Новини от Елена

С три затворени болници във В. Търново и Елена и надежда да ни лекуват по-добре догодина изпращаме 2011-а. От друга страна, не се сбъднаха очакванията да имаме нов регионален онкодиагностичен център в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Цяла година вече се бавят процедурите по провеждането на търга за изпълнител на поръчката за доставка на високоспециализираната апаратура, която ще донесе на болниците инвестиции за 6,5 млн. лв.

След П. Тръмбе�? и Елена остана без болница
Общината в Елена не успя да спаси единственото си лечебно заведение. Агонията продължава цяла година, има доктори на книга, а дейност няма. Сега правителството даде възможност по оперативната програма за регионално развитие болницата да кандидатства за финансиране. Но за преструктуриране и развиване на доболнична помощ. Ясно е, че това е краят на 130-годи�?ния стационар, оцелял за това време. �? тъй като дълговете на болницата са над 800 000 лв., въпрос е на време да започне разпродажба на имотите. Проблемът е, че в сградата на лечебното заведение са разположени всичките структури на общинското здравеопазване, та дори и хосписът, които могат да останат на улицата. Така фалитът ще застигне цялата общинска здравна система.

Наниз от реформи обърка хората, но нито една не успя
През годината здравното министерство изненада всички ни с какви ли не реформи, но нито една не успя. Бяха разкрити два спе�?ни кабинета в болниците в Елена и П. Тръмбе�?. После бързо бяха закрити, защото няма�?е пациенти. �?злезе ялова наредбата за избор на екип в болниците, сега се оказа, че наредбата ще бъде променена. Вероятно, защото в нея се съзря един вид рекет за пациентите. Те плащат двойно – веднъж със здравните си осигуровки, а втори път – от джоба. А и нямат гаранция, че избраните лекари ще ги лекуват. Напук на тази наредба, онкологията ре�?и за избор на екип пациентите да плащат по един-два лева, защото са бедни, а не до 950 лв., както пи�?е в наредбата.
Като коледен подарък новината тези дни е, че всеки може да ходи при лекар специалист без направление от личния лекар, но трябва да си плаща прегледа. Колко ще бъде тази сума, още се умува. След прегледа, ако се наложат изследвания и допълнителни консултации, те щели да бъдат безплатни.

�?зточник Янтра Днес

15 хил. лв. отпусна миналата седмица Общинският съвет в Елена на болницата „Д-р Димитър Моллов”, с които да бъдат погасени огромните борчове за ток. Това е поредният опит за реанимиране на лечебното заведение, което за първи път в 131-годи�?ната си история е изправено пред реалната опасност да бъде ликвидирано. Още през май кметът Са�?о Топалов подписа споразумение с „Е.ОН” за разсрочване на задълженията на болницата, които тогава бяха около 13 хил. лв., като отсрочката бе до днес – 20 септември. Това обаче едва ли ще спаси лечебното заведение, което в началото на лятото бе временно затворено, след като РЗОК Велико Търново прекрати работата му по седем от общо десет клинични пътеки. Така реално бе�?е спряна работата на три от четирите отделения. В последния си, отчаян, опит за спасяване на лечебното заведение местният парламент по предложение на кмета назначи нов управител – д-р Кирил Хинов. За кратко време той успя да поднови работата по спрените клинични пътеки. Въпреки това обаче болницата едва ли ще продължи да съществува още дълго.
„Това, че бе подновена работата по спрените клинични пътеки, не е гаранция, че болницата ще успее да се справи с тежката ситуация, тъй като приходите от тях са нищожни. За последния месец болницата е получила около 6 хил. лв., които са крайно недостатъчни за покриването на каквито и да е разходи. В същото време натрупаните задължения са за над 700 хил. лв.”, каза за „Борба” директорът на РЗОК Велико Търново д-р �?ван �?ванов. Според него причината за това е, че все по-малко хора от двете общини, които обслужва лечебното заведение – Елена и Златарица, избират да се лекуват там. Повечето от тях предпочитат болниците във Велико Търново и Горна Оряховица. А липсата на пациенти води и до по-малко приходи в бюджета на лечебното заведение.
Все още общината чака отговор от здравното министерство за поисканите от д-р Хинов 300 хил. лв. за покриване на огромните борчове. Няма яснота и дали държавата ще плати парите за това, че болницата обслужва пациенти в отдалечен и труднодостъпен район, какъвто е Еленската община.
Л�?КВ�?Д�?РАНЕТО НА ОБЩ�?НСК�?ТЕ БОЛН�?Ц�? – ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ДЪРЖАВНА ПОЛ�?Т�?КА
Това стана ясно още в началото на тази година, след като финансирането на общинските болници бе намалено с до 40% спрямо миналата година. Ре�?ението бе взето с лека ръка, без да се имат предвид демографските фактори, отдалечеността на районите и равните права за достъп до медицинска помощ на хората, които се лекуват в тези болници. С въведените високи критерии и нива на компетентност малките общински здравни заведения се оказаха неспособни да ги покрият и подписаха значително по-малко клинични пътеки спрямо предходните години. Така след 50 години работа бе закрита болницата в Полски Тръмбе�?, която обслужва�?е 18 хил. ду�?и, а работе�?е само по 5 клинични пътеки.
Не по-розова е картината и в Павликени, където от април пък бе затворено родилното отделение и всички родилки идват да раждат във Велико Търново. За щастие все още няма родени бебета някъде по пътя, в линейката. Поне засега…
Детското отделение също отдавна не функционира и малките пациенти се карат в търновската болница.
Другият, не по-малък, проблем е липсата на лекари. За да привлекат специалисти, които да обгрижват жителите на община Павликени, местният парламент дори промени наредбата за общинските жилища, в които да бъдат настанявани лекарите, идващи от други населени места. Само че едва ли има мераклии да работят в нея, след като и малкото останали специалисти напускат. В същото време Общинският съвет отпуска пари за плащане на част от натрупаните борчове за лекарства, ток, заплати и консумативи, след като здравното министерство намали бюджета й за тази година с 93 хил. лв.
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОЛН�?ЦАТА В СВ�?ЩОВ СЪЩО Е ПОД ВЪПРОС
Тъжната картинка в крайдунавския град не е по-различна от тази в останалите общини. Там бюджетът на болницата е орязан два пъти повече, с близо 200 хил. лв. Само преди един месец с подписка и писма до всички вис�?естоящи институции пациентите на отделението по хемодиализа успяха да го спасят от закриване, след като четири от общо �?естте медицински сестри обявиха, че напускат, защото не са взимали заплати месеци наред. След като бяха платени възнагражденията, проблемът бе ре�?ен. Липсата на специалисти обаче поставя под въпрос съществуването и на родилното отделение, в което работят само двама аку�?ер-гинеколози. Ако единият ре�?и да напусне, тогава отделението ще последва съдбата на това в Павликени. От здравната каса обявиха също така, че започват проверки на свищовската болница за това дали действително са назначавани някои лекари, или това е направено само за да сключат повече договори със здравната каса.
ЕД�?НСТВЕНО БОЛН�?ЦАТА В ГОРНА ОРЯХОВ�?ЦА Е В ПО-ДОБРО СЪСТОЯН�?Е ОТ ОСТАНАЛ�?ТЕ
Въпреки скандалите, които разтресоха лечебното заведение в железничарския град, се оказва, че там няма отлив на пациенти и лекари. Тя е и единственото здравно заведение в на�?ата област, в което има работещо отделение „У�?и-нос-гърло”, след като преди година това в търновската болница бе затворено. Тя е и единствената общинска болница, която получи от здравното министерство повече пари в размер на 39 хил. лв.

�?зточник вестник Борба

С 443 000 лв. е зави�?ен бюджетът на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново, съобщи в старата столица депутатът от СДС Ваньо Шарков. Втората болница в областта, която ще получи повече пари, е тази в Горна Оряховица. Нейният бюджет е с 39 хил. лв. повече. Не така обаче стои въпросът с болниците в другите градове в областта, каза още Шарков. Той посочи, че бюджетът на болницата в Павликени е намален с 93 хил. лв., в Елена със 71 хил. лв., а в Свищов бюджетът е орязан със 199 хил. лв.

Това изглежда малко странно при положение, че тази година нямаме делегирани, а прогнозни бюджети, които се формират Ваньо Шарков. Според него тези намаления показват, че нямаме и прогнозни бюджети. В същото време болницата в Елена трябва�?е да получи средства по постановление на Министерски съвет за допълнително финансиране от здравното министерство на болниците в отдалечените и рискови райони. През 2010 година обаче нито една болница не е получила такова финансиране, каза още Шарков.

Твърденията на НЗОК, че бюджетите ще бъдат изпълнени и тези пари ще бъдат дадени през следващите месеци, са хубави обещания, но колегите се наслу�?аха на подобни думи. Те не могат да работят нормално, а пациентите не могат да бъдат спокойни, именно заради липата на яснота за финансирането, уточни синият депутат.

�?зточник DarikNews

„До края на седмицата лечебните заведения в областта трябва да сключат договори с Районната здравноосигурителна каса”, съобщи вчера за „Борба” директорът на институцията в старата столица д-р �?ван �?ванов.
Всички лечебни заведения вече са подали документите си за броя на клиничните пътеки, по които кандидатстват за финансиране от касата. За част от болниците като кардиологичната, например, клиничните пътеки, за които кандидатстват, са повече, уточни д-р �?ванов. Общинските болници пък вероятно ще сключат договори по по-малко пътеки в сравнение с миналата година.
При част от лечебните заведения ще има промени в последния момент заради промени в разре�?ителните за дейност или промяна на дейността на болницата, обясни още директорът на РЗОК – Велико Търново.

�?зточник вестник Борба

Несъответствия между медицинските стандарти на здравното министерство и алгоритмите за клиничните пътеки на НЗОК, публикувани в приложение 18 към НРД 2011, грозят да намалят дейността на общинските болници от 45 до 100 %. Това разпространиха в декларация болнични �?ефове, членове на Сдружението на общинските болници. До няколко месеца по-малките стационари, които обслужват население до 30 000 ду�?и, ще фалират, а за останалите съществуването ще бъде затруднено, обясни председателят на сдружението д-р �?ван Димитров на среща на болничните директори във В. Търново. Ще напуснат и лекарите специалисти, а населението ще остане без специализирана помощ, алармират директорите.
30 общински болници членуват в сдружението, а те обслужват над 1,2 млн. ду�?и в страната. Това са хора предимно от малки общини, но има и стационари като казанлъ�?кия, който лекува над 126 000 ду�?и, коментира д-р Димитров. Ако болницата затвори, пациентите ще тръгнат към други градове, което е неизгодно и скъпо, а и несигурно дали ще намерят навреме медицинска помощ. Разминаванията между стандартите и новите изисквания за лечение ще доведат до сключване на договор за финансиране на по-малко клинични пътеки, които няма да са достатъчно за издръжката на болниците. Това е голямата опасност за общинските стационари, смятат от сдружението.
Според д-р Атанас Атанасов, �?еф на болницата в Нови пазар, ситуацията наистина е изключително критична и тя запла�?ва населението предимно от периферните райони на страната да остане без нормален достъп до болнична помощ. От друга страна, лечебните заведения са били принудени да изпълнят определени изисквания по медицинските стандарти, които са били неадекватно зави�?ени. Те са вложили средства и на много места базите са обновени. �?наче здравното министерство няма да подпи�?е разре�?ението за дейност. В същото време излиза приложение 18 към НРД, което поставя още по-високи условия за болнично лечение. Те са неизпълними и се разминават с министерските изисквания за лечение по определени медицински специалности.
Д-р Атанасов обясни, че стандартите дават възможност да бъдат извър�?вани хирургични операции от средно ниво, а в изискванията за клиничните пътеки за същите дейности е записано, че не могат да се правят такива манипулации. Става въпрос за операции на жлъчка, заклещена херния и спукана язва. Пример е диагнозата за лечение на диабетното стъпало. Тя изисква хирургични обработки или ампутация на част от пръстите и т.н. Тези дейности могат да се извър�?ват на най-ниското първо ниво на компетентност на хирургиите, каквито са в общинските болници. Такива операции са рутинна дейност, която се е правила в общинските болници години наред. Няма логика да бъдат спирани тези дейности, твърдят болничните �?ефове.
Парадоксален е също новият подход за лечение на едно от най-масовите заболявания – пневмониите. Новите изисквания на тази клинична пътека са стационарът да има вирусологична лаборатория в самото лечебно заведение. В цяла Северна България едва ли ще се намерят няколко болници с такива лаборатории, което означава, че останалите няма да могат да лекуват това често белодробно усложнение. Трябва ли сега такива болни да ходят само в областните болници, където леглата са ограничени? Пневмонията е спе�?но състояние, за планов прием просто не може да се мисли, обясняват директорите.
От тази година с новите изисквания по клинични пътеки се появи и задължително условия да се правят специализирани изследвания при болните с инсулт. Ако някой смята, че при инсулт трябва да се направи биопсия на мозъка, просто не е в час, е категоричен д-р Радко Велков, �?еф на общинската болница в Плевен. Малките болници нямат възможности за тези изследвания, а това означава, че няма да лекуват и инсулти. �?ли ако го правят, ще бъде на добра воля, тъй като здравната каса няма да им плаща.
Фрапиращ пример е също новото изискване за неоперативно лечение на бъбречната криза. Ако болницата иска да получи пари от здравната каса, тя трябва да има четирима хирурзи за терапията на това заболяване. Ако иска да лекува оперативно пък бъбречната криза, изискванията са за трима хирурзи. Къде е логиката, питат медиците. А и откъде ще се намерят толкова много хирурзи?
За м.г. стационарът в Нови пазар е имал сключен договор с РЗОК за 70 клинични пътеки. Сега с новите изисквания възможността за договор е за 30 пътеки. Това е повече от 50 % намаляване на дейността. Като Нови пазар са две трети от общинските болници в страната. Наистина при договарянето на клиничните пътеки са участвали лекари от болниците. Те са подписали протоколи с изисквания, които са задължителни при лечение на определени заболявания. Тези изисквания са реални и изпълними от общинските болници, подчерта �?ефът на сдружението. Но след това в приложение 18 са разписани съвсем други зави�?ени условия в алгоритмите на клиничните пътеки.
В подобна ситуация са болниците в Свищов, Елена и Павликени. По новите стандарти и задължителни изисквания за лечение на повечето от заболяванията те не разполагат с достатъчно лекари и апаратура. За да се вмести все пак в новите условия, стационарът в Свищов оптимизира структурите си и съкращава персонал. Ако се наложи, ще бъдат закрити и отделения, коментира болничният �?еф Гавраил Гевезов. Ясно е, че преструктурирането е неизбежно. В Елена пък капацитетът на болницата е малък и тя едвам крета, лекарите напускат. Отдавна няма хирургия и отделението е превърнато в хоспис. На път е да бъде закрито и родилното, за цялата 2010 г. там са се родили едва 45 деца.
Медицинските стандарти и новите изисквания за клиничните пътеки не са правени за България, смятат болнични управители. Те не кореспондират с наличните специалисти. Какъв ще бъде ефектът от реформата, проведена по този начин, е доста неясно. В момента стационарите в общините на страната използват около 14 % от обществения ресурс на здравната каса. Спънките, които се поставят, са най-чувствителни за малките селища. От друга страна това облагодетелства градовете, където има големи болници. Не би следвало здравната реформа да се проведе за сметка на най-малките лечебни заведения, защото ние се чувстваме потребни на хората, коментира д-р Димитров. �?ма и конституция за равен достъп на гражданите до медицинското обслужване. А в случая това не е така. Като пример д-р Велков посочи, че има области, където средно 5 пъти е по-скъпо лечението на един болен за едно и също заболяване. Тогава къде отива философията на здравната реформа, че пациентите трябва да се лекуват еднакво във всяка една болница в страната?
Не може да се прави преструктуриране на болниците по некоректен начин за предизвикване на изкуствени фалити, смятат още от сдружението. От една страна, изискванията за лечение са зави�?ени, а от друга, същите тези изисквания не са обезпечени с ресурс. Стационарите работят в условията на делегирани бюджети, а от тази година – прогнозни, казва д-р Атанасов. Тези лимити обаче не са в състояние да обезпечат новите изисквания за лечение.
Д-р Велков е направил собствено проучване, че в някои болници заболеваемостта по определени клинични пътеки е над 100 пъти по-голяма от тази в съседната област. Според негоима райони, където в две последователни години заболеваемостта се изменя в пъти в болести, които са хронични. Едни от тях са ревматоидните заболявания, които не се увеличават дори с процент. Тук здравната каса си затваря очите и не прави нищо да не изтичат пари за измислени заболявания.

�?зточник Янтра Днес

Разтревожени сме от критичната ситуация по отно�?ение на медицинските стандарти, които са зави�?ени много и ще доведат до фалит на общински болници в страната. Това съобщи вчера на среща във В. Търново д-р �?ван Димитров, председател на сдружението на общинските болници. По тази причина дейността на стационарите ще бъде намалена от 40 до 100 %. Това обрича хората да останат без лечение, особено в малките общини, каза още д-р Димитров.
В сдружението на общинските болници членуват 30 лечебни заведения, които обслужват над 1,2 млн. ду�?и. Ако не се постигне договореност със здравната каса тези стандарти да бъдат преразгледани, ние се подготвяме за протести, обяви председателят на сдружението.
Да бъде запазена досега�?ната дейност на малките болници. Около това становище се обединиха �?ефовете на стационарите. Вчера те подготвиха декларация, която ще изпратят на здравното министерство, Лекарския съюз и НЗОК. Директорите настояват институциите да спрат организирания хаос и изкуствен фалит на болниците, чрез налагане на по-високи стандарти за лечение, които за много от заболяванията не са необходими. 30 години сме лекували по определен начин и сме се справяли.
Днес �?ефовете на общинските болници ще имат среща с представители на НЗОК и здравното министерство.

�?зточник Янтра Днес

Приключи пререгистрацията на лечебните заведения в областта и те получиха разре�?ителни за дейност и определяне нивата на компетентност от Министерството на здравеопазването.
„Лечебните заведения за болнична помощ в областта с изключение на болницата в Полски Тръмбе�? се пререгистрираха”, съобщи вчера за „Борба” директорът на Регионалния център по здравеопазване в старата столица д-р Албена Ламбева.
Шансът за спасяване на здравното заведение в П. Тръмбе�? е да се пререгистрира в Специализирана болница по вътре�?ни болести с две отделения. За това обаче са необходими трима специалисти – двама лекари със специалност „Вътре�?ни болести” и още един лекар за второто отделение. Такива обаче засега в Полски Тръмбе�? няма. Затова продължава търсенето на кадри, с които да се сключи договор, за да се спаси болницата.
Разре�?ителни за дейност получиха и всички бив�?и диспансери в областта. Три лечебни заведения са с най-високото, трето ниво на компетентност. Това са МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов”, Специализираната болница за активно лечение по кардиология и Специализираната болница по онкология. С второ ниво са болниците и отделенията в Горна Оряховица, Свищов и Павликени.

�?зточник вестник Борба

Всички лечебни заведения във Великотърновска област вече подадоха разре�?ителни за дейност, съобщи вчера за „Борба” главният секретар на Регионалния център по здравеопазване в старата столица инж. Виолина Енева. До края на 2010 година приключи оформянето на огромната документация. �?нспектори от РЦЗ направиха проверки в болниците и бив�?ите диспансери.
Според информация от Министерство на здравеопазването част от документите на лечебните заведения вече са в процес на обработка.
По принцип болниците подлежат на разре�?ителен режим за ползване от една страна по закона за устройство на територията, а от друга – разре�?ение за дейност и акредитация по закона за лечебните заведения. На базата на тези разре�?ителни ще се определят и нивата на компетентност на лечебните заведения в областта, за които „Борба” вече писа.
„Работата бе�?е обемна, тъй като няколко пъти по време на оформянето на документацията и проверките се сменяха медицинските стандарти”, обясни Виолина Енева. Въпреки кратките срокове документите са оформени навреме и всичко е готово.
Сред критериите за разре�?аване на дейност и определяне нивото на компетентност са базата за дейност на болницата, апаратурата и консумативите, които има в нея, специалистите и квалификацията им, както и организацията на дейността. Посочват се и броят на лекарите със специалност и работещите по трудови договори.

�?зточник вестник Борба

Само три болници във Великотърновска област са подали искове срещу РЗОК за 2 млн. лв. от забавени плащания. Това са МОБАЛ и Кардиологията в старата столица, а също и стационарът в Елена. Най-големи са дълговете на касата към областната болница – 1,6 млн. лв. неизплатени суми още от края на миналата и тази година. Най-малки са дълговете към еленската болница – 50 000 лв.
Останалите три болници в Г. Оряховица, Павликени и Свищов се отказват от съдебните искове. Основната причина е, че не могат да платят държавната такса при внасяне на исковете, която е 4 % от дължимата сума.
Над 600 000 лв. дължи РЗОК като доплащане от началото на март 2010 г. на болницата в Г. Оряховица. Очаква се тази седмицата касата да издължи половината, каза д-р Кожухаров. Той призна, че за да оцелее здравното заведение, е съкратил 6 ду�?и от администрацията. Но това нямало да ре�?и финансовите проблеми на болницата.
Свищовската болница също няма пари да съди касата, макар дълговете към нея да са над 160 000 лв. Павликенската болница също запазва мълчание по отно�?ение на съдебния иск. �?зчакваме и се надяваме здравната каса да ни изплати дължимите над 150 000 лв. от началото на март т.г., обясни управителката д-р Ренета Кръстева.

�?зточник Янтра Днес

С 358 легла ще разполага болницата във В. Търново според проекта за здравна карта, изготвен от специализирана комисия към Областна администрация. Техния брой е намален с 37. Съкращава се изцяло физиотерапевтичното отделение, но дейността остава. Намалени са леглата и в хирургията, съдовата хирургия, ортопедия и очно отделение. Според предложението за здравна карта в болницата трябва да продължи да работи отделението "У�?и, нос, гърло" Болничното заведение трябва да се погрижи за неговото възстановяване и назначаване на лекари.

В горнооряховската общинска болница от 274 остават 206 легла. В Свищов намалението е от 140 на 130 легла в болницата, а в Павликени – от 150 на 82 легла. Що се отнася до стационарите в П. Тръмбе�? и Елена, предложенията са те да се преобразуват в болници за долекуване.

Проблемно е лечебното заведение в П. Тръмбе�?, което на практика се самозатвори и в момента не функционира. Диспансерите вече са специализирани болници и центрове, като промените са съобразени с новия Закон за лечебни заведения и бяха гласувани от Общинския съвет във В. Търново.

�?зточник DarikNews

Лечебните заведения внасят исковете си на 4 октомври

Болниците в областта съдят РЗОК във В. Търново за 5 млн. лв. Делата на стационарите в Свищов, Г. Оряховица, Павликени, Елена и В. Търново ще бъдат заведени на 4 октомври и касаят дължимите суми за лечение по клинични пътеки, които касата не е изплатила изцяло от април тази година.
Ре�?ението за съд бе взето вчера в София на среща на Националната асоциация на лекарите в болничната помощ. То ще бъде обявено в петък по време на извънредния събор на БЛС. Ре�?ихме и лекарските протести да бъдат проведени също на 4 октомври, съобщи за “Янтра ДНЕС” след срещата Гавраил Гевезов, управител на свищовската болница.
Областната болница във В. Търново вече е завела дело срещу РЗОК още през пролетта, тъй като касата й  дължи над 1,5 млн. лв. за извър�?ена дейност. Дълговете на РЗОК към МОБАЛ започнали още от миналата година, отделно от пролетта са натрупани нови за около 1 млн. лв. Свищовската болница също е завела дело за над 10 000 лв. Страхуваме се, че няма да получим парите си, каза още Гевезов. Парадоксът е, че здравната каса признавала неиздължените суми за дължими, но не дава срокове за изплащането им.
�?деята за пускане на искови молби срещу здравната каса възникна на среща на общинските болници преди две седмици. После тази възможност бе обсъдена на учредителното събрание на асоциацията в началото на септември. �?деята е за кратък период колкото се може по-голям брой болници да подадат искове, за да се заведе колективен иск. Това обаче не би било възможно, тъй като дължимите суми са предмет на индивидуални договори на болниците с касата, коментираха юристи.
На първо време исковете ще бъдат за неизплатените средства от април до края на юни, тъй като според анекса, подписан от �?ефовете на болниците през февруари, заработените суми над делегираните бюджети би трябвало да се изплащат след цялостна проверка на дейността, която се извър�?ва до месец след месеца на отчитане, обясни д-р Миролюб Кожухаров, �?еф на горнооряховската болница и член на асоциацията. Затова за сумите през юни ще бъдат подадени допълнителни искове.
Работим с бюджети от 60-70 % от заработката и утре собственикът на болницата ще ни търси отговорност защо не сме си потърсили парите, коментира Гавраил Гевезов. Свищовската болница има да получава още 132 000 лв. от РЗОК, няколко пъти кредитори блокират сметките, следват запори на имуществото. Спасих се в погасителни планове към фирмите за лекарства, храна и др., но и тях не мога да изпълнявам, призна Гевезов.
Касата ни дължи над 600 000 лв. от неизплатена дейност, отчете д-р Кожухаров. Болницата едва има пари за заплати, а за лечение трупа все повече дългове. Нека съдът прехвърли на�?ите задължения на касата и тя да ги плаща, категоричен е той. Сега големият проблем е, че дължимите пари от здравната каса счетоводно са отразени и стационарите излизат на печалба. В същото време лечебните заведения са затънали в дългове.
Ние ще претендираме и за лихвите по забавените плащания, които са приблизително по 1 % на месец. Ще търсим и обезщетения за пропуснати ползи и нанесени щети, каквито са лихвите към доставчиците. Те са допълнителни загуби и вреди за болниците, каза още д-р Кожухаров.
Болницата в Елена също търпи загуби от неизплатената дейност и докторите работят почти без пари. Управителят д-р Йордан Жезанов заяви, че ще съди здравната каса за дължимите суми.
Вчера до провеждането на националната среща болницата в Павликени още не бе�?е ре�?ила дали да съди касата. Малко по-късно обаче управителката д-р Ренета Кръстева заяви, че и те ще заведат дело.
От април дължим на болниците в областта около 3,5 млн. лв., призна �?ефът на РЗОК д-р �?ван �?ванов. Той обаче подчерта, че има голям преразход на бюджета за болнична помощ. Все пак финансовото министерство е обещало допълнителни 65 млн. лв. за болниците в страната. Така на�?ият годи�?ен бюджет за болниците в областта ще бъде увеличен до 28 млн. лв., коментира д-р �?ванов.

�?зточник Янтра Днес

Болниците в Елена и Полски Тръмбе�? стават лечебни заведения за долекуване и продължително лечение.
„Ръководствата на стационарите вече са подали заявления до Министерството на здравеопазването, с които са заявили желанието си да се преструктурират”, каза вчера за „Борба” главният секретар на Регионалния център по здравеопазване в старата столица инж. Виолина Енева.
Срокът за подаване на писмено желание от страна на управителите на лечебните заведения бе до края на септември. Болниците ще участват в проект и се очакват изисквания от здравното ведомство за по-нататъ�?ни действия.
Специални нови изисквания вероятно ще има и за домовете за социални грижи и диспансерите. Преди броени дни диспансерите като структури преустановиха официално дейността си. На последното заседание на Общинския съвет в старата столица те бяха пререгистрирани според новите изисквания.
След последните промени в закона става ясно, че един от вариантите за двете болници в областта е да останат лечебни заведения за активно лечение, но със структури за долекуване. Тепърва обаче ще се изясни дали ще бъде взето подобно ре�?ение, коментира още Енева.
Проблем все още има за болницата в Полски Тръмбе�?, която междувременно трябва да регистрира нов управител и да се сформира екип от специалисти.

�?зточник вестник Борба

Болниците в Елена и П. Тръмбе�? искат да се преструктурират в лечебни заведения за долекуване и рехабилитация, съобщиха зам.-кметове на общините. Стационарите вече са подали заявки в здравното министерство и до Националното сдружение на общините. Те ще имат възможност да кандидатстват с проекти за финансиране, осигурено от европейски фондове. За целта за страната ни са предвидени 150 млн. лв.
Преди десетина дни здравното министерство разпрати спе�?ни покани до общините да ре�?ат дали да имат болници за долекуване, или не. Срокът за това бе�?е една седмица. Вече е направен списък на желаещите. Кандидатите обаче ще бъдат прецизирани по това дали в един район има нужда от такава болница, самите стационари трябва да могат да лекуват най-малко по пет клинични пътеки и да имат договор в РЗОК за последните две години. Новите клинични пътеки за долекуване вече са определени и публикувани в “Държавен вестник”. Очаква се тяхното остойностяване.
Ако бъдат одобрени проектите на болниците в Елена и П. Тръмбе�?, те ще получат целеви средства по ОП “Регионално развитие” за ремонти и оборудване. Видът на оборудването ще бъде такова, съобразено със стандартите за долекуване на определените заболявания и  необходимите дългосрочни грижи. Новите болници ще имат и транспорт, с който да превозват пациенти до най-близкия стационар за активно лечение за изследвания и консултации.
Както “Янтра ДНЕС” вече писа, болницата в П. Тръмбе�? фалира, защото не можа да сключи договор със здравната каса за повече клинични пътеки, с които да се издържа. Докторите се разбягаха и сега общината разчита на джипитата, специалистите и филиала за Спе�?на помощ.
В Елена не се стигна до фалит, но болницата едва крета. Миналата година по проект бе изграден хоспис в затвореното хирургично отделение, но и той е на ръба на оцеляването. Единственото спасение на стационара е той да се преобразува в лечебно заведение за долекуване и рехабилитация.

�?зточник Янтра Днес

Здравното министерство пита общинските болници (МБАЛ) за активно лечение дали искат да се преструктурират в лечебни заведения за долекуване и продължително лечение. Ведомството е дало срок до една седмица от вчера, през което време стационарите трябва да уведомят министерството, за разработени предложения за финансиране от ОП “Регионално развитие 2007-2013 г.”. За общинските болници са определени 140 млн. лв. за модернизиране и реформиране.
Две са вероятните болници в областта, които ще се възползват от безвъзмездното финансиране. Това са стационарите в П. Тръмбе�? и Елена. В първия град стационарът фалира, тъй като лечебното заведение не можа да изпълни новите условия, които РЗОК наложи, за да сключи договор.
В Елена болницата едва крета, но още не е затворена. Там едно след друго се затварят отделения, ясно е, че спасителният вариант е тя да се реформира в стационар за долекуване и продължително лечение. Още повече че в бив�?ето хирургично отделение вече работи модерен хоспис, който стартира чрез европейски проект за финансиране.

�?зточник Янтра Днес

До средата на следващия месец трябва да бъде готова новата здравна карта
Определяне нивата на компетентност на лечебните заведения в областта е започнало по указание на Министерството на здравеопазването, научи „Борба”.
„Преди няколко дни получихме указание за определяне ниво на компетентност, като нивата са три. Най-ниското е първо, а най-високото – трето”, обясни за „Борба” главният секретар на Регионалния център по здравеопазване инж. Виолина Енева. Тези нива ще бъдат сред основните определящи критерии за изготвянето на областната, а след това и на Националната здравна карта. Описват се броят лекари във всяко лечебно заведение, допълнителните сертификати на специалистите със специалност, апаратурата, с която разполагат болниците. От здравното ведомство изискват и точен отчет за обема дейности, както и броя на преминалите през 2009 година пациенти. Описват се и всички заболявания, които се лекуват във всяко болнично отделение.
Според плановете на новия здравен министър проф. Анна-Мария Борисова, до средата на следващия месец най-после трябва да има нова здравна карта.

�?зточник вестник Борба