ПРАЗНИК НА ШАРЕНАТА ЧЕРГА В СЕЛО БЛЪСКОВЦИ
Шарени черги, писани престилки на баби и прабаби, ръчно тъкани възглавници, кенарени ризи и блузи от чеизите на моми и какво ли не още извадиха на показ в центъра на еленското село Блъсковци. Първият по рода си празник на шарената черга, старите занаяти и бита събра в събота не само местните хора, но и много гости. Пъстрото изложение допълваха позабравени днес паралии, трикраки столчета, чекръци, паламарки и козяци, които привличаха любопитните.
Идеята за празника е на местното читалище „Съгласие” и кметския наместник Катя Цветкова. Организаторите се надяват сътвореното от деди не само да се извади от сандъци и ракли, но и да събуди интерес за възраждане на традиции от бита на балканджиите.
За днешните им наследници всеки предмет е семейна ценност. От дълго време Христина Стоянова пази роклята с шевици и покривка от брюкселска дантела, плетена на палечки, изработени от нейната родственица Мина Стоянова. Повече от десет години тя е била директор на Стопанското училище в Елена, научила стотици девойчета да шият, бродират и плетат. От три къщи събрали предмети семейство Славчеви, сред тях и десетметрова черга, грейнала на поляната. Коя ли чевръста мома ще е редила шарка до шарка, та сега всички цъкаха с език и се чудеха на хубостта ненагледна.
Най-много хора се въртяха около 85-годишната баба Ана Стоянова. Затъкнала хурка с бяла къделя, възрастната жена умело пълнеше вретеното с изпредената нишка и редеше спомени за минали времена. От майка си се научила да преде и черги да тъче. На 17 я взели за снаха, а вече си имала чеиз. Много работели, едно по едно събирали, но им било хубаво и задружно. Препоръчва на младите днес по-малко да се оплакват и здраво да се захващат за работа.
„Гласовете на Зинзара” и двете сестри Сербезови с песни веселиха хората. С вкусни кулинарни глезотийки почерпиха жените от групата „Сръчни ръце”. Всеки можеше да си купи от домашно приготвените сладка и сиропи от даровете на Балкана – вишни, касис, боровинки, арония. В колоритния празник на блъсковчани чудесно се вписваше и дърворезрабят Милчо Бонев.












