10 години се лутаме между традиции и съвременност
10 години се лутаме между патриархалните традиции и повика на съвремието. За времето между двете последни преброявания на населението и жилищния фонд от 2001 до 2011 г. липсата на канализация и наличието на вън?на тоалетна за голяма част от хората си остава нещо обичайно. Приехме за даденост, че не можем без телевизор, телефон и компютър, но масово продължаваме да се отопляваме на дърва и въглища. Децата вече са два пъти по-малко от пенсионерите. Все повече от пеленачетата са извънбрачни, защото родителите им не се женят. Младежите масово напират към университетите за диплома за вис?е, но не се вълнуват от етнос и религия. Цели села емигрираха на Запад, за да търсят препитание, а на тяхно място се образуваха колонии от инакоезични. На жена и нещо се пада по мъж без нещо.
Топим се и бягаме от село
Населението на Великотърновска област е 258 494 човека, което ни нарежда на 9 място в страната, показват окончателните данни от преброяването в началото на тази година. Стопили сме се с 11,8 %. Между двете преброявания хората в региона са по-малко с 34 678. Намалели сме с четири общини от ранга на Елена, Златарица, Сухиндол и Лясковец. В 55 села и махали няма нито един жител. Чове?ка реч не се чува в 27 селища в Еленския балкан. По Хаинбоаз 22 са селата-призраци във Великотърновско и 6 в Златари?ко. Всяко трето безжизнено село в България се оказва, че е във Великотърновска област, сочат данните на статистиката. Най-голямо в проценти е обезлюдяването в Сухиндол – 30 на сто. Като брой жители с най-много се е стопила община Павликени – със 7443 човека, следвана от Горна Оряховица – с 6446 ду?и и Свищов – с 4895 човека. Въпреки това железничарската и крайдунавската община са съответно втора и трета по население.
Всеки четвърти човек в областта живее в старата столица. Велико Търново наброява 68 783 човека и е един от четирите града в страната, чието население се е увеличило през последните 10 години. В старата столица прирастът е с 1886 човека.
Общините-джуджета в областта са Елена, Златарица и Сухиндол, а в тях общо живеят 15 967 човека, което е 6,2 на сто от населението в региона.
Запазва се тенденцията на масово преселение от село в града. Урбанизацията доведе до съотно?ението двама граждани на един селянин.
Всеки пети е вис?ист
Пенсионерите са точно два пъти повече от децата. Всеки пети в региона е на над 65-годи?на възраст. За 10 години децата са намалели от 13,9 на 11,7 % от населението.
Нежният пол става все по-агресивен в търсене на самеца. На 1000 мъже се падат по 1069 жени в региона. През последните години все по-малко от младите двойки се женят. За сметка на това живеещите без брак са се увеличили два пъти от 4,9 на 8,5 % – нещо немислимо за родителите им, показва статистиката.
Същите тези родители са дали всичко от себе си, за да изучат децата си, и резултатът е, че през последните 10 години българите са станали по-образовани. За два випуска в университета хората с дипломи за бакалаври и магистри са се увеличили с 24 на сто. Всеки пети е завър?ил вис?е образование, което е едно от най-високите нива на вис?исти в Европа. В селата едва 40 % са завър?или гимназия. Като цяло жените учат повече от мъжете. Неграмотните в областта са 0,84 на сто. За първи път на сега?ното преброяване е бил зададен въпросът: “Някога посещавали ли сте училище?”. Отрицателен отговор са дали 1560 човека в областта, или 0,6 % от населението над 7-годи?на възраст.
Петима работят, за да издържат осем
Петима работещи в областта освен себе си издържат по още един безработен и двама пенсионери, показват данните от преброяването. Мъжете си намират по-трудно работа от жените, отчита статистиката, което е противоположно на изводите на Бюрото по труда. Коефициентът на заетост, изчислен като отно?ение на броя на работещите към общото население от 15 до 64 г., е 51,7 %. По този показател води Велико Търново (58,6 %), на опа?ката е Златарица (36,2 %).
Безработицата в региона е 9,8 %. Най-ниска е в Свищов – 8,2 на сто, а най-висока в Полски Тръмбе? (15 на сто).
Гурбетчиите от региона са основно мъже от турския етнос със средно образование. За 10 години близо 20 000 са сменили местоживеенето си, като над половината от тях са напуснали региона и са се преселили в други части на страната или в чужбина.
?ма и 6500 възвръщенци. Двама от всеки трима, които са живели за по-дълго в чужбина, са били в странство от една до пет години. 15 на сто от имигрантите са се прибрали в бащината къща след 6- до 10-годи?ен гурбет.
Здравствуй и уелкъм
0,7 % от населението на областта са постоянно пребиваващи чужденци. ?ностранците с чуждо гражданство, живеещи и работещи в региона, са 1716. Повечето от тях са мъже. Най-многобройни са руснаците (541), англичаните (372) и украинците (160). Предпочитани сме от хората с турски, македонски и молдовски паспорти. 3 на сто от чужденците са се отказали от американската си мечта и вместо да са в страната на неограничените възможности, американците са предпочели Великотърновска област. Към момента на преброяването в областта постоянно са пребивавали 584 граждани на Европейския съюз, или 34 на сто от всички чужденци в региона. 384 ду?и са декларирали, че притежават двойно гражданство.
Етнокултурните характеристики на населението в региона са ?арени като мултинационалната принадлежност. 90,3 % от населението се самоопределя като българи, като турци са се записали 6,7 на сто, ромите са 1,7 %. На 15 ду?и градско население седмина са българи, петима – турци, а ромите са трима.
160 705 са източноправославните християни, католиците са 3276. В областта живеят 10 228 сунити и 1517 ?иити. Твърди атеисти са 10 126 човека, а 14 346 не се самоопределят.
1102 са незаконно обитаемите жилища
В областта има 143 588 жилища, като противно на очакванията за рязък ръст заради бума в строителството, за 10 години жилищата са се увеличили само с 2981. Обитаеми са обаче 72,5 на сто, като намалението спрямо 2001 г. е с 3,2 %.
Анкетьорите са преброили, че обитаемите апартаменти в сгради без Акт 16, т.е. незаконно населени, са 1102.
Хора живеят в 124 бараки и паянтови сгради. Средната жилищна характеристика на областта е по един-двама ду?и в жилище от 60 до 74 кв.м. Две трети от жилищата са в градовете.
Не е преброен нито един бездомник, просяк или кло?ар.
Чатим от вън?ното WC
Всяко четвърто жилище е с вън?на тоалетна, но има компютър и телевизор. 25,6 % от жилищата са с вън?на тоалетна, а компютър имат 39,5 % от къщите и апартаментите. Електрифицирани са почти всички сгради, показват данните от преброяването.
Санитарно-хигиенните навици на българите не са еволюирали. Без обособена тоалетна са 0,6 % от обитаемите жилища, а 4,7 са без канализация. В 6,7 на сто от къщите хората се къпят с кофата и канчето навън или в тоалетната, но не и в баня, защото нямат, са установили преброителите.
Въпреки модерните времена на електрификация и газифициране на парно и фотосоларни инсталации, 67,5 на сто от жилищата се отопляват на дърва и въглища. На ток се топлят 28 %, на централно парно са 2,1 на сто, а с газови котли през зимата се греят 1,4 на сто от жилищата.
Почти няма жилище без телевизор. Какво се случва по света и у нас от малкия екран следят 97,9 на сто жилищата. Хората предпочитат да имат телевизор вместо готварска печка и хладилник. Разликата е с 12 % в полза на приемника за сериали. Без телефон са 16,8 % от домакинствата.
?зточник Янтра Днес