Новини от Елена

След бума на орехови и ле?никови градини в региона идва ред на биозеленчуците

С 20% е пови?ението на интереса на стопани от Великотърновско към биопроизводството
С една пета се е увеличил броят на стопаните от Великотърновско, поели по пътя на биопроизводството през тази година. След първоначалния интерес към орехите и ле?ниците вече в региона се отглеждат биоягоди, биоарония, биозеленчуци. Най-голямо е разнообразието в свищовските села, където произвеждат сливи, малини, домати, краставици с марката „Био”. В Еленска община са царе на аронията, във Великотърновско са избрали орехите, защото не се пръскат много и са лесни за такова производство. Това сподели Юлиан Маринов – единственият представител за страната на водеща сертифицираща организация от Германия, която е сред 11-те одобрени от Министерството на земеделието и храните. Според него българинът се замисля за този тип бизнес едва след като ком?ията е взел субсидии и е почерпил.
Въпреки пословичната ни недоверчивост за последните една-две години има пови?аване от 25-30% на интереса към дейностите с марка „Био” в национален мащаб. Най-много са производителите, които се обръщат към този тип производство, от северната част на страната. По този път вече са поели не само фирми, но и индивидуални стопани от Варна, Търговище, Шумен, Разград, Плевен, В. Търново и др. Основната част от тях се занимават с растениевъдство (предимно овощарство и по-малко зеленчукопроизводство), по-малко са пчеларите, а фермерите почти липсват.
В момента индивидуалните клиенти на немската фирма са в съотно?ение 15% пчелари спрямо 85% растениевъди. Причината е, че дребните производители първо трябва да направят определени инвестиции, за да преминат към биопроизводство, и после да чакат субсидии.
Затова от 2000 г. до влизането на България в ЕС немската сертифицираща организация е работила с 12-15 крупни клиенти, които са основно преработвателни предприятия. Едно от първите е „Екоплод” – В. Търново. Тъй като се нуждаят от определена суровина, те са обединили дребните стопани, които я произвеждат, и са им помогнали да покрият изискванията.
Всъщност сега по тоя път тръгват и индивидуалните стопани. За съжаление този процес у нас става бавно, а биопроизводството е един от приоритетите на ЕС в областта на земеделската политика. В този смисъл то е свободна ни?а в България и потенциален пазар в рамките на Общността.
Страната ни се слави със своята не само красива, но и чиста природа, което е първото условие за развитие на биобизнеса. Немското правителство още през 2005 г. похарчи 8-9 млн. долара за провеждане на информационна кампания, в която бяха разяснени предимствата на биопроизводството, посочва Юлиан Маринов. А у нас хората робуват на много митове и нямат точна представа за различните аспекти на този бизнес.
Първото притеснение е колко струва сертифицирането на биодейността от лицензирана организация. Всичко зависи от площите, броя животни или пчелни семейства и др., но средно стартирането на процедурата и годи?ната поддръжка на биосертификата варира от 300 до 500 лв.
При пчеларите, за да има рантабилност, са необходими поне 60 пчелни семейства, а при растениевъдите – от минимум 10 дка земя, обяснява Юлиан Маринов. Преходният период при фермерите е 3-4 г., толкова и при овощарите, а при пчеларите е 2-3 години, като заради подмяната на восъчните основи със собствени или „био” може да продължи и 5 г. Това, което притеснява пчеларите, е, че преди да се издаде сертификат, се прави проба на меда, която струва 500 евро. Причината е, че се изследва в лицензирана немска лаборатория, която прави набор от анализи без аналог в България. За същата процедура овощарите заплащат 200 евро, защото е включено и изследване на пестициди в продукцията.
Повечето растениевъди се насочват към биоотглеждане на орехи и ле?ници, защото това е най-лесно. При тези дървета има малко пръскания, а са разре?ени използването на бордолезов разтвор, колоидна сяра в опредена концентрация и т.н. Напоследък много популярно стана подхранването с тор от калифорнийски червеи, което може и да е листно.
Биологично се отглеждат сливи, ябълки, праскови, чере?и, но се ползват само разре?ени препарати, които са на основата на билки и други растения. Малко са биопроизводителите на зърнени култури, такива имаме само във Варненско, посочва Юлиан Маринов. Там стопаните засяват лимец (диво жито), камут, като въобще не използват никакви препарати. За биорастениевъдството са много подходящи пустеещи над 5 години терени, на които изобщо не трябва да се правят почвени проби, защото не са замърсени.
Подпомагане по мярката „Агроекология” се дава само за площи с документ, издаден от сертифициращия орган. За да вземат субсидии за 2011/2012 г., производителите трябва да сключат договор със сертифицираща организация поне до 15 декември.
А агроекологичните плащания са различни. Например за изчезващи местни породи плащанията са различни. За едър рогат добитък и биволи са 200 евро за животинска единица, за овце и кози – 165 евро, за свине – 122 евро, за коне – 200 евро. Строго диференцирани са и субсидиите за растениевъдството.
За полски култури, включително фуражни, в период на преход – е 181 евро/хектар, а за преминалите прехода – 155 евро/ха, за трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, преминали периода на преход – 418 евро/ха (а ако са в преход – 505 евро/ха).
Пчеларите имат право за всяко пчелно семейство по 11, 5 евро, независимо дали са в период на преход, или процедурата е приключила. Основният въпрос за стопаните е печалбата от биопроизводството. За съжаление в България почти няма разлика между цената на биопродукцията и конвенционалната и ?анс за реализация на храните с марка „Био” е европейският пазар, обаче един дребен стопанин няма как да продава на хипермаркетна верига, например в Германия. Големите магазини се зареждат от сдружения от производители, които предлагат големи количества гарантирано качество и на тази основа защитават интересите си. У нас обаче този процес на обединяване на стопаните липсва или не е на такова ниво, че с тези организации да се съобразяват търговците.

?зточник вестник Борба

RSS за коментарите

Публикувайте коментар.