Наскоро излезе една малко по-различна книга, събрала биографичните очерци за уважавано семейство от Елена. „Неразделни като в песента” са избрали за заглавие двамата й автори Пенчо Чернаев и Христо Медникаров на всичко написано, разказано и преживяно от двамата съпрузи. Половин век Верка Сиракова и Никола Недялков са заедно, свързани от обич за цял живот. Също като в „Неразделни” те бяха погребани „на брега край таз долина” – гробището на Лъчката в Разпоповци, един до друг. Затова и техните признателни деца – Валентина и Олег решиха спомените за родителите им да бъдат събрани в едно.
В основата на книгата са дневниците и записките, които съпрузите водят до последния дъх на земния си път. Техните изповеди са пример как трябва да живее човек, да обича и цени ближния, да бъде честен и всеотдаен и да прави околните щастливи. Може ли да има човек подобни мечти – в днешното прагматично време е невъзможно дори и да си го представим.
Някога мечтаех да оставя светла диря след себе си, а дали успях да осъществя тази моя мечта – пита себе си Верка Сиракова, посветила целия си живот на учителската професия. Скучната математика, която тя преподава и с малко поезия става любим предмет на пет випуска на еленската гимназия, а заради светлата диря учителката бе удостоена със званието „Почетен гражданин на Елена”.
„Тя беше не само наша учителка, тя стана приятелка, наставница и майка на всички ни. Бранеше ни от чуждо посегателство, съветваше ни, тъй както майките не биха могли да го сторят. Затова я обикнах”. Тази и десетки още изповеди на свои ученици обичаната учителка няма никога да прочете. Книгата „Под диктовката на сърцето” за нейния живот излиза броени дни след смъртта й.
Родното място на Верка Сиракова-Недялкова е Разпоповци – близкото до Елена будно селце, от което са излезли над 70 учители. Нейният дядо – достолепният даскал Петко Коев учи три поколения разпоповчани не само на четмо и писмо, но и на трудолюбие, честност и доблест. От всичките му деца най-дълго живее Кина, майката на Верка – природно интелигентна, будна и пословично трудолюбива. Заедно със своята приятелка Кина Георгиева, леля на известния актьор Георги Георгиев-Гец, са първите жени артистки в селото, които възстават срещу традициите ролите да се изпълняват само от мъже.
Ние бяхме нещастни, че останахме рано без баща и щастливи, че имахме мама – пише в дневника си Верка Сиракова. Сама, вдовица с три деца, Кина се наема да ги изучи. Когато брат й подхвърля, че е луда, тя гордо му отвръща: „Аз без риза ще тръгна, но ще изуча децата си!” С парична издръжка от своята учителка по френски Парашкева Биолчева от еленското училище Верка Сиракова завършва Девическата гимназия в Търново, втора по успех от целия випуск. По време на следването й в Софийския университет се сближава с Бойка Вапцарова, чиято дружба продължава дълги години. „Аз я обичах като най-близък човек. Чувствах нейната обич и душевна топлота – неща, които ми липсваха, защото времето и преживените трагични години бяха оставили тежки следи у мен” – реди спомени за своята дружка съпругата на поета Никола Вапцаров. Когато й гостува в Елена, се запознава с нейния съпруг – открит, контактен, настъпателен, а тя – тиха, скромна, незабележима. Все си мислела как ще се пригодят двамата един на друг, но сетне се радвала, че бракът на приятелката й издържал проверката на времето.
След смъртта на съпругата му сърцето на Никола Недялков не издържало дълго. Останал самотен, с неизлечима мъка по любимата си жена, той бавно гасне. Оставя на децата си 15 тетрадки голям формат с написаното за родното си село Марян и за своя род. През последните години започва да води дневник. До последно неговият дух е неспокоен и тревожен не само за близките хора. Човешките болки, проблемите на обществото раздират душата му и трудно намира покой.
„Постигането на един по-чист свят ще дойде и когато променим отношението си един към друг. Така ще се научим да живеем и работим, без да вредим на природата, и всеки да има толкова, колкото му е необходимо, а не както сега – един владее огромни площи, а друг няма нищо. Затова трябва да се говори и пише и да се държи будна съвестта на хората” – това е посланието на един обикновен балканджия, живял честно и достойно на тази земя.