– Д-р ?ванов, сключихте ли договори за тази година с всички болници в областта?
– Да, с всичките болници и три от диспансерите във В. Търново. ?скам да кажа, че областната болница сключи договор за 205 клинични пътеки, при положение че миналата година са били 207. Горнооряховската болница стартира със 137, при 140 досега. Свищовският стационар договори 95 пътеки, с 20 по-малко. Павликени ще разчита на 101 пътеки, при 116 през 2009. Полски Тръмбе? успя да докаже възможности за 5 пътеки, миналата година са били 34. Елена поиска 20 клинични пътеки, досега е имала възможност да работи по 49.
Пневмофтизиатричният диспансер загуби 1 пътека, сега ще работи по 5. Онкодиспансерът – по 28 пътеки, срещу 33 през 2009-а, и кожният по 5, миналата година са били 4. Сключихме и договори със Специализираната кардиологична болница за 12 пътеки, очният център “Визус” за 3 пътеки и Специализираната болница по рехабилитация в Овча могила за 2 клинични пътеки. ?ли общо за 618 клинични пътеки, срещу 722 през миналата година. В доболничната помощ вече имаме 128 договора с джипита, 99 със специалисти и 165 със зъболекари. Освен това още 19 договора с медицински центрове и 2 с ДКЦ. В извънболничната помощ срокът е до 15 февруари, но ние се постарахме да сключим договорите по-рано и почти приключихме. Защото съществува?е риск, ако лекарите нямат договор, да няма как да им платим за извър?ената дейност. Останаха малко лекари без договори поради документални пропуски. Но същевременно дойдоха указания, ще платим и на тях.
– Болниците ще работят със 104 пътеки по-малко, това е сериозно намаление на обема за някои от тях. Какви са причините за тази рестрикция?
– На първо място има несъответствие в Закона за здравното осигуряване, който регламентира 24-часов прием по спе?ност. На второ място са изискванията за спазване на медицински стандарти и по-конкретно за анестезиология и интензивно лечение. Проблемът е, че някои болници не разполагат с втори специалист за клинични пътеки при 24-часовия прием по спе?ност, което става задължително. Това е по-показателно за малките болници.
– Но в П. Тръмбе? съобщиха, че са намерили допълнителни специалисти, а болницата е най-ощетена – с 29 клинични пътеки?
– Да, но на хартия, иначе ги няма. Направихме две проверки и не открихме лекарите.
– А в Павликени? Болницата е загубила 15 пътеки?
– Там не е толкова трагично положението и лекарите специалисти са там. В Елена – също, макар да имат кардиолог от Стражица. Бил е там по време на проверката. Но кардиологични пътеки в Елена няма да има, тъй като липсва втори кардиолог.
– Обемът на медицинската дейност е намален с близо 15 %, ще се справят ли болниците с патологията?
– Много се дискутира тази тема сега, но се оформят две позиции. Едната е напълно популистка – неефективни болници да се запазят на всяка цена. За съжаление това е становище и на някои кметове и общини. Те твърдят, че без болница няма здравеопазване. ?ма болница – има здравеопазване. ?зползват се настроенията на хората, които в случая не са прави.
Втората позиция за мен е по-правилна. По начало парите за здравеопазване не са достатъчни. Никога не са били и няма да бъдат. Който каже обратното, той лъже. ? това важи не само за България, а както за развитите страни, така и за бедните. Но какво правят страните, към които се стремим. Човек не се интересува от първична и специализирана помощ или болница. Той иска да му помогнат. В тази връзка се е създало на исторически принцип това разделение на медицинските услуги като различни нива. В случая джипитата трябва да играят роля на филтър, дори и чрез потребителската такса. Ако има нужда, болният отива при съответния специалист. Накрая идва болницата. Сега много се говори за високотехнологични болници. За мен всяка болница трябва да бъде високотехнологична. Друг е въпросът какъв обем от дейност ще поеме тя. ? тя трябва да ре?и проблема на тези болни, на които той не е ре?ен в доболничната помощ.
Какво става у нас на практика след толкова много години на здравни реформи? Превръщайки болниците в търговски дружества, ние създадохме у тях стремеж към хиперхоспитализации, който е очевиден и проверките го отчитат. Ние всички знаем, че сериозен процент от пациентите в болниците не са обосновани. Тоест, тези хоспитализации са били изли?ни и те са на пациенти, проблемът на които е можел да се ре?и в доболничната помощ. Но те постъпват в болниците поради стремежа на стационарите да си ре?ат финансовите проблеми. Не е възможно здравната каса да хване всички необосновани хоспитализации. Дори мога да бъда скептичен и по отно?ение на новата агенция за медицински одит, която ще проверяват болниците като нас. Според мен трябва да се промени самата болница като статут и не е редно тя да бъде търговско дружество. Трябва да се премахне този стремеж на болниците за повече хоспитализации.
– Но как?
– Като се осигури достатъчен бюджет, за да може един стационар да се издържа. Така няма да се стига до изли?ни хоспитализации. По-важното е все по-малко болни да стигат до болниците, само най-тежко болните. ? ако тези необосновани хоспитализации се махнат, ще се окаже, че броят им ще бъде много по-малък. Какво следва от това. Да вземем ражданията, при които няма свръх хоспитализации, те са точни. В Елена имат 49 раждания за миналата година. Това е по-малко от едно раждане седмично. ? нито едно оперативно раждане. Питам, коя родилка ще си повери живота и здравето на такъв гинеколог, който прави по-малко от едно раждане седмично? ? който не е направил през живота си нито едно секцио? Какво прави той през останалото време? Това е опасно и не бива да се случва. Става така, че в една малка болница с икономични дейности лекарите се деквалифицират. Затова не бива да се говори, че пациентите се разделят на различни категории поради трудността на достъпа. Като няма болница в малкия град, то достъпът до голямата в големия град би бил труден. ? едва ли не хората стават втора категория.
В момента българите са разделени на две категории по отно?ение на достъпа до медицинска помощ. Едните живеят и се лекуват в големия град в добра болница. Другите в малкия град са изложени на рискове в малката болница поради деквалификацията на лекарите. Разбира се, в малките болници също има много опитни лекари, но липсата на възможност да си поддържат тази квалификация води до този риск, който все някога ще се случи. Един пациент да бъде загубен, това е достатъчно.
– Но заплатите на лекарите в болниците зависят от броя на клиничните пътеки и може би затова приемат необосновани пациенти?
– Точно това не трябва да става. Доходите им трябва да зависят от това какъв обем от дейности извър?ват, за да си поддържат квалификацията.
– Но повече клинични пътеки, повече квалификация.
– Но реални клинични пътеки и дейности, също и хоспитализации. Затова трябва да се тръгне от потребността на човека от здравна помощ. Наличието на болница или не, не му ре?ава проблема. От значение е как ще осигурим ние цялостно здравната услуга да бъде качествена. ? от тук трябва да се тръгне.
– Но Елена е туристически район и липсата на болница може би ще отблъсне туристите?
– Не съм съгласен. Наличието или липсата на болница не е предпоставка за туризма. По-важното е да има организирана качествена здравна услуга.
– Как може това да стане, ако няма болница? Достатъчно ли ще бъде там да се разкрие още един спе?ен кабинет за подсилване на спе?ната помощ?
– В Елена има медицински център, има и филиал на спе?на помощ. Леко съм скептичен към новите спе?ни кабинети. Проблемът с достъпа на населението до медицинска помощ няма да се ре?и с един нов спе?ен кабинет. Там си има спе?ен филиал, през който не минават много болни. ? в този случай ние подсилваме спе?ността. Какво ще правят лекарите в този нов кабинет тогава? В малкия град с малкото население трябва да се стъпи сигурно. А то е при джипитата и специалистите. Това е сигурното и ние трябва да го гарантираме и да го подсилим. Трудно е да разчитаме на специалистите обаче, тъй като в малкия град те лекуват по-малко. А и не е сигурно дали те ще останат там, тъй като доходите им не са високи. Затова специалистите работят и в болницата. В момента, в който няма стационар, те ще се разбягат. ? пак ще дойдат гастролиращите медици. Затова в малкия град не сме сигурни в специализираната помощ, нека да сме сигурни за джипитата. Тя трябва да бъде организирана така 24 часа, за да бъде максимално полезна.
– Каква да бъде тази организация?
– Ние трябва да съдействаме джипитата да се групират в групови практики, да им помогнем да имат транспорт, а това е работа на Общината. Да имат леглова база, защото голяма част от населението живее в балкана. ?ма по един рейс през деня, а когато се правят изследвания, болният трябва да чака цял ден. През това време пациентът трябва да бъде настанен в стая и там да чака, а не по улиците. А и трябва да се разбере, дали ще отиде в болница, или не. Така по всяко време болният от Майско, Мийковци или Константин може да разчита 24 часа на джипито си, дори той да го посети вкъщи, да му донесе лекарства, защото в Елена има само една аптека за лекарства по здравна каса. Не говорим за инсулти или инфаркти, за тях има спе?на помощ. Това е пътят местната власт да съдейства в тази посока и помощ на джипитата. Това ще ликвидира напрежението, че няма болница. Хората дори няма да разберат, че няма стационар, след като им се оказва адекватна доболнична медицинска помощ. В момента новите спе?ни кабинети ще бъдат временно ре?ение, но ре?ение на какво?
– Тъй като здравната реформа се насочи предимно в болниците, има натиск на кметове и обществени протести, ще отстъпи ли здравната каса някъде да има само един специалист за спе?ния прием?
– Не, няма да отстъпим. За това ще ни проверява и нас агенцията за медицински одит. Освен това акредитацията на болниците не е сега толкова важна, но важат стандартите за достъпност и качество. Те са записани в чл. 59 на ЗЗО. Трябва да има специалисти, необходима апаратура и 24-часов прием. ? това са изисквания извън НРД. Те важат за всички болници.
– Какъв е бюджетът на РЗОК тази година?
– Миналата година бюджетът стигна 50 млн. лв. Но сега е намален, вие виждате, че клиничните пътеки в болниците са със 104 по-малко. Всяко тримесечие ще има актуализация на парите и те ще бъдат предимно за болничната помощ.
– Очаквате ли болници да отказват хоспитализации?
– Не, не очаквам. Те ще работят това, за което имат договор. Ако не могат да лекуват някои заболявания, пациентът отива в голямата болница.
– Какво е наказанието, ако се окаже, че болницата няма двама специалисти и 24-часов спе?ен прием, а има договор?
– Прекратяваме договора за клиничната пътека. Ако това се случи пак, прекратяваме договора с болницата. Това важи и в доболничната помощ. ?ма три прекратени договора – едно джипи и двама специалиста – нефролог и педиатър. Можем да ги подновим, но след една година. Такива са изискванията в НРД. ? тримата са отчитали фал?ива дейност.
?зточник Янтра Днес