Новини от Елена » здравеопазване

Хората в региона боледуват средно по два пъти в годината

565 734 заболявания в извънболничната помощ са регистрирани миналата година в областта, сочи справка на Регионалния център по здравеопазване. Това означава, че средно всеки е боледувал по два пъти в годината. От всичките заболявания 231 289 са новооткрити.
При децата статистиката никак не е радваща. При тях са регистрирани 108 703 заболявания, от които 75 842 новооткрити.
Най-често ни лекуват от дихателни болести, като при децата половината от заболяванията се дължат именно на възпаления на горните и долните дихателни пътища. На второ място се нареждат инфекциите и паразитните болести, а на трето – пикочо-половите.
В структурата на болестността обаче, където влизат и хроничните болести, първото място се пада на сърдечно-съдовите заболявания. Втори са дихателните болести, а третото място отново запазват пикочо-половите заболявания.
Статистиката на РЦЗ сочи още, че постепенно се увеличават заболяванията на очите, които скоро ще настигнат травмите и отравянията. ? макар очните болести все още да се неглижират от пациентите, заболяванията никак не са за подценяване.
Напредват и кожните болести, само миналата година в областта  20 290 ду?и са потърсили дерматологична  помощ.
На опа?ката остават болестите на кръвта и вродените аномалии.

?зточник Янтра Днес

Коментари

Болниците в Елена и П. Тръмбе? искат да се преструктурират

Болниците в Елена и П. Тръмбе? искат да се преструктурират в лечебни заведения за долекуване и рехабилитация, съобщиха зам.-кметове на общините. Стационарите вече са подали заявки в здравното министерство и до Националното сдружение на общините. Те ще имат възможност да кандидатстват с проекти за финансиране, осигурено от европейски фондове. За целта за страната ни са предвидени 150 млн. лв.
Преди десетина дни здравното министерство разпрати спе?ни покани до общините да ре?ат дали да имат болници за долекуване, или не. Срокът за това бе?е една седмица. Вече е направен списък на желаещите. Кандидатите обаче ще бъдат прецизирани по това дали в един район има нужда от такава болница, самите стационари трябва да могат да лекуват най-малко по пет клинични пътеки и да имат договор в РЗОК за последните две години. Новите клинични пътеки за долекуване вече са определени и публикувани в “Държавен вестник”. Очаква се тяхното остойностяване.
Ако бъдат одобрени проектите на болниците в Елена и П. Тръмбе?, те ще получат целеви средства по ОП “Регионално развитие” за ремонти и оборудване. Видът на оборудването ще бъде такова, съобразено със стандартите за долекуване на определените заболявания и  необходимите дългосрочни грижи. Новите болници ще имат и транспорт, с който да превозват пациенти до най-близкия стационар за активно лечение за изследвания и консултации.
Както “Янтра ДНЕС” вече писа, болницата в П. Тръмбе? фалира, защото не можа да сключи договор със здравната каса за повече клинични пътеки, с които да се издържа. Докторите се разбягаха и сега общината разчита на джипитата, специалистите и филиала за Спе?на помощ.
В Елена не се стигна до фалит, но болницата едва крета. Миналата година по проект бе изграден хоспис в затвореното хирургично отделение, но и той е на ръба на оцеляването. Единственото спасение на стационара е той да се преобразува в лечебно заведение за долекуване и рехабилитация.

?зточник Янтра Днес

Коментари

МЗ пита общинските болници дали ще се реформират

Здравното министерство пита общинските болници (МБАЛ) за активно лечение дали искат да се преструктурират в лечебни заведения за долекуване и продължително лечение. Ведомството е дало срок до една седмица от вчера, през което време стационарите трябва да уведомят министерството, за разработени предложения за финансиране от ОП “Регионално развитие 2007-2013 г.”. За общинските болници са определени 140 млн. лв. за модернизиране и реформиране.
Две са вероятните болници в областта, които ще се възползват от безвъзмездното финансиране. Това са стационарите в П. Тръмбе? и Елена. В първия град стационарът фалира, тъй като лечебното заведение не можа да изпълни новите условия, които РЗОК наложи, за да сключи договор.
В Елена болницата едва крета, но още не е затворена. Там едно след друго се затварят отделения, ясно е, че спасителният вариант е тя да се реформира в стационар за долекуване и продължително лечение. Още повече че в бив?ето хирургично отделение вече работи модерен хоспис, който стартира чрез европейски проект за финансиране.

?зточник Янтра Днес

Коментари

Д-р ?ван ?ванов, директор на РЗОК: “Най-ло?о се лекуват хората в Елена, П. Тръмбе? и Сухиндол”

Здравната каса въвежда ограничени месечни бюджети, пари за преразход няма да се дават

Д-р ?ван ?ванов е единственият лекар в областта, а може би и в страната, който четири пъти се е явявал на конкурс за директорско място и винаги го е печелил.
В средата на юли за втори път той победи в поредния конкурс за ?еф на РЗОК във В. Търново. Бив?ият управител на еленската болница ще ръководи касата 3 г. Д-р ?ванов е завър?ил медицина в Плевен. В родния си град Елена започва работа като ординатор във вътре?но отделение на местната болница, като в същото време специализира нервни болести.
През 1992 г. спечелва конкурс за директор на болницата в Елена и управлява стационара 5 г. После работи в системата на Спе?на помощ, а през 2000 г. става джипи. Пет години по-късно неврологът отново печели конкурса за директор на еленската болница. Напуска след 4 г., за да заеме директорското място в РЗОК.
Само след година управление д-р ?ванов отново трябва да се яви на конкурс, тъй като настъпват нормативни промени, които налагат провеждането на конкурси за всички ?ефове на РЗОК в страната. След много добра средна оценка на писмената разработка за бъдещето на РЗОК във В. Търново и устния изпит д-р ?ванов отново е директор на касата.
Съпругата на д-р ?ванов също е лекар и работи като нефролог в Центъра по хемодиализа в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”.

– Д-р ?ванов, миналата седмица ръководството на НЗОК проведе първата среща на всички директори на РЗОК , след като парламентът прие актуализирания бюджет на здравната каса. Независимо от увеличението ще има ли ристрикция в парите за здравеопазване?
– В НЗОК се проведе работна среща с директорката д-р Нели Не?ева и акцентът бе?е бюджетът за болничната помощ. Това е най-проблемният бюджет в здравеопазването, макар след последната актуализация разходната част да се увеличи с 220 млн. лв. От тях 175 млн. лв. ще бъдат разпределени допълнително за болничната помощ. Д-р Не?ева е провела и среща с директорите на болниците, за да им съобщи, че парите за стационарите ще бъдат ограничени.
Всяко лечебно заведение ще има ограничен бюджет до края на годината и пари за преразход няма да се дават. Това се въвежда за пръв път. За целта ние ще проведем срещи с директорите на болниците в областта и ще подпи?ем анекси в договорите им за финансиране от РЗОК.
– Кой определя коя болница колко ще получи по т.нар. прогнозни бюджети?
– НЗОК по определени правила. ? болниците трябва да ги изпълняват.
– Ако има все пак преразход, кой ще го поема?
– Съгласно НРД 2010, който не е променен, определените бюджети на болниците са задължителни за изпълнение. Ние нямаме ангажимента да заплащаме изработената над тях сума. Това се въвежда до края на годината. Досега приемахме отчетните документи на болници с преви?ен лимит и сме платили част от парите за извър?ената дейност. Останалите средства са дължими, но не се наемам да прогнозирам кога ще ги изплатим.
– Д-р ?ванов, да не се наложи болниците да връщат пациенти, защото са свър?или парите за месеца?
– Малко се спекулира с това, че не може да се прогнозира заболеваемостта. ?ма достатъчно статистики за минали години, на базата на които можем да предвидим какво става в болниците. Не е нормално с всяка година разходите в стационарите да се увеличават. Във Великотърновска област също има нарастване на парите за болниците, но не така драматично. Трябва да кажа също, че болничният бюджет тази година е по-малък от 2009 г. От друга страна в на?ата област имаме ново лечебно заведение – Кардиологичната болница, което реализира сериозни приходи. Всичко това се отразява на болничните разходи. Факт е обаче, че онкодиспансерът, болницата за рехабилитация в Овча могила и други реализират хоспитализации от съседни области. А това също увеличава парите за стационарите.
– Колко пари са определени за болниците тази година при нас?
– 19,5 млн. лв., а досега сме изхарчили 15 млн. лв.
– Д-р ?ванов, съвсем наскоро има?е проверка от НЗОК в областта. Какви са резултатите?
– ?ма типична група от нару?ения, която ние винаги установяваме. Напоследък откриваме повече неточности при медицинската документация. Например при прегледите на диспансерно болните пациенти има задължителни неща, които трябва да се отразят в амбулаторните листи. В тази връзка има пропуски и това се случва често. ?ма нару?ения и на графици в доболничната помощ. Също имаме и съмнения за нереално извър?ени профилактични прегледи, а после отчетени като факт. При зъболекарите пък се съмняваме за фал?ива дейност, затова проверките продължават. Даже сме ангажирали и РЦЗ.
При болниците не винаги се изпълняват всичките процедури за пациентите, предвидени в указанията на клиничните пътеки. ?ма неправилно приети болни за хоспитализации, а също и за дехоспитализаци. Що се отнася до хиперхоспитализациите, можем да мислим за тях, тъй като значително се увеличиха парите за болничната помощ. Предпоставки за неправомерното болнично лечение са заложени още в нормативите. Освен това трябва да се направят контролни изследвания при изписване на пациента, а те се пропускат.
– А при зъболекарите какви са нару?енията?
– Предимно пропуски в документацията. Ако открием фал?ива дейност, имаме право да сезираме прокуратурата за проверка. От началото на годината сме открили един такъв случай в извънболничната помощ, но не при дентистите. Установихме, че доктор е преглеждал пациент, когато той е бил в болницата. В момента се извър?ва прокурорска проверка. Но тази година нямаме прекратен договор с лекар или болница заради сериозни нару?ения.
– Вече здравното министерство ще определя какво пациентът ще плаща при дентиста. Досега това се фиксира?е чрез НРД. Какво наложи тази промяна?
– По-скоро цените ще се определят от финансовото министерство. Но логиката предполага такъв подход за по-правилен. От тук нататък националните рамкови договори ще бъдат петгоди?ни. Всяка година ще има актуализации, тъй като няма как цените в медицината и стоматологията да се договарят за петгоди?ен период. Всички промени ще се правят с ре?ение на Министерския съвет, след като преди това те са предложени от финансова комисия.
– Ще има ли преструктуриране в здравната каса?
– Може би ще настъпят структурни промени и при нас, но това няма да стане още утре. Ще има подобряване на финансовия контрол. За съкращения на персонал на този етап не се говори, но това не изключва възможността, тъй като кадровите промени се нареждат от НЗОК.
В моята работа искам да подобря взаимоотно?енията си с договорните партньори, да има по-чести срещи. Много от указанията, които постъпват при нас, се нуждаят от допълнително обсъждане, за да няма гре?ки. Това ще намали и конфликтите, които биха възникнали. Целта е обща – по-доброто лечение на пациентите и трябва да си помагаме.
– Д-р ?ванов, как оценявате предстоящата реформа по преструктуриране на болниците?
– Не може да преструктурираме болниците, без да правим реформа при джипитата. Сега има неравнопоставен достъп на хората до медицинската помощ и това е сериозна предпоставка за увеличаване на хоспитализациите. Например за пациентите от еленските села достъпът до джипито, специалиста, лекарствата и болницата е много труден. Те не могат да се лекуват адекватно. Направих едно проучване за областта, което показа, че най-ло?о се лекуват хората в Елена, П. Тръмбе? и Сухиндол и разходите за лекарства на човек са най-ниски. Това показва, че достъпът до аптеките е труден. ?ма само по една аптека по договор с РЗОК и болните се отказват. Не може да останат вкъщи и постъпват в болниците. Ето увеличената хоспитализация, а този проблем е много сериозен. Според мен трябва да има една много добре организирана доболнична помощ в балканските селища и джипитата да посещават пациентите по домовете.
Необходимо е да се създадат много силни групови практики от джипита, които да разполагат с линейки, лаборатория, легла, дежурни лекари през цялото денонощие, за да поемат неотложната помощ при болните. Дори да доставят лекарствата по домовете и да возят специалистите на място при пациентите. Така ще се изравнят възможностите за достъп на хората до медицинска помощ в селото и в града. ? ето редуциране хоспитализациите, част от които са напълно безсмислени.
Това бе?е първоначалната идея на здравната реформа, която не се осъществи. Трябва ни силна първична помощ, а после да преструктурираме болниците.
– Според вас трябва ли да излязат частните болници от държавните бази?
– За мен не е важно това, дали някое лечебно заведение работи под наем на друго. Важното е да има равнопоставеност между болниците. Сега едни частни болници лекуват по скъпи клинични пътеки и печелят. Общинските стационари пък не могат да избират и да връщат пациенти. Те лекуват всички и всичко. ?ма много евтини клинични пътеки, които носят загуби.
– Погре?ка преведохте 90 000 лв. на павликенската болница, вместо на свищовската?
– Свищовската болница има?е запорирана сметка от съдия-изпълнител заради дългове. В суматохата да им преведем по-бързо парите за извър?ената дейност стана гре?ка. Но се питам, как така не ни съобщиха веднага от болницата в Павликени, че са получили пари, които не са били по предназначение.

?зточник Янтра Днес

Коментари

Болниците ще планират бюджетите си

Директорите на болниците в областта трябва да планират бюджетите си до края на годината, тъй като има преразход на средствата, съобщиха от РЗОК във В. Търново. Ще се определя всеки месец коя болница по колко ще харчи и всички са задължени да се вместят в рамката.
Според Закона за бюджета на НЗОК тази година лечебните заведения работят по задължителни делегирани бюджети, но въпреки това са получили повече средства.
Над 3 млн. лв. на месец плаща РЗОК за болнична помощ и средствата са повече от тези за миналата година. Шефът на РЗОК д-р ?ван ?ванов уточни, че всяко тримесечие се прави корекция в бюджетите на болниците и въпреки това те надхвърлят лимитите.
Следващата седмица в НЗОК ще бъде обсъдена финансовата рамка на болниците. Така всеки директор ще знае с какви средства разполага и какви дейности ще развива. Ако има неефективни структури те трябва да бъдат затворени.

?зточник Янтра Днес

Коментари

Са?о Топалов, кмет на Елена: „Държавата е създала еленската болница и не вярвам с лека ръка да я закрие”

Неизвестността продължава да тегне върху Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Димитър Моллов” в Елена. За половин година време министерството предложи няколко варианта за структуриране в здравеопазването, но нито един от тях не даде глътка въздух на малките болници.
С всеки изминал месец незавидното финансово състояние на еленската болница се утежнява, а ръководството й все по-трудно издържа на патовата ситуация. Преди десетина дни екипът на аку?еро-гинекологичното отделение потърси помощ от кмета на общината, но единствено възможното ре?ение бе персоналът да излезе в платен отпуск. Заради закъсненията с изплащането на работните заплати и изнервената обстановка в стационара вече се дочуха слухове за затварянето му, та поне персоналът му да се „закачи” на борсата. Кметът Са?о Топалов обаче е категоричен, че до този краен вариант не бива да се стига.
– Не само трудна, но и доста продължителна ще се окаже борбата за оцеляване на болницата. Не се ли уморихте вече, господин кмете?
– Позицията на общината е категорична и ще продължим да я отстояваме – не да се опъваме напразно и безсмислено, а да продължим да търсим най-добрия вариант, благодарение на който тя, на?ата болница, да оцелее.
Първият вариант, който обсъждахме дори на място, в Елена, с бив?ия вече зам.-министър доц. Валери Митрев, по обясними причини отпадна. Той бе?е на?ата болница да стане един вид филиал на окръжната и да бъдем включени в системата на консорциум за лечебно здравеопазване. Следващият вариант бе?е свързан с бързото, почти светкавично изготвяне на областната здравна карта. За общинската болница в Елена той предвижда?е да бъде преструктурирана със запазване на 10 легла за физикална и рехабилитационна медицина и 54 легла за долекуване и продължително лечение, както е сега?ният им брой.
На срещата във В. Търново с новия здравен министър проф. Борисова едностранно бе?е обявен поредният вариант, който определя положението на еленския стационар с 10 легла за медицински център и 35 легла за долекуване. Миналата седмица по националното радио пък се чу от зам.-министър Димитрова, че се подготвя нов вариант за преструктуриране на лечебните заведения.
– Дано пък той се окаже последен.
– Поне го очакваме с нетърпение. Хубавото на поредната идея е, че общините ще могат да избират от няколко варианта за преструктуриране – създаване на медицински център и болница за долекуване, само медицински център, болница за долекуване и многопрофилна болница за активно лечение или основно МБАЛ и болница за долекуване. Надяваме се този вариант да бъде последният и общината, като собственик на 100% на капитала на болницата, да вземе окончателно и конкретно ре?ение съобразно на?ите потребности. В противен случай лутането ще продължи, а то вече става мъчително.
– Кой от вариантите би бил най-удачен за еленската болница?
– Ние оценяваме реалното състояние на здравеопазването в общината и не сме против реформите. Да, ние ще приемем един от вариантите, но трябва да има яснота. Какво значи долекуване – дори и медицинските специалисти не са наясно. Как реално ще се осъществява то и какви ще са механизмите и критериите на преструктуриране. За нас е важно да се запази болницата за активно лечение, макар и по-малка. Нека от 64 легла да оставим половината, 30 от тях да са за активно лечение, 10-15 за долекуване, но да има легла в АГО, детско, вътре?но отделения. Нека да намалим разходите и в тази посока да върви реформата.
– Докато реално заработят новите структури, ще изтече още половин година. Какво ще се прави дотогава?
– За съжаление към дне?на дата болницата е поставена в състояние на самозагиване. 330 хил. лв. са задълженията й. Пациентите все повече намаляват и имам чувството, че при тази медийна реформа в здравеопазването хората като че ли се притесняват, макар и болни, да боледуват. В същото време здравноосигурителната каса дължи на еленската болница 52 хил. лв., забавени са и плащанията за първите две тримесечия за отдалечен и рисков район. Така с една сума от 84 хил. лв. могат да се изплатят заплатите за април и май, частично за юни и да се покрият част от разходите за издръжка.
– ?ма ли възможности еленската болница да осъществява добро лечение?
– Всеизвестно е, че имаме една много добра болница, и това не е моя оценка. Само преди ?ест месеца експертна комисия, назначена от Министерството на здравеопазването, даде обща акредитационна оценка „много добър” на цялостната медицинска дейност за срок от 4 години. Тази оценка е акт на министерството, което означава, че обективно и правилно са оценени параметрите и възможностите на на?ата болница, не само като материално-техническа база, но и качеството на медицинските услуги е на необходимото ниво. В болницата е внедрена система за управление на качеството, за което има сертификат, който тя успе?но защитава и до днес.
Ако продължи обаче неизвестността около бъдещето на стационара, и малкото лекари в нея ще напуснат, и това вече сериозно ме притеснява. Може да прозвучи носталгично, но аз имам собствено мнение и позиция по обезпечаването на малките болници с кадри, най-вече с вис? медицински персонал. След като държавата за собствена сметка обучава вис?ите медицински кадри, би трябвало и да назначава млади специалисти в населени места и региони, където липсват. Нека и това да стане част от държавната политика в здравеопазването.
– Вие, господин Топалов, като че ли останахте сред малцината оптимисти за бъдещето на болницата?
– Тази година тя навър?ва 130 години и на 29 ноември планираме да отбележим това събитие. Не само исторически, но и професионално тя е неотменен елемент от общината и Еленския край от векове. Държавата е изградила болницата и не вярвам с лека ръка да я закрие. Оптимист съм, защото в момента от страна на здравното министерство се вземат мерки за окончателното приемане на принципите на реформата. Убеден съм, че ще бъдем чути и разбрани, и декларирам готовност за взаимно разбиране и помощ, за да я има на?ата болница за активно лечение, тъй като хората от района се нуждаят от нея.

Мария Симеонова

?зточник вестник Борба

Коментари

447 договора сключени с РЗОК

447 договора с изпълнители на медицинска, дентална и болнична помощ е сключила РЗОК във Велико Търново. Те влизат в сила от 1 януари 2010 г. при условие, че съответният изпълнител до момента на сключване на новия договор е работил с Касата за оказване на същия вид медицинска или дентална помощ. Само за лечебни заведения, които кандидатстват за пръв път за договор с РЗОК или за нова по вид дейност, индивидуалните договори влизат  в сила от датата на подписването им.

С лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ са сключени общо 126 договора. За оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ са подписани 124 договора.

167 зъболекарски практики в областта ще работят със здравната каса.

13 договора са сключени със самостоятелни медико-диагностични лаборатории. РЗОК работи с още 8 лаборатории, които са в структурите на лечебни за­ве­де­н­ия – Стоматологичен център, МОБАЛ, при изпълнител на дентална помощ, 3 са в медицински центрове – Елена, Аркус Медикъл, Дозис и по една  в ДКЦ – В. Тъ­р­ново и ДКЦ – Г. Оряховица.

Сключени са и 5 договора за оказване на болнична медицинска помощ по определени клинични пътеки от лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ  с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа.

Здравната каса ще работи по договор и с 12 лечебни заведения за оказване на болнична помощ по общо 617 клинични пътеки.

Най-много – 205 клинични пътеки – са финансирани в МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" във В. Търново, болницата в Горна Оряховица "Св.?ван Рилски" е сключила договор за 137 клинични пътеки, болницата в Павликени – за 97 пътеки. 

20 клинични пътеки са финансирани в Еленската болница и 6 в болницата в Полски Тръмбе?. Специализираната болница за рехабилитация в с. Овча могила ще работи по две клинични пътеки.

РЗОК е сключила договор със Специализираната болница за активно лечение по кардиология във В. Търново за финансиране на 12 пътеки.

С касата ще работят и диспансерът за белодробни болести – по 5 клинични пътеки, онкологичният диспансер – по 28 пътеки и диспансерът за кожно-венерически заболявания – по 6 пътеки. Медицински център „Визус" също ще работи с Касата по 3 клинични пътеки.

До момента по договор с РЗОК работят 58 аптеки в областта. От тях 26 в община Велико Търново, 13 в община Г. Оряховица, 7 в община Павликени, 4 в община Свищов, 3 в община Лясковец, 2 в община П. Тръмбе? и по 1 в общините Стражица, Златарица и Елена.

?зточник DarikNews

Коментари

Кметът на П. Тръмбе?: Шоковият характер на здравната реформа унищожи болниците в малките градове

Болницата в Полски Тръмбе? е в агония. Предстои тежко заседание на Общинския съвет в града, на което трябва отново да бъде обсъдено бъдещето и. Алтернативите са две – да има или да няма болница. За да продължи да работи обаче трябват пари, а пари в Общината няма.

Логиката на реформата е да се закрият неработещите здравни заведения и паричният ресурс да се насочи към големите заведения, където лечението би било по-ефективно.

Логиката на кметовете в малките общини, е че здравеопазването е национална политика и не може да ни извиват ръцете, като казват че съдбата на болниците зависи от общинските съвети, отговаря кметът на Полски Тръмбе? Георги Чакъров.

Макар и все още да има лежащо болни в здравното заведение, то практически е на доизживяване. Оставаме с една линейка. Хората са бедни, населението е застаряващо.

През миналата година в болницата са преминали 2 600 ду?и. Финансирани са 31 клинични пътеки. Тази година сключеният със здравата каса договор осигурява финансиране по едва ?ест клинични пътеки, обяснява кметът.

Медицинският екип е от 60 ду?и. Правилата в здравеопазването се диктуват от държавата, нека тогава държавата да поеме отговорността и да прецени кои болници трябва да се закрият, а не йезуитски да оставя този въпрос в ръцете на общините, каза още Георги Чакъров. Пределно ясно е, че пари в общините няма. Не можем да направим нищо дори и за осигуряване на повече линейки за транспортиране на хората до други болници.  Ние не сме против реформата като цяло, а против ?оковото и прилагане, допълни кметът.

?зточник DarikNews

Коментари

Подготвят извънредна имунизация срещу морбили в областта

Регионалната хигиенна инспекция във Велико Търново издирва всички лица в областта, които не са имунизирани срещу морбили и нямат личен лекар. Това се налага във връзка с разпореждане на Здравното министерство за организиране на незабавна имунизационна кампания, която ще обхване всички хора на възраст от 13 месеца до 20 години. Рисковите групи са предимно лица от квартали и населени места с преобладаващо ромско население.

Здравните инспектори събират информация за неимунизираните срещу морбили с помощта на селските кметове и чрез списъци на Здравната каса за пациенти без лични лекари. До 17 февруари данните ще бъдат подадени към министерството, за да бъде предвидено и заявено необходимото количество ваксини, обясни д-р Мариета Алексиева от Р?ОКОЗ.

До момента в областта са регистрирани 24 случая на морбили. 19 са заразените през януари, а от началото на февруари са заболели петима. До сега е направена имунизация на около 300 ду?и, предимно в Елена и Дебелец, където има епидемични огнища на морбили.

?зточник DarikNews

Коментари

Общински болници готвят граждански протест

Делегираните бюджети на болниците в страната трябва да бъдат премахнати, а здравната каса да заплати всички извър?ени дейности. Такова искане внесе в Министерския съвет инициативен комитет от директори на общински и частни болници. В своя подкрепа лечебниците са събрали над 127 000 подписа на граждани. Великотърновска област е представена само от Свищов с над 1000 подписа.
Настояваме всички лечебни заведения да бъдат поставени на честна конкуренция и да бъдат премахнати изискванията на НЗОК за двама специалисти по клинична пътека, каза ?ефът на свищовската болница д-р Лъчезар Михайлов, който участва в инициативния комитет. Той уточни, че бюджетът на стационара е намален с 35 %, има много здравнонеосигурени, които болницата лекува за своя сметка.
Ако правителството не преразгледа здравното законодателство, до няколко месеца ще фалират 150 болници, защото не могат да се издържат с окастрените бюджети. На места те стигали и до 70 %.
Дадохме срок на правителството до 17 часа на 15 февруари да изпълни исканията, съобщи д-р Михайлов. ?наче ще бъде обявен граждански протест срещу закриването на болниците. Датата тепърва ще се уточнява.

?зточник Янтра Днес

Коментари

Болницата в Елена може да затвори врати

В града чакат здравния министър или заместника му
Нито сключеният договор със здравната каса за 20 клинични пътеки, нито сформирането на търновски болничен консорциум като алтернатива за спасяване на болниците в Елена и П. Тръмбе?, най-малко пък неясното бъдеще на еленската болница като болница за долекуване са спасителен вариант днес за 130-годи?ното здравно заведение.
С всеки ден финансовото му състояние се вло?ава, трупат се разходи, не е изключено някоя от клиничните пътеки да остане без специалисти и да се сложат катинарите на стационара. Тревожната ситуация стана повод кметът Са?о Топалов да свика на спе?на среща комисията по здравеопазването към Общинския съвет, общинските съветници от ГЕРБ и ръководството на болницата. Управителят й д-р Йордан Жезанов е притеснен от факта, че за първото тримесечие няма откъде да дойдат пари за цялата издръжка, дори болницата да работи на пълни обороти. Само за заплати месечно са необходими 42 хил. лв., а лимитът от здравната каса за януари е 50 хил. лв., за февруари и март – по 23 хил. лв. Целият град да се напъне да боледува, парите пак ще са толкова.
Задълженията на друга страна към 31 януари са 307 493 лв., които се влачат още от 2000 г., когато болниците у нас стават търговски дружества. Най-много – 260 хил. лв., са дълговете за лекарства. Благодарение на финансовата инжекция от 50 хил. лв. от общината през късната есен болницата бе?е пощадена от ?алтера на „Е.оn”, но не е платена еленергията за декември. За януари заплати не са получавали 15 лекари, 16 медицински сестри, 5 аку?ерки и още 21 ду?и обслужващ персонал.
За първия месец на годината за реално свър?ена работа болницата е получила от здравната каса 27 хил. лв. Глас за държавна субсидия, каквато бе?е дадена миналата година за труден и отдалечен район, сега в общия хор на здравната реформа не се чува. От орязания общински бюджет трудно ще се отделят пари, а вземанията на болницата от длъжници за 23 хил. лв. са капка в морето.
Затварянето на стационара ще създаде проблеми и на останалите звена за медицинско обслужване, тъй като са настанени в същата сграда – медицински център, повечето джипита, хосписът, Спе?ната помощ, дори и новият спе?ен кабинет. Клиничната лаборатория и рентгенът също са на болницата. Макар че някои здравни ?ефове заявиха все в името на пациентите, че не е важна болницата в Елена, нито пък е важно малкият град да има болница, някой все пак трябва да помисли и за тези проблеми. Малко ли държавна и общинска собственост бе?е разпиляна през последните години, а след това продадена за жълти стотинки.
Кметът Топалов, на когото най-малко му се иска по време на неговото управление да се сложи катинар на болницата, получи подкрепа от участниците в срещата за може би последна възможност за спасяването й. Очаква се в средата на тази седмица министърът на здравеопазването или неговият заместник да дойдат в града и на място да се запознаят със ситуацията.

Мария Симеонова

Коментари

Д-р ?ван ?ванов, директор на РЗОК: “Не е важно малкият град да има болница, а добре организирана първична медицина”

– Д-р ?ванов, сключихте ли договори за тази година с всички болници в областта?
– Да, с всичките болници и три от диспансерите във В. Търново. ?скам да кажа, че областната болница  сключи договор за 205 клинични пътеки, при положение че миналата година са били 207. Горнооряховската болница стартира  със 137, при 140 досега. Свищовският стационар договори 95 пътеки, с 20 по-малко. Павликени ще разчита на 101 пътеки, при 116 през 2009. Полски Тръмбе? успя да докаже възможности за 5 пътеки, миналата година са били 34. Елена поиска 20 клинични пътеки, досега е имала възможност да работи по 49.
Пневмофтизиатричният диспансер загуби 1 пътека, сега ще работи по 5. Онкодиспансерът – по 28 пътеки, срещу 33 през 2009-а, и кожният по 5, миналата година са били 4. Сключихме и договори със Специализираната кардиологична болница за 12 пътеки, очният център “Визус” за 3 пътеки  и Специализираната болница по рехабилитация в Овча могила за 2 клинични пътеки. ?ли общо за 618 клинични пътеки, срещу 722 през миналата година. В доболничната помощ вече имаме 128 договора с джипита, 99 със специалисти и 165 със зъболекари. Освен това още 19 договора с медицински центрове и 2 с ДКЦ. В извънболничната помощ срокът е до 15 февруари, но ние се постарахме да сключим договорите по-рано и почти приключихме. Защото съществува?е риск, ако лекарите нямат договор, да няма как да им платим за извър?ената дейност. Останаха малко лекари без договори поради документални пропуски. Но същевременно дойдоха указания, ще платим и на тях.
– Болниците ще работят със 104 пътеки по-малко, това е сериозно намаление на обема за някои от тях. Какви са причините за тази рестрикция?
– На първо място има несъответствие в Закона за здравното осигуряване, който регламентира 24-часов прием по спе?ност. На второ място са изискванията за спазване на медицински стандарти и по-конкретно за анестезиология и интензивно лечение. Проблемът е, че някои болници не разполагат с втори специалист за клинични пътеки при 24-часовия прием по спе?ност, което става  задължително. Това е по-показателно за малките болници.
– Но в П. Тръмбе? съобщиха, че са намерили допълнителни специалисти, а болницата е най-ощетена – с 29 клинични пътеки?
– Да, но на хартия, иначе ги няма. Направихме две проверки и не открихме лекарите.
– А в Павликени? Болницата е загубила 15 пътеки?
– Там не е толкова трагично положението и лекарите специалисти са там. В Елена – също, макар да имат кардиолог от Стражица. Бил е там по време на проверката. Но кардиологични пътеки в Елена няма да има, тъй като липсва втори кардиолог.
– Обемът на медицинската дейност е намален с близо 15 %, ще се справят ли болниците с патологията?
– Много се дискутира тази тема сега, но се оформят две позиции. Едната е напълно популистка – неефективни болници да се запазят на всяка цена. За съжаление това е становище и на някои кметове и общини. Те твърдят, че без болница няма здравеопазване. ?ма болница – има здравеопазване. ?зползват се настроенията на хората, които в случая не са прави.
Втората позиция за мен е по-правилна. По начало парите за здравеопазване не са достатъчни. Никога не са били и няма да бъдат. Който каже обратното, той лъже. ? това важи не само за България, а както за развитите страни, така и за бедните. Но какво правят страните, към които се стремим. Човек не се интересува от първична и специализирана помощ или болница. Той иска да му помогнат. В тази връзка се е създало на исторически принцип това разделение на медицинските услуги като различни нива. В случая джипитата трябва да играят роля на филтър, дори и чрез потребителската такса. Ако има нужда, болният отива при съответния специалист. Накрая идва болницата. Сега много се говори за високотехнологични болници. За мен всяка болница трябва да бъде високотехнологична. Друг е въпросът какъв обем от дейност ще поеме тя. ? тя трябва да ре?и проблема на тези болни, на които той не е ре?ен в доболничната помощ.
Какво става у нас на практика след толкова много години на здравни реформи? Превръщайки болниците в търговски дружества, ние създадохме у тях стремеж към хиперхоспитализации, който е очевиден и проверките го отчитат. Ние всички знаем, че сериозен процент от пациентите в болниците не са обосновани. Тоест, тези хоспитализации са били изли?ни и те са на пациенти, проблемът на които е можел да се ре?и в доболничната помощ. Но те постъпват в болниците поради стремежа на стационарите да си ре?ат финансовите проблеми. Не е възможно здравната каса да хване всички необосновани хоспитализации. Дори мога да бъда скептичен и по отно?ение на новата агенция за медицински одит, която ще проверяват болниците като нас. Според мен трябва да се промени самата болница като статут и не е редно тя да бъде търговско дружество. Трябва да се премахне този стремеж на болниците за повече хоспитализации.
– Но как?
– Като се осигури достатъчен бюджет, за да може един стационар да се издържа. Така няма да се стига до изли?ни хоспитализации. По-важното е все по-малко болни да стигат до болниците, само най-тежко болните. ? ако тези необосновани хоспитализации се махнат, ще се окаже, че броят им ще бъде много по-малък. Какво следва от това. Да вземем ражданията, при които няма свръх хоспитализации, те са точни. В Елена имат 49 раждания за миналата година. Това е по-малко от едно раждане седмично. ? нито едно оперативно раждане. Питам, коя родилка ще си повери живота и здравето на такъв гинеколог, който прави по-малко от едно раждане седмично?  ? който не е направил през живота си нито едно секцио? Какво прави той през останалото време? Това е опасно и не бива да се случва. Става така, че в една малка болница с икономични дейности лекарите се деквалифицират. Затова не бива да се говори, че пациентите се разделят на различни категории поради трудността на достъпа. Като няма болница в малкия град, то достъпът до голямата в големия град би бил труден. ? едва ли не хората стават втора категория.
В момента българите са разделени на две категории по отно?ение на достъпа до медицинска помощ. Едните живеят и се лекуват в големия град в добра болница. Другите в малкия град са изложени на рискове в малката болница поради деквалификацията на лекарите. Разбира се, в малките болници също има много опитни лекари, но липсата на възможност да си поддържат тази квалификация води до този риск, който все някога ще се случи. Един пациент да бъде загубен, това е достатъчно.
– Но заплатите на лекарите в болниците зависят от броя на клиничните пътеки и може би затова приемат необосновани пациенти?
– Точно това не трябва да става. Доходите им трябва да зависят от това какъв обем от дейности извър?ват, за да си поддържат квалификацията.
– Но повече клинични пътеки, повече квалификация.
– Но реални клинични пътеки и дейности, също и хоспитализации. Затова трябва да се тръгне от потребността на човека от здравна помощ. Наличието на болница или не, не му ре?ава проблема. От значение е как ще осигурим ние цялостно здравната услуга да бъде качествена. ? от тук трябва да се тръгне.
– Но Елена е туристически район и липсата на болница може би ще отблъсне туристите?
– Не съм съгласен. Наличието или липсата на болница не е предпоставка за туризма. По-важното е да има организирана качествена здравна услуга.
– Как може това да стане, ако няма болница? Достатъчно ли ще бъде там да се разкрие още един спе?ен кабинет за подсилване на спе?ната помощ?
–  В Елена има медицински център, има и филиал на спе?на помощ. Леко съм скептичен към новите спе?ни кабинети. Проблемът с достъпа на населението до медицинска помощ няма да се ре?и с един нов спе?ен кабинет. Там си има спе?ен филиал, през който не минават много болни. ? в този случай ние подсилваме спе?ността. Какво ще правят лекарите в този нов кабинет тогава? В малкия град с малкото население трябва да се стъпи сигурно. А то е при джипитата и специалистите. Това е сигурното и ние трябва да го гарантираме и да го подсилим. Трудно е да разчитаме на специалистите обаче, тъй като в малкия град те лекуват по-малко. А и не е сигурно дали те ще останат там, тъй като доходите им не са високи.  Затова специалистите работят и в болницата. В момента, в който няма стационар, те ще се разбягат. ? пак ще дойдат гастролиращите медици. Затова в малкия град не сме сигурни в специализираната помощ, нека да сме сигурни за джипитата. Тя трябва да бъде организирана така 24 часа, за да бъде максимално полезна.
– Каква да бъде тази организация?
– Ние трябва да съдействаме джипитата да се групират в групови практики, да им помогнем да имат транспорт, а това е работа на Общината. Да имат леглова база, защото голяма част от населението живее в балкана. ?ма по един рейс през деня, а когато се правят изследвания, болният трябва да чака цял ден. През това време пациентът трябва да бъде настанен в стая и там да чака, а не по улиците. А и трябва да се разбере, дали ще отиде в болница, или не. Така по всяко време болният от Майско, Мийковци или Константин може да разчита 24 часа на джипито си, дори той да го посети вкъщи, да му донесе лекарства, защото в Елена има само една аптека за лекарства по здравна каса. Не говорим за инсулти или инфаркти, за тях има спе?на помощ. Това е пътят местната власт да съдейства в тази посока и помощ на джипитата. Това ще ликвидира напрежението, че няма болница. Хората дори няма да разберат, че няма стационар, след като им се оказва адекватна доболнична медицинска помощ. В момента новите спе?ни кабинети ще бъдат временно ре?ение, но ре?ение на какво?
– Тъй като здравната реформа се насочи предимно в болниците, има натиск на кметове и обществени протести, ще отстъпи ли здравната каса някъде да има само един специалист за спе?ния прием?
– Не, няма да отстъпим. За това ще ни проверява и нас агенцията за медицински одит. Освен това акредитацията на болниците не е сега толкова важна, но важат стандартите за достъпност и качество. Те са записани в чл. 59 на ЗЗО. Трябва да има специалисти, необходима апаратура и 24-часов прием. ? това са изисквания извън НРД. Те важат за всички болници.
–  Какъв е бюджетът на РЗОК тази година?
– Миналата година бюджетът стигна 50 млн. лв. Но сега е намален, вие виждате, че клиничните пътеки в болниците са със 104 по-малко. Всяко тримесечие ще има актуализация на парите и те ще бъдат предимно за болничната помощ.
– Очаквате ли болници да отказват хоспитализации?
– Не, не очаквам. Те ще работят това, за което имат договор. Ако не могат да лекуват някои заболявания, пациентът отива в голямата болница.
– Какво е наказанието, ако се окаже, че болницата няма двама специалисти и 24-часов спе?ен прием, а има договор?
– Прекратяваме договора за клиничната пътека. Ако това се случи пак, прекратяваме договора с болницата. Това важи и в доболничната помощ. ?ма три прекратени договора – едно джипи и двама специалиста – нефролог и педиатър. Можем да ги подновим, но след една година. Такива са изискванията в НРД. ? тримата са отчитали  фал?ива дейност.

?зточник Янтра Днес

Коментари

Спе?ните кабинети в Елена и П. Тръмбе? отварят врати в понеделник

Спе?ните кабинети, които ще бъдат разкрити в Елена и Полски Тръмбе?, ще отворят врати в понеделник, съобщиха за „Борба“ от Регионалния център по здравеопазване.
В момента тече подготовката и подписването на договорите с лекарите, които ще осигуряват 24-часовите дежурства. Шефката на Центъра за Спе?на помощ във Велико Търново д-р Валентина Хаджирадева ще посети двата града, за да се запознае на място с обстановката и да обсъди с местните кадри работата на спе?ните кабинети.
С над 40 желаещи да работят в двата кабинета, Велико Търново се нареди сред областите с най-много кандидатирали се медици. 20 са желаещите лекари да работят от Полски Тръмбе? и 18 колегите им от Елена. ?ма дори медици от Горна Оряховица, които също са заявили желание за работа в спе?ен кабинет. Част от лекарите обаче отпадат от списъците заради други ангажименти или заплащането. Кабинетите ще бъдат към филиалите на Спе?на помощ в двата града и от 9 февруари медиците ще приемат пациенти там.
„Подготовката по разкриването на кабинетите тече”, коментира за „Борба” д-р Хаджирадева. Според нея засега разкриването им не е толкова наложително, тъй като болниците в двата града продължават да работят, но чрез тях ще се подсилят с кадри и звената на Спе?на помощ. При всички случаи пациентите от двата града могат да бъдат спокойни, защото могат да получават качествено медицинско обслужване.
27 спе?ни кабинета в цялата страна ще бъдат разкрити до края на този месец. Лекарите, които ще работят в тези кабинети, ще получават по 100 лв. за 12-часови дежурства, а спе?ни кабинети ще продължат да се разкриват навсякъде, където има нужда.

?зточник вестник Борба

Коментари

Всички болници в областта сключват договори с РЗОК

„Всички договори в областта ще сключат договори с РЗОК – Велико Търново”, каза за „Борба” директорът на институцията д-р ?ван ?ванов. „?ма?е леки притеснения за болницата в Полски Тръмбе?, но до дни и тя ще сключи договор за 5 клинични пътеки”, обясни още д-р ?ванов.
С изключение на МОБАЛ, която сключи договор за 208 клинични пътеки, с една повече от миналата година, останалите големи болници сключват договори по по-малко клинични пътеки. МБАЛ „Св. ?ван Рилски” в Горна Оряховица ще работи по 135 клинични пътеки, с пет по-малко от миналата година. Болницата в Свищов – по 94 пътеки при 115 за миналата година. В Павликени клиничните пътеки са 99, а през 2009-а са били 116. Най-драстично е намалението на клиничните пътеки за болниците в Елена и Полски Тръмбе?, съответно по 20 и по 5.
Първи договори с РЗОК успяха да сключат МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов”, специализираната кардиологична болница в старата столица, медицински център „Визус” в Горна Оряховица и специализираната болница по рехабилитация в Овча могила.

?зточник вестник Борба

Коментари

Христо Христов, депутат от ГЕРБ: Ще лобирам за болницата в Елена

?зключително важно е болницата в Елена да продължи да съществува, но да предоставя възможно най-качествената услуга, заяви народният представител от ГЕРБ Христо Христов. Той уточни, че предстои среща между него и здравния министър Нанев във връзка с възможностите за сключване на договори за още клинични пътеки.
Става дума за един планински район, който е отдалечен от В. Търново, заяви депутатът. Според него в Община Елена има 133 населени места. От с. Майско до В. Търново разстоянието е 70 км, което ще затрудни хората, нуждаещи се от квалифицирана медицинска помощ, ако такава в района липсва.
Болницата в Елена обслужва и жителите на Златарица, тези два района през зимата остават изолирани от областния център заради специфичните планински условия, каза още Христов. По думите му не може да развива? туризъм, без медицинска помощ, което е още едно основание за запазването на болницата в града.
На срещата със здравния министър депутатът ще проучи възможностите за запазването, трансформирането и развитието на болничното здравеопазване в областта.

?зточник Янтра Днес

Коментари