общоградска занаятчийска вечеринка.

След приветствието на еленския кмет инж. Дилян Млъзев началото на Дните възвестиха удари на тъпан. Най-много любопитни се трупаха край вретенарите и кошничарите. Христина Йоргова от Златарица от 11-годишна се учила на вретенарство от майка си, тя пък от своята майка – вече 50 години. Едно вретено се извайва на струга за 15 минути. Все още нейната стока се купува и за предене на вълна, но тя помни времена, когато на ден продавали по стотина вретена. Старият майстор на дървени лъжици Ангел Добрев, също от Златарица, прави още гаванки, корита, нощви за хляб, които също се купуват. Докато тази цепеница стане на лъжица, минава през много манипулации, но аз я правя за десетина минути, сочи той липовото дръвче и продължава с длетото. Ще работя, докато очите ми гледат, няма кой да ме замести, казва Ангел.

Кошниците на Васил Неделчев и жена му Тонка от с. Майско вървяха в събота като топъл хляб. Откакто се помни, Васил все кошници плете. От клоните на лешник стават, но да не е воден, затова обикаля Балкана да търси най-подходящите дървета. Реши ли, човек може да изкарва прехраната си с кошничарство – отсича възрастният мъж, а ръцете му не спират да преплитат дълги пръти от лозина, от които пък прави тръвни за пчелини.

Най-многобройна бе групата на великотърновската работилница „Седянка”. Искра Илиева и Димитринка Найденова демонстрираха изработката на фриволте – вид дантела, която се плете със совалки или с игли. Навремето нашите баби я наричали ажур – привнесена е от Франция. Сега от нея двете дами правят уникални фини бижута. Марияна Гелева показа как става мокрото плъстене на жива вълна. В изработката на пана падна доста труд и мачкане от деца и възрастни. Връх на изящество демонстрираха още две дами от „Седянка”. Кремена Димитрова и Маргарита Бонева плетоха на палечки калоферска дантела, на която майсторки са били и старите еленчанки. Труден занаят, който сътворява много красота. Бистра Николова пък се научила да плете от царевична шума от възрастна жена и после й станало хоби. Есента се избират нежните листа от царевица, изсушават се и прибират за последваща обработка.

С дърворезбарство започнал да се занимава още като ученик Величко Великов от Дебелец. После завършил българска филология и история, но скоро се уверил, че дипломата от университета няма да го храни. Копаничарството най-напред му било хоби, сега вече е професия. За хляб, сирене и салам изкарвам, но за еленски бут няма да стигне – шегува се той и съвсем сериозно заявява, че последните промени в Закона за занаятите не са в полза на художествените.

Занаятчийството не е за всеки. Човек трябва да поиска да го прави с душата и сърцето си, е убедена майсторката на тъкане на колани на кори Софка Димитрова от Шумен. Този много стар занаят, още от Средновековието, вече е сред живите съкровища на България, за което безспорна е нейната заслуга. Тъкачка по професия, учи се от случайно попаднала й книга. Днес възстановява стари модели на колани, които се търсят най-много за носии на танцови и певчески групи.

Малките еленски дърворезбари, шестокласниците Виктор Донков и Емрах Стефанов, усвояват тънкостите от малки в кръжок към Общинския детски комплекс. Те демонстрираха и умения по пирография. Петър Кирчев от Златарица, който е ученик в девети клас на Националното училище за приложни изкуства в Трявна, се учи най-напред при еленския дърворезбар Милчо Бонев. Той го подготвя и за приемните изпити. По всичко личи, че трудолюбивият ученик вече достига своя учител.

Майка и дъщеря от Беброво, Сийка и Таня Балабанови, представиха плетива на една, две и пет куки. Признават, че китайски и турски фабрични стоки подбиват пазара не само за техните изделия. Емилия Сербезова от Марафелци прави всичко с голямо вдъхновение. Самоука е в българската бродерия и иглонабиване на вълна. Всяко бодче прави на ръка, цени труда си, но предметите може да подари. Доста мераклии да опитат се наредиха край еленския грънчар Валентин Димитров. Най-нетърпеливи бяха малчуганите, а майките и татковците можеха да избират от красивите керамични съдове, изваяни от ръцете на майстора-грънчар.

Колко често посягаме към хляба, а колко малко го ценим. От отношението към хляба и всяко парченце от него, към всяка троха зависят здравето, силата, успехът и съдбата на човека. А как се прави хляб показаха на малки и големи чрез театър на трохите Хлебната къща във В. Търново и Хлебната къща в Златарица. Деца от двата града и от Елена се събраха край голяма софра на чардака на къщата на д-р Христо Момчилов – най-големия дарител на града. Върху сито и пресито брашно децата нарисуваха своите мечти, после ги събраха в купчина брашно, за да омесят тестото с дланите на ръцете, защото в тях е топлината за хляба, и докато стане мекичко като обечката на ухото. След като се изпече хлябът, всеки ще отчупи от своята хапка и ще подаде на човека до него. Така децата се учат да споделят от малки къшея за насъщния.

Кристина Василева се научила от своята баба Катя да прави вкусни захарни петлета и бонбони, която пък наследила занаята от своите родители, които имали сладкарски работилници в Константин, а после и в града. Кристина била най-обичаната от децата на улицата, защото излизала да играе с пълни джобове с бонбони. В събота сладкарница „Захарно петле” отвори не само за ядене, но и за работа. Тестото, варено до определена температура, се охлади на специална каменна плоча, наряза и трябваше бързо-бързо да се моделира. Затова се включиха всички.

Тодор Лалев от Габрово, 72-годишен майстор на ножове, е спокоен, че занаятът му няма да изчезне. Не е за вярване, но 26-годишната Теодора, счетоводител по професия, е избрала да наследи дядо си в този мъжки занаят. Категорична е, че никога няма да го зареже. От малка е в дядовата работилница, най-напред да помага, а с времето усвоява тънкостите.

„Оптимист съм за бъдещето на занаятите. Не бива да позволяваме чалгата да измести народната песен, а китайското производство – нашите занаяти. Ако не мислим всички в тази посока, няма да се съхраним като българи”, категорична е младата габровка.

Коментари (1)

Елена – българския Витлеем

Тридесет и една църкви красели балканския град и околностите му

 

Така наричат българите балканския град Елена през ХIХ в. И с право, защото той става продължител на духовните традиции на някогашната средновековна столица Търновград, намираща се само на 38 км от нея.
Най-древната църква в Елена е съществувалата още преди ХVт в. „Св. Никола“. Това научаваме от приписка в старопечатна книга от ХVт в: „Книгата се подарява на храма „Св. Никола“ в 1518 г. от някой си Пера“. Преданието разказва, че там се пазели много старинни ръкописи, донесени след разграбването на Търновград от османците. За съжаление по-голямата част изгарят при пожара, причинен при кърджалийските нападения в началото на ХтХ в.
А това се случва на светлия празник Гергьовден на 23 април 1800 г. Днес изсечения върху камък надпис на Дойно йерей свидетелства как древния храм „Св. Никола“ е изгорен от безбожните агарянски разбойници. Еленчани не се колебаят и без да дочакат разрешение от турските власти започват да го възстановяват. Те събират средства и през 1804 г. под ръководството на хаджи Иван Кисьов построяват новата църква за 40 денонощия и я освещават на 25 март 1805 г.
Разказват любопитния епизод как търновският управител се усъмнява, че християните строят църква, и изпраща пратеници да видят. Строителите бързо измазват стените с примесена с дървени въглища вар, за да изглеждат като стари. Хаджи Иван пък подкупва турците със злато и им казва: „Поздравете воеводата и му кажете,
че еленчани строят не църква, а поправят стар беглишки харман
Както повеляват тогавашните закони, сградата е вкопана в земята, но е и доста голяма. Покрита е с каменни плочи, а вратата е масивна, обкована с желязо и със специален механизъм за заключване. Еленчани не пропускат да изрисуват църквата и канят двамата известни зографи Давид и Яков. Те завършват стенописната украса през 1818 г. Патриотизмът на еленчани ярко се проявява при включването сред изрисуваните светци на редица български просветители и мъченици като Методий, Климент Охридски и Георги Нови Софийски. Много ценни са иконостасът и дървеният владишки трон.
Но ето че идват нови времена. Османската империя отслабва и се разпада, а българите се чувстват все по-силни. Започва борбата за църковна независимост и на различни места в страната се строят все по-монументални храмове. Еленчани не закъсняват и решават да издигнат нова великолепна църква. Те използват мястото на дървения параклис „Успение на Пресвета Богородица“, за който през 1800 г. е получено разрешение от търновския управител Исмаил ага. А камъка вземат от разрушената крепост, направена от тях за защита от кърджалиите. Главен майстор става местен човек – Уста Михо от махала Болерци. Строежът започва през 1836 г., а храма е осветен на 28 август следващото лято.
В цялостния си план новата църква „Успение на Пресвета Богородица“ отразява нарасналото самочувствие на българите. Тя е трикорабна и с три апсиди. Сводовете се носят от арки, стъпили на стройни колони. Отгоре гордо се извисява луковичният купол. Въпреки монументалността на постройката Уста Михо успява да вкара чрез големите прозорци достатъчно светлина във вътрешността.
Дострояването на храма продължава чак до 1861 г., откогато датира надписа над корниза на западната стена. Вече през 1912 г. е издигната кулата на камбанарията. Голям пожар през 1925 г. обаче изпепелява чудния възрожденски иконостас. Днес той е възстановен от резбаря Георги Киров, а иконите са нарисувани от еленския художник Христо Берберов.
Недалеч от старинната къща на митрополит Иларион Макариополски се намира третата еленска църква „Рождество на пресвета Богородица“. Подобно на другите две тя има интересна история. Първоначално край прекосяващата града бърза Еленска река е имало малък параклис, посветен на Божията майка. Той е построен през 1812 г. на място, дарено от тримата братя хаджии Панайот, Юрдан и Димитър Разсуканови. Основна роля играе хаджи Юрдан Брадата, известен родолюбец и бунтовник против иноверското владичество. Както при хаджи Иван Кисьов, до търновския управител достига мълвата за строежа. Когато идват проверяващите, хаджи Юрдан нарежда в сградата да сложат ясли
и връзва коне, за да изглежда строящия се параклис като конюшня
Малкият параклис бил с паянтови стени и на 20 юли 1859 г. изгаря в пожар. Веднага започва строителството на друга църква, вече от камък и с величествена осанка. Гради я ученикът на Уста Колю Фичето, младият тревненски дюлгерин Колю Петков. Строителството завършва през 1865 г., а още на следващата година в две отделни стаи се открива първото в Елена девическо училище.
Църквата има много икони и красив иконостас. Особено ценна реликва е нарисуваната от прочутия зограф Станислав Доспевски по молба на еленчани в 1866 г. икона „Просветители болгарские“. След като стои 15 години в храма, тя е предадена на народното училище и днес се съхранява в Даскалоливницата.
На 22 ноември 1877 г. край Елена се разиграва едно от важните сражения по време на Руско-турската война. Преди това османците превръщат храма „Рождество на пресвета Богородица“ в склад за пшеница. При отстъплението си те палят с барут житото, но жителите на града гасят огъня. За награда всеки от тях получава по крина зърно. Така те успяват да изкарат тежката и снежна зима, допълнително утежнена за българите от страшната война.
Колибари идвали в „Св. Никола“ като на празник
В началото старата църква е единствена за многобройните пръснати наоколо еленски махали. Живеещите там пастири изричали молитвите си под вековни дървета, където палели свещи. В пазарен ден обаче те слизали като на празник в храма. По-късно възникват панаири, провеждани три пъти в годината по три дни.
Непокорният хаджи Юрдан Брадата
Макар и виден чорбаджия, еленчанинът не се примирява с иноверското робство. Може би участва в Гръцкото въстание от 1821 г., а после се замонашва на Атон. Връщайки се в родната Елена, хаджи Юрдан е един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. За участието си той е обесен в Търново, а вдовицата му става монахиня в девическия манастир край съградената от него църква.

(статия на археолога 

Коментари

ОБЩИНСКИ ТУРНИР ФУТБОЛ НА МАЛКИ ВРАТИ – 2016 г. ПРОГРАМА

ОБЩИНСКИ ТУРНИР

ФУТБОЛ НА МАЛКИ ВРАТИ – 2016 г.

ПОД ПАТРОНАЖА НА КМЕТА НА ОБЩИНА ЕЛЕНА

 

ПРОГРАМА

Коментари

ПРОГРАМА ЗА МЕСЕЦ АПРИЛ 2016 г. ОБЩИНА ЕЛЕНА

ПРОГРАМА ЗА МЕСЕЦ АПРИЛ 2016 г. ОБЩИНА ЕЛЕНА

1 април 2016 г. /петък/

11:00 ч. пл. „Христо Ботев“

Кампания „Бъди грамотен“

18:00 ч. салона на НЧ „Напредък – Елена – 1863“
Хумористична вечер на клуб на пенсионера „Възраждане“

2 април 2016 г. /събота/

11:00 ч. музеен комплекс „Даскалоливница“

Откриване европейски дни на занаятите

12:00 ч. музеен комплекс „Даскалоливница“

Демонстрация на художествени занаяти и базар

12:30 ч. родната къща на д-р Христо Момчилов

„Театър на трохите“ – Хлебната къща град Велико Търново

 

14:30 ч. родната къща на д-р Христо Момчилов

Работилница за захарни петлета

3  април 2016 г. /неделя/

10:00 ч. музеен комплекс „Даскалоливница“

Демонстрация на художествени занаяти и базар

4  април 2016 г. /понеделник/

18:00 ч. игрището за футбол на малки врати

Начало на турнир по футбол на малки врати за купата на град Елена

9 април 2016 г. /събота/

9:30 ч. Вълчовски ръкав на язовир „Йовковци“

Състезание по риболов

13 април 2016 г. /сряда/

19:00 ч. салона на НЧ „Напредък – Елена – 1863“

Премиера на постановката „Село-BG.кол ”

19 април 2016 г. /вторник/

09:30 ч. къща музей „Иларион Макариополски“

Патронен празник на НУ „Иларион Макариополски“

10:30 ч. салона на НЧ „Напредък – Елена – 1863“

Детски куклен театър „Дъга“ представя „Заешко училище“

20 април 2016 г. /сряда/

18:00 ч. салона на НЧ „Напредък – Елена – 1863“

Празник на изкуствата за деца „Сцена на талантите“ 2016

 

22 април 2016 г. /петък/

17:30 ч. туристически информационен център – Обреден дом

Ден на Земята – Представяне на издателство „Вакон“ и автора Светослав Иванов с книгата му „Там, където загинаха дърветата“

19:00 ч. салона на НЧ „Просвета – Разпоповци -1881“

Премиера на постановката „Червени рози“

23 април 2016 г. /събота/

10:30 часа  музеен комплекс „Даскалоливница“

Обичай Лазаруване

11:00 ч. „Камбуров хан“ музеен комплекс „Даскалоливница“

Ателие за изписване на Великденски яйца

с гости Светла Ракшиева и Георги Куманов

 

 

Община Елена запазва правото си да прави промени в програмата при необходимост

Коментари

КОНКУРС ЗА НАЙ-КРАСИВО ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ

ОБЩИНА ЕЛЕНА

и

ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС – град Елена

обявяват

КОНКУРС ЗА НАЙ-КРАСИВО

„ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ“

ПОСВЕТЕН НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ВЕЛИКДЕН

Целта на конкурса е да се популяризира традицията за вапцане,

боядисване и изписване на великденско яйце,

чрез прилагане на традиционни и нетрадиционни техники.

В конкурса могат да участват ученици от 7 до 15 години

 разделени в две възрастови групи:

–         от  6 до 10 год.

–         от 11 до 15 год.

Всяко яйце трябва да бъде аранжирано в красиво изработена поставка.

Всеки участник може да участва с не повече от две яйца. Творбите трябва

да съдържат следната информация за своя автор:

–         трите имена

–         години

–         училище и клас

Участниците могат да използват свободно избрана техника и материали за боядисване, украса и изписване на великденските яйца. Творбите трябва да се предадат в срок до 27 април 2016 г. в Община Елена – стая 316 или в Общински детски комплекс при г-н Мирослав Лазаров.

 

Най-добрите творби ще бъдат отличени с награди и експонирани в изложба на 01.05.2016 г. Великден на пл. „Христо Ботев“.

Коментари

КАМПАНИЯ „БЪДИ ГРАМОТЕН“

Искате да проверите нивото на правописната си култура? За вас Община Елена и МКБППМН, съвместно с Академика БГ, организират кампания „Бъди грамотен“.

На 1 април т.г. площад „Христо Ботев ще се превърне в импровизирана класна стая за всички, които се осмелят да решават тестове, съобразени с тяхната възраст. Двойки няма да има, но за отличниците Академика Бг осигурява награди.

Кампанията  започва в 11 ч. с най-малките – учениците от началния курс. След това идва ред на техните батковци и каки от средния курс. Езиковата култура могат да проверят кандидат гимназисти,зрелостници, както и по-възрастните, които отдавна са напуснали училище – възрастови ограничения няма.

Екипът на Академика Бг ще е в града ни от 11 да 14 ч. и ще очаква еленчани и гости на  първата по рода си кампания, организирана в Елена.

Коментари

Благотворителен концерт с благородна кауза в подкрепа на Алис

Добрина за Благовец нарекоха благородната си инициатива за едно талантливо момиче организаторите от еленското читалище „Напредък”. С чудесен концерт в навечерието на Благовещение самодейци и публика подкрепиха Алис Ахмедова за предстоящо турне в САЩ. Изявената ученичка от Националното училище за фолклор и изкуства „Филип Кутев” в Котел е включена в негов представителен ансамбъл от 30 танцьори, инструменталисти и певци. Те ще участват в три международни фолклорни фестивала през лятото в щатите Юта и Айдахо. На тях ще бъде представен автентичен фолклор от десетки държави по света, а НУФИ в Котел е единственото българско учебно заведение, получило покана.

Училищното настоятелство потърси финансова подкрепа за самолетните билети от общините, откъдето са децата. Талантът на Алис е открит още докато учи в началното училище и СОУ „Иван Момчилов” в Елена. Тя е позната от малка на еленската публика с омайващия си глас и слънчева усмивка, представя родния си град на престижни национални фестивали и надпявания. Въпреки че учи в Котел, и днес тя участва в повечето културни прояви в Елена.

С решение на Общинския съвет общината отпусна 960 лв. за предстоящото пътуване на момичето. От Ротари клуб гр. Елена също изразиха готовност да помогнат с 960 лв., а на благотворителния концерт, на който пяха Алис и още пет нейни съученички от Котел, бяха събрани 1040 лв. Момичетата са включени и в ансамбъл на НУФИ, който се представи блестящо на кастинга „Игра на хорове” в „Шоуто на Слави”.

Коментари

Благовещение в единствения град в света, който отдава почит на Муза

На 25 март, деня на Свето Благовещение, в Елена се проведе поетична вечер, посветена на първата и най-голяма любов на Яворов. В приветлива и топла обстановка в голямата зала на Община Елена бяха пресъздадени моменти от живота на Мина Тодорова – нейните първи любовни трепети, стихотворението в проза „Силует“, публикувано в 1906 г., писмата ѝ с поета Яворов, спомени от най-добрата ѝ приятелка от девическата гимназия в София.

Гост на събитието, организирано от Община Елена и СОУ „Иван Момчилов“, бе поетесата Маргарита Петкова, която представи издадената наскоро стихосбирка, озаглавена „Болката отляво“. Стихосбирката, която съдържа едни от най-четените и обичани творби на авторката, предизвика голям интерес у присъстващите. Това е книга равносметка и отсява емблематичните ѝ творби (както и няколко нови), които бележат нейния път като жена и творец, разказва и житейските обстоятелства около тяхното създаване.

Представяме ви коментар на Маргарита Петкова за любовта на Мина и Яворов и за една среща в град Елена, изпълнена с поезия и спомени за „най-известната еленчанка“, публикуван в big5.bg.

Душата ми тъгува и мълчи

Да, това е цитат от стихотворението на Яворов „Благовещение”. Вчера в социалната мрежа всеки трети го публикуваше. Хем носи името на празника, хем за любов иде реч, хем поне половината й потребители знаят, че е посветено на Мина Тодорова, голямата любов на поета. Вчера това стихотворение имаше годишнина. Написано е точно преди 110 години. Написано е вечерта, след като Яворов отива на гости в семейството на своя приятел и съкръговец от „Мисъл” Петко Ю. Тодоров. и сеща прохладния лъх от ангелско крило в погледа на две хубави очи – очите на 16-годишната Мина. Така се случват тия работи, любовните – от пръв поглед. Така се ражда поезията с главна буква – от пръв поглед зачената. И двете са необясними.

Вчера бях гост на станалата традиция в родния град на Мина Тодорова – Елена, вечер, посветена на „най-известната еленчанка”. Това е май единствения град в света, който отдава почит на Муза. С главна буква я изписвам, ако да не е сред деветте митологични и всепризнати. Защото е наистина Муза, вдъхновителка, явила се точно на Благовещение пред отчаяния от съдбата 28-годишен Яворов, след харамийството му, след неудовлетворителната телеграфо-пощенска служба, когато той вече е споделил в свое писмо до близък, че ако не намери някаква нова религия, е загубен. И открива религията на любовта в очите и сърцето на този ангел, песен, сълза и дете. Така я нарича той. Мина е ученичка, Мина е малката сестричака на Петко и на Христо, синовете на чорбаджи Юрдан от Елена. Яворов, за Яворов знаете, не се ползва с добра репутация в еснафското общество този буен чирпанлия, не се вписва в представите за представителен ухажор, нежели съпруг. Но знаете и онова за сърцето, дето има свои закони – когото иска, него люби. Сърцето на Мина полита в дълбокия тъмен поглед на поета и поетовото сърце го пресреща и прегръща, скътва го в себе си, живеят си така тези две сърца, туптящи в общ ритъм (защото това е Любовта!), без да са давали други обети, освен пред самите себе си. Докато смъртта ги раздели. В най-буквалния смисъл. Защото Мина умира едва двайсетгодишна, покосена от невярната жълта гостенка. Много точно снощи вечерта, посветена ней, започна с есето „Щрихи от един неизживян живот”.

Седях и слушах, а двете хубави очи на девойката с лилава шапка и прибрани грижливо коси, сякаш се усмихваха снизходително от портрета, с ъгълчето на устните само. С една малко усмешлива гримаса. „Моят живот ли е неизживян?! Че колцина от вас, мили мои съграждани и гости, могат да се похвалят с толкова пълнокръвен живот, аз на двайсет години имах повече, отколкото всички вие тук, взети заедно! Ех…” Ех, рекох си на ум, ти, Мина, дето мина пътя на гения, дето дари поезията ни с неповторими строфи, излезли в унес под ръката му, ти, за която поетът бленуваше да бъдеш в бяло, с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло, ти с музиката и лъчите в хубавите очи, криещи душата на дете, ти пред която поетовата душа единствено се моли, неговата религия и страст, въздушно нежна в нежна младост, ти която се усмихваш кротка пред застрашителна съдба, ти имаш най-изживеният живот, в сравнение с нас, които се страхуваме да се борим за любовта си, които се страхуваме от самата любов, защото препятствията пред нея ще ни струват усилия, данък обществено мнение, кариера или някакви морални лъженорми.

Сега се страхуваме, сега си пазим сърцата и не рискуваме да се опълчим срещу света, а преди повече от век ти си имала смелостта да прошепнеш първа „Обичам”, да свалиш от пръста си пръстена с опал и да се обвържеш завинаги с мъжа, с когото сте си станали съдба. Най-сериозно го казвам това. Не правя анализ на любовта между Мина и Яворов. Любов и анализи, Бога ми, разчепквали са я тази любов, охулвали са я и се е носела от уста на уста и от ухо на ухо, укоризнено е била обсъждана под сурдинка на светските вечеринки и частните матинета. Едни детски чисти очи са се изправили срещу целия свят, за да я защитят, за да я устояват, за да извоюват правото да обичат, преко този свят. Хайде направете го, де, сега, слезте от автомобила, затръшнете вратата на уютния бащин дом, минете през волята на семейството си, изкрещете в лицата на съседи, колеги и сеирджии, че обичате. Че обичате не някой чичко- паричко и някоя знойна реститутка, а Поет, когото това общество е загърбило и отхвърлило. Защото е мургав, с лоша репутация на несъобразяващ се с бонтона, беден и от провинцията. На всичкото отгоре – гениален. Това никога не се прощава от обществото. И преди един век, и сега, а вероятно и в бъдеще. Едни чисти детски очи могат да ви бъдат отправна точка и опора.

Мина Тодорова не отминава. Тя стои пред всеки от нас и чака да вдигнем взор към нейния. Тя е нашата блага вест, че можем да обичаме, напук на всичко, най-вече на себе си, на собствената си слабост, на собствените си предразсъдъци и страхове. Забранена любов ли? Не ме разсмивайте. Или е любов, или не е. А когато е – тогава душата тъгува с най-светлата тъга, тогава полъхът на ангелското крило е светъл попътен вятър, тогава чуваш шепота „Не бой се и ела” и тръгваш към бездната на края. Този край, който е пътят, истината и животът. Любовта. Благата вест, която Бог праща всекиму. Който я чул- чул я. Никога не е късно да отвориш сърцето си за нея. И си мисля, че полите на Витоша започват от Еленския балкан. Че никоя любов не трябва да бъде посичана по стар български обичай с дърварска секира. Душата ми тъгува и мълчи.

Коментари (1)

ОБЩИНСКО СЪСТЕЗАНИЕ ПО РИБОЛОВ

ОБЩИНСКО СЪСТЕЗАНИЕ ПО РИБОЛОВ

ЯЗОВИР „ЙОВКОВЦИ“

9 АПРИЛ 2016 г. /СЪБОТА/

Право на участие имат всички с редовен риболовен билет

1.      Всеки участник в състезанието лови с една въдица, с една кука на линията.

2.      Всеки състезател може да използва неограничено количесто стръв и подхранки. Забранява се използването на хайвер!

3.      Уловената риба се съхранява в живарник до измерването и от съдийската комисия, а след това, всички риби се връщат във водата.

4.      Всеки състезател се състезава в сектор, изтеглен в предварителен  жребий.

5.      Всяка уловена риба се зачита като точка.

6.      Точкуване – всеки уловен грам риба ще бъде зачетен, като една точка.

7.      Състезателите трябва да се движат дискретно и безшумно в предоставените им риболовни места.

8.      По време на гръмотевична буря състезанието се прекратява незабавно.

9.      В състезанието могат да участват единични състезатели в три категории:

  • Деца от 10  до 18 г.
  • Мъже
  • Жени

Програма:

1. Потвърждаване на участие, жребий и инструктаж: 8:30 – 9:00 ч.

2. Официално откриване: 9:30 ч.

3. Настаняване / захранване: 9:00 – 9:30 ч.

4. Начало на състезанието: 09:30 ч.

5. Край на състезанието: 11:30 ч.

6. Измерване на улова: 11:30 – 12:00 ч.

7. Обявяване на резултатите: 12:00 ч.

8. Закриване: 12:30 ч.

Класиране:
1. I, II, III място – индивидуално класиране
2. I място – улов на най-голяма риба

* На язовира ще има специално поставени контейнери за боклук от страна на община Елена

Местоположение на състезанието – Вълчовски ръкав

Желателно е, тези които пътуват от по-далече в същия ден и не знаят къде точно отиват да се стремят за час пристигнете 8:00, за да се избегнат закъснения. Участниците, които закъснеят за жребия няма да имат правото да участват в него, т.е. секторите и местата им ще им бъдат изтеглени служебно.

Записване:

Участниците, които желаят да заявят участие в състезанието трябва да попълнят следната бланка:
1. Име / Презиме / Фамилия

2. Адрес

3. Телефон за връзка
4. Копие от риболовен билет.

Непълните заявки няма да бъдат разглеждани!

Крайната дата за записване –  06.04.2016  г.

 

Лице за контакт:

Даниела Димитрова
Е-мейл: [email protected]
Мобилен телефон: 0879 910629

Стая 316 на община Елена

 

Коментари

МАЙСКИТЕ ПРАЗНИЦИ В ЕЛЕНА С ФЕСТИВАЛ НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО „ПЪСТЪР БАЛКАНСКИ СВЯТ“

Всяка година месец май в Елена се превръща в пъстър букет от събития. Центърът е 21 май – Денят на светите равноапостоли Константин и Елена, когато е празникът на китния възрожденски град. Тази година обаче еленчани и гости ще бъдат зрители и участници и в първия по рода си Фестивал на модерното изкуство „Пъстър балкански свят“. Изявата става възможна след одобрен проект по Малка грантова схема на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, в който Община Елена е бенефициент в партньорство с Международна организация за демокрация и правата на човека, Осло , Норвегия.

В рамките на един фестивален ден /23 май/ Елена ще се превърне в пъстър център, в който културното наследство и съвременните изкуства ще си дадат среща: хип-хоп, модерен балет, графити, театрален етюд, работилници за занаяти… Ще бъдат изградени арт инсталации на два от мостовете в центъра на града, а в двора на първото класно училище, Даскалоливницата, под звуците на класическа музика, ще рисуват професионалисти и начинаещи. Отвореният за всички възрасти конкурс „Пъстър балкански свят” ще покаже изобилие от таланти в областта на танцовото, песенното, инструменталното и словесното изкуство. На централната улица ще могат да се видят съхранени от миналото занаяти заедно със съвременни форми на приложното изкуство. „Жива изложба” е събитието, което ще се случва във фестивалния ден, но в село Майско, където с пресъздаване на обичаи, демонстрация на занаяти и богата художествена програма, ще може да се усети уникалността и универсалността едновременно на ромската култура и бит.

С реализацията си проектът Фестивал на модерното изкуство „Пъстър балкански свят” не само ще обогати Календара на културните събития в общината, но и ще даде поле за изява на талантливите млади еленчани в различни области на съвременното изкуство.

Елена се е утвърдил като град, привлекателен за туристи от страната и чужбина, и домакините са убедени,че фестивалът ще се превърне в един истински запомнящ се празник, от който гостите на Елена ще отнесат прекрасни впечатления.

–––––––––––––––-

Статията бе публикувана от

вестник Труд на 22/03/2016

Коментари

Детски художествен пленер „Пролетта дойде!“

Над 50 деца от Начално училище „Иларион Макариополски“ и кръжока по живопис при Общински детски комплекс  в град Елена посрещнаха пролетта като участваха в пленер на тема „Пролетта дойде“.

СЪбитието се проведе на площад „Христо Ботев“ в центъра на града. Децата представиха своите творчески виждания и идеи по темата, нарисувани върху „скреп хартия“

За най-добре представилите се имаше награди, осигурени от НУ „Иларион Макариополски“ и ОДК – гр. Елена. Ето и наградените в импровизираната изложба:

I група – I и II клас

Мия Василева – ОДК

Елена Анатолиева – НУ

Йоана Костадинова – ОДК

Андреана Чолакова – ОДК

Виктория Джурова – НУ

Гергана Димитрова – НУ

I група – III и IV клас

Анна Ловецкая – ОДК

Цветелина Дренчева – НУ

Иванка Радева – ОДК

София Кьомерова – НУ

Пресиян Дянков – НУ

Никола Йорданов – НУ

Коментари

ТУРНИР ПО ФУТБОЛ НА МАЛКИ ВРАТИЧКИ

ОБЩИНА ЕЛЕНА
ОРГАНИЗИРА
ТУРНИР ПО ФУТБОЛ НА МАЛКИ ВРАТИ
ЗА КУПАТА НА ГРАД ЕЛЕНА ПОД
ПАТРОНАЖА НА КМЕТА НА ОБЩИНА ЕЛЕНА

 

1. Право да участват имат състезатели, навършили 16 години.
2. Всеки отбор трябва да представи пред организаторите тимов лист с броя на участниците /до 10 състезатели/ преди започването на турнира и заверен документ за предварителен медицински преглед. След започване на турнира нямат право да се включват нови състезатели.
3. Таксата на отбор – 25 лева.
4. Място на записване: сградата на общинска администрация,
стая 316
5. Краен срок на записване: 30 март 2016 г. /сряда/
6. Теглене на жребий: 31 март 2016 г. /четвъртък/ от 16:00 часа, стая 211 на общинска администрация
7. Място на провеждане на турнира: спортната площадка в центъра на града.
8. Начало на турнира – 4 април 2016 г. /понеделник/ от 17:30 час.

За допълнителна информация стая 316 на Общинска администрация
или на телефон: 0879/910629

Коментари

„Млади музикални таланти“ Елена 2016 – Обзор

МУЗИКАТА Е В СЪРЦАТА НА МЛАДИТЕ ТАЛАНТИ

 

Първият конкурс за млади музикални таланти, организиран от Община Елена и Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, приключи и той има вече своите победители. Повечето изпълнители споделиха, че изпитват потребност от подобна изява, което пък е индикатор, че конкурсът ще го бъде. Талантливи деца в Елена има, така че би било чудесно, ако тази надпревара се пренесе и за други изкуства, още повече, че не са изключение случаите, когато пътят към голямата сцена тръгва от родния град.

На първия тур журито реши да даде шанс на всички участници и ги допусна до втория етап. Той се състоя в градското читалище и се превърна в музикално събитие, което събра много почитатели в съботната вечер на 27 февруари.

Поздравления заслужават всички млади хора, които показаха не само талант да свирят и пеят, но и смелост да излязат пред публика. В този смисъл конкурсът даде кураж на децата за сцената. Зад нея също имаше емоции, които останаха скрити за жури и зрители. Хубавото беше, че изпълнители и ръководители се подкрепяха и окуражаваха. Успокояваха по-емоционалните, тъй като както при всяка надпревара, така и тази не мина без сълзи и разочарование.

За професионализма и компетентността на журито няма съмнение. Председателят Петър Димов е завършил класическо пеене в Музикалната академия. Неин възпитаник е и Севдалин Янков, цигулар, а Валери Тончев е учил в столичното музикално училище и е с диплома за богослов.

ЖУРИТО ЗА КОНКУРСА

„Тъй като в Елена за първи път се организира подобен  конкурс, всичко беше до известна степен ново, различно и непознато. Всъщност, оказва се, че никак не е лесно да се случи такова събитие. Задачите и отговорностите не са малко, но готовият продукт носи удовлетвореност от свършената работа.

Радващо бе желанието на толкова много  млади изпълнители да участват в това съревнование и да премерят сили с връстниците си.

При оценяването на участниците основно значение имат няколко фактора: техническите умения, интерпретационните възможности, а при певците важни са и физиологичните дадености/устройство на гласовия апарат/.

От опит като изпълнители, явявали се на национални и международни конкурси, ние можем да заявим, че основна роля за едно добро представяне има добрият подбор на материал, както и подредбата на изпълненията. За жалост, в национален мащаб редовно ставаме свидетели на участници, изпълняващи неподходящи за тях произведения. Това с особена сила важи за певците. Ръководителите на някои деца им дават песни, които те не могат да покрият не само технически и интерпретационно, но и поради това, че тези произведения не са нито за техния глас, нито за тяхната възраст, а те се опитват да имитират певците, за които са писани.

За наша голяма радост на това издание на конкурса почти нямаше такива случаи. Всички участници се представиха много добре и затова на журито не му бе никак лесно да подреди наградите. За следващото издание очакваме още по-голям интерес.

Организаторите обмислят дали да се премине на формат „Национален конкурс“, тъй като тази година имаше проявен интерес от редица музикални школи от страната“.

НАГРАДЕНИТЕ

 

В категорията „Инструментална музика“ във възрастовата  група до 13 години първа награда спечели Преслава Стоянова/пиано/. Втора е Марияна Садинова /пиано/. Журито даде две трети награди – на Мариян Шейтанов /гъдулка/ и Ралица Русева /пиано/. В категория „Пеене“ първа е Антония Димиева, следвана от Калина Сербезова и Кристина Господинова. Наградата за най-малък участник грабна седемгодишната Миролюба Максимова.

При по-големите участници – от 13 до 18 години за инструментално изпълнение първа и втора награда не се присъжда, а третата отиде при Румен Николов/акордеон/. Ина Величкова получи диплом за участие при певиците. Нелина Николова е трета, а Анна Сербезова – втора.

Габриела Недева заслужено спечели първа награда. Специалният плакет за победителите в конкурса й връчи кметът инж. Дилян Млъзев, който обеща подкрепа на талантливото момиче, ако реши да участва в някой от музикалните формати на национално ниво.

УЧАСТНИЦИТЕ ЗА КОНКУРСА

 

Габриела НЕДЕВА, девети клас: „Днес всички сме победители, защото пяхме и свирихме за публиката. От осемгодишна съм на сцената и вече започвам да се влюбвам в нея. Песента винаги е у мен. Навсякъде и постоянно пея и смятам това да стане моя професия. Всяка изява ми помага да преодолея притеснението. Публиката винаги го усеща, а нали пеем за нейно удоволствие“.

Димитър ПЕТКОВ, 11 клас: „От малък исках да свиря на китара, но няма учител в нашия град. Като пораснах, започнах сам да се уча. Моят дядо е свирел на гъдулка и със сигурност също е бил самоук. Градът ни е пълен с млади таланти, които искат да се занимават с музика и имат потребност от изява“.

Анна СЕРБЕЗОВА, първа година в музикалното училище в Котел: „Пеенето е моят живот, а народната музика избрах, защото е богата, неповторима и въздействаща. Татко ме запали и от тригодишна започнах да пея в хор. Все още нямам опит в индивидуалните изпълнения и често притеснението ми пречи. Затова съм за конкурсите. Трупа се опит, а той дава кураж за сцената“.

Румен НИКОЛОВ, седми клас: „Хубаво е хората да свирят, да пеят, да се забавляват. С музиката се чувствам удовлетворен. Обичам фолклора, а за акордеона се запалих от интернет и се записах в Школата по изкуства“.

Нелина НИКОЛОВА, 12 клас: „Харесвам народните песни и обичам да пея. Престраших се да участвам в конкурса и си казах: каквото ще да става, ще опитам. Брат ми Румен ме последва. Подобни изяви стимулират младите хора“.

Ина ВЕЛИЧКОВА, седми клас: „Във вокалната група на г-жа Сариева съм от четвърти клас. За мен песента е удоволствие и забавление. Предлагам конкурсът да се разшири с участници от други градове, за да има по-голяма конкуренция“.

Преслава СТОЯНОВА, трети клас: „Това е конкурсът – да плачеш и да скачаш от радост едновременно. Трудно се скриват емоциите…“

Мариян ШЕЙТАНОВ, шести клас: „Аз съм трето поколение гъдулар. Баща ми и дядо ми също са свирили на този инструмент, а баба ми пее в групата на Руховци. Свиря от седемгодишен, но още ме хваща сценичната треска“.

Марияна САДИНОВА, пети клас: „ Тръпката на конкурса е яка и много ми харесва. С пианото съм от една година. Когато свиря, имам сетива единствено за музиката“.

Ралица РУСЕВА, шести клас: „Аз започнах от шестгодишна. Свирейки на пиано, чувствам себе си и се отпускам. Задължително ще продължа в музикално училище“.

Калина СЕРБЕЗОВА, четвърти клас: „Избирам песни, в които съм сигурна. Вкъщи не спираме да пеем със сестра ми, най-често, когато ни  е скучно. Представяте ли си какъв купон е“.

Миролюба МАКСИМОВА, първи клас: „Аз не само пея, но свиря на акордеон и танцувам. Нашата фамилия е много музикална. Двамата ми чичовци и татко свирят на гъдулка и на акордеон, в семейството всички пеем – цял хор си имаме“.

Инна ИВЕЛИНОВА, трети клас: „Обичам българските песни и искам да се занимавам с музика. И баба ми пее. Сега заедно се изявяваме в казашкия хор“.

Антония ДИМИЕВА, пети клас: „Исках да се представя добре и това се случи. Пеенето ми е по сърце и често се изявявам. В подобен конкурс участвам за първи път и преживяването е различно“.

Кристина ГОСПОДИНОВА, втори клас: „ Когато пея ми е весело на сърцето. Днешното ми представяне е сериозна работа и затова мама е до мен – за кураж“.

В репортажа за младите музикални таланти не дадохме думата на ръководителите, но изявите на техните възпитаници са показателни за труда и усърдието им. Благодарност за учителите, които откриха, подготвиха и подкрепиха децата  за участие в конкурса – Ивона Сариева, Стоян Савов, Румяна Русева, Полина Михайлова, Чонка Чалъкова Альоша Сербезов, Емил Димитров. С тръпката от конкурса продължава усилената подготовка на възпитаниците на Школата по изкуства за годишния им концерт.

5 коментара