140 години от създаването на Еленския частен революционен комитет
Васил Левски запалва огъня на родолюбието в балканския град
Още при втората си обиколка из Българско, започнала през май 1869 г., Левски с Отец Матей Преображенски, облечени като калугери разпространители на църковна книжнина, посещават Елена. Двамата отсядат в метоха на Хилендарския манастир в селището при изповедника Отец Галактион Хилендарец, с когото се познавали от Белград. Когато той учел в Белградската духовна семинария, Васил Левски и Моно Петров (бъдещият Матей Преображенски) били участници в Първата българска легия и поддържали връзка помежду си. На следващия ден двамата монаси се разходили из града, предлагайки от книгите, които носели, и разговаряли с хора от различни слоеве на местното население. От тези контакти двамата установили, че влиянието на чорбаджиите е силно, а младите проявяват нере�?ителност и още липсват условия за създаване на революционен комитет. Затова те поръчват на Отец Галактион да привлече в метоха по-будни учители, свещеници и граждани под формата на кръжок, в който да се разглеждат и обсъждат въпроси за освобождението на българския народ. Резултатът от предприетите мерки не закъснял. Отец Матей продължил да поддържа връзки с метоха в Елена и уведомявал Левски за обстановката. Когато в БРЦК в Букурещ се получава писмо от еленския търговец Михаил Н. Момчилов, че е готов да подкрепи с пари народното дело, Васил Левски ре�?ава отново да посети Елена. Този път той пристига с помощника си Ангел Кънчев.
Според автентичните спомени на Сава Попхристов Кър�?овски, публикувани в книжката му „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена”, издадена през 1880 г. в Търново и във в. „Еленска защита”, двамата апостоли пристигат в Елена в горещ летен ден на 9 юни, сряда, 1871 година. Те идват на коне от Котел и Жеравна, представили се за джелепчии (търговци на добитък), облечени в немски дрехи и обути с боту�?и с обърнати капаци. Настанили се в хана на дядо Лазар Стойчевчето в махала (улица) „Еловска” и възнамерявали като се стъмни да потърсят и установят връзка със Сава Кър�?овски, когото Левски познавал чрез брат му �?ван Кър�?овски, член на БРЦК в Букурещ. Но вечерта те били извикани в конака за проверка на документите им. При проверката присъствали при мюдюрина и еленски чорбаджии. Проверката минала успе�?но и мюдюринът им се извинил за безпокойството, като казал, че такива били нарежданията, тъй като в царщината са се появили хаирсъзи и комити, които бунтували раята против пади�?аха. „�?змежду тях има един Васил �?ванов Левски, който ще да е ба�? комита – казал мюдюринът – защото султанът е обещал голяма сума за главата му”. Апостолите запазили пълно спокойствие и хладнокръвие. Като ги почерпил с турско кафе, мюдюринът изпратил заптие за сигурност да ги съпроводи до хана. Това непредвидено привикване в конака попречило на апостолите да се свържат още вечерта със Сава Кър�?овски.
На следващия ден – 10 юни, четвъртък, рано сутринта Левски и Кънчев откриват дома на Кър�?овски. Той ги посрещнал учтиво, макар че в началото не можал да познае Левски и станало нужда той да му припомни за срещите им в Букурещ. В проведения подробен разговор на важните гости с домакина те се информирали за обстановката в Елена и като узнали, че към метоха има група от десетина ду�?и, готови да се включат в борбата против робството, ре�?или да се свика събрание с тях в дома на Кър�?овски за 1 часа по обед. Часът не бил удачен – посред бял ден, но друга възможност нямало, тъй като вечерта двамата апостоли следвало да бъдат на насрочено заседание на Лясковския революционен комитет. По тази причина в определеното време в дома на Кър�?овски се явяват само трима от поканените – Отец Галактион, Юрдан Попниколов Костов и Стоян Робовски. Оказало се, че свещениците оти�?ли по махалите на погребение. В очакване на учителите събранието започнало, за да не се губи време. Сава Кър�?овски го открил и съобщил целта на събирането – създаване на местен революционен комитет.
Възложено било на учителя Стоян Робовски да прочете Наредата. Към края на четенето на вън�?ната врата се похлопало и Сава Кър�?овски излязъл да види дали не идват поканените учители. Но се връща с бележка в ръцете, донесена му от клисаря дядо Никола Зурков, в която пи�?ело: „Г-н С. П. Кър�?евски, мен с даскалите не очаквай на зефетя (зиафет означава гощавка, гуляй). Настоятелите са тука. Довечера идваме. Елена, четвъртък, 10 йюни 1871 г. Ва�? Н. П. Константинов”. Явно учителите са очаквали важните гости да останат за вечерта.
Като станало ясно, че не може да се разчита на участие на останалите от поканените, след кратка размяна на мисли се ре�?ава полагането на клетва и избирането на ръководство на комитета да се отложи до следващото посещение на апостолите, което Левски обещал да стане „не след дълго време”.
Само след ден, в събота на 12 юни, след църковен отпуск в метоха при духовника Галактион се събират поканените десет човека. Те били запознати от Сава Кър�?овски, който фактически влиза в ролята на председател, с подробностите от проведеното събрание, след което били прочетени някои от оставените от апостолите материали. Всички присъстващи приели извър�?еното полезно дело и се договорили да действат „тайно, внимателно и предпазливо и се поверява комитетската тайна само на изпитани и верни лица, проникнати от идеята за освобождението на България чрез обща революция”. Сбирките на комитета продължили по-нататък редовно, като се провеждали, както пи�?е Сава Кър�?овски, ту в дома му, ту в метоха.
През пролетта на 1872 г. Отец Матей на поредна сбирка на комитета в Елена предал поздрави от Левски и неговата поръка да се събира оръжие и средства за набавяне на такова за бъдещото всеобщо въстание. Още на следващия ден, докато Отеца продавал книжки от своята подвижна книжарница в дисагите на коня си, Кър�?овски и Робовски събират измежду членовете 150 турски лири и ги пращат с кратка бележка по Преображенски до Левски. Най-много дал родолюбивият чорбаджия търговец Михаил Н. Момчилов – сто лири. В писмо до Сава Кър�?овски от 5 април 1872 г. Левски уведомява комитета, че е получил парите, и изпраща разписки за тях, както и исканите комитетски книжа в бележката на Кър�?овски и Робовски и отново обещава да посети Елена и даде указания за бъдещата работа. Впечатлен от голямата сума, която дава М. Момчилов, Левски изразява желание при следващото си посещение да се запознае с него.
Дейността на комитета се активизира във връзка с подготовката за Априлското въстание 1875 година. Под ръководството на Галактион Хилендарец (С. Кър�?овски е на лечение в Букурещ) комитетът разгръща активна дейност за набиране на въстаници, набавяне на оръжие и леене на кур�?уми, приготвяне на униформи за четниците. Поръчано било и знаме за Еленската чета с девиза „Свобода или смърт”. Но както е известно, въстанието не избухва в целия окръг. Еленските революционни дейци оправдават доверието на апостолите Левски и Кънчев и в освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. в Българското опълчение се включват над 140 доброволци от Еленския край.
Христо Станев
�?зточник вестник Борба