Новини от Елена » Младеж в инвалидна количка е диджей в Константин

Младеж в инвалидна количка е диджей в Константин

Никола Топалов от Константин порасна в инвалидна количка. Коварната болест обаче не го затвори между стените на дома, нито прекър?и волята му за пълноценен живот.
До една годинка Никола расте като всяко нормално дете. След първите си стъпки, вместо да стабилизира походката с времето, започва да пада. Родителите тръгват от кабинет на кабинет, но с точна диагноза никой лекар не се ангажира. Опасенията за неизлечима болест се засилват, когато лекарка от В. Търново им казва да се молят да не боледуват мускулите. По-късно педиатри от столицата потвърждават предположенията – аминална мускулна атрофия.
Родителите всячески се стараят да забавят напредването на болестта. ? тъй като всяко зло не идва само, майката не издържа и напуска семейството. Четиригоди?ното момче остава на грижите на баща си Румен и баба си Надка, които непрестанно са до него. Бащата и днес продължава с ремонтите на къщата, за да е удобна за сина му. Опасана е с циментова пътека, която излиза направо на улицата, някои от стаите са раз?ирени.
До четвърти клас Никола ходи на училище, дори кара велосипед. Бързо обаче започва да губи сила в краката, баща му го придружава на все по-дълги разстояния до училището. Не след дълго момчето се разделя с училищния живот, но не и със своите съученици. Те не му обръщат гръб, не му позволяват да се затвори вкъщи и да се предаде на болестта.
„Всеки ден благодаря на Бог, че ги има тези приятели около моя син. С тях ходи на кафе, играят карти, често прескачат и до конната база, която е далече от на?ата къща – хвали се бащата Румен. Ники от малък обича да слу?а музика. ?ма любими изпълнители и прави записи на песните, които му харесват. Подрежда ги в доста добра фонотека – „за всички изисквания и различни вкусове”, както казва той. ?два време, когато започва да се изявява като „диджей Ники”. Младежите от Константин харесват неговите записи и все го канят за дискотеките. Без Ники днес не минава озвучаването на училищни празници, а също и на тържествата, организирани от местното читалище. 18-годи?ният младеж се справя професионално и само инвалидната количка напомня за съдбата му…
В потвърждение на неговите думи на вратата на стаята с усмивка се появява Камелия. Тя е осмокласничка и не пропуска след часовете да се отбие при Ники. „Той е най-добрият ми приятел. Винаги мога да му се доверя, а и умее да пази тайни – споделя момичето. – Ники е ду?ата на на?ата компания и без него не е интересно. Не го приемаме като инвалид. За нас той е пълноценен човек и искаме да останем приятели за цял живот.”

?зточник вестник Борба

RSS за коментарите

Публикувайте коментар.