Новини от Елена

Общинските болници са запла?ени от фалити

Несъответствия между медицинските стандарти на здравното министерство и алгоритмите за клиничните пътеки на НЗОК, публикувани в приложение 18 към НРД 2011, грозят да намалят дейността на общинските болници от 45 до 100 %. Това разпространиха в декларация болнични ?ефове, членове на Сдружението на общинските болници. До няколко месеца по-малките стационари, които обслужват население до 30 000 ду?и, ще фалират, а за останалите съществуването ще бъде затруднено, обясни председателят на сдружението д-р ?ван Димитров на среща на болничните директори във В. Търново. Ще напуснат и лекарите специалисти, а населението ще остане без специализирана помощ, алармират директорите.
30 общински болници членуват в сдружението, а те обслужват над 1,2 млн. ду?и в страната. Това са хора предимно от малки общини, но има и стационари като казанлъ?кия, който лекува над 126 000 ду?и, коментира д-р Димитров. Ако болницата затвори, пациентите ще тръгнат към други градове, което е неизгодно и скъпо, а и несигурно дали ще намерят навреме медицинска помощ. Разминаванията между стандартите и новите изисквания за лечение ще доведат до сключване на договор за финансиране на по-малко клинични пътеки, които няма да са достатъчно за издръжката на болниците. Това е голямата опасност за общинските стационари, смятат от сдружението.
Според д-р Атанас Атанасов, ?еф на болницата в Нови пазар, ситуацията наистина е изключително критична и тя запла?ва населението предимно от периферните райони на страната да остане без нормален достъп до болнична помощ. От друга страна, лечебните заведения са били принудени да изпълнят определени изисквания по медицинските стандарти, които са били неадекватно зави?ени. Те са вложили средства и на много места базите са обновени. ?наче здравното министерство няма да подпи?е разре?ението за дейност. В същото време излиза приложение 18 към НРД, което поставя още по-високи условия за болнично лечение. Те са неизпълними и се разминават с министерските изисквания за лечение по определени медицински специалности.
Д-р Атанасов обясни, че стандартите дават възможност да бъдат извър?вани хирургични операции от средно ниво, а в изискванията за клиничните пътеки за същите дейности е записано, че не могат да се правят такива манипулации. Става въпрос за операции на жлъчка, заклещена херния и спукана язва. Пример е диагнозата за лечение на диабетното стъпало. Тя изисква хирургични обработки или ампутация на част от пръстите и т.н. Тези дейности могат да се извър?ват на най-ниското първо ниво на компетентност на хирургиите, каквито са в общинските болници. Такива операции са рутинна дейност, която се е правила в общинските болници години наред. Няма логика да бъдат спирани тези дейности, твърдят болничните ?ефове.
Парадоксален е също новият подход за лечение на едно от най-масовите заболявания – пневмониите. Новите изисквания на тази клинична пътека са стационарът да има вирусологична лаборатория в самото лечебно заведение. В цяла Северна България едва ли ще се намерят няколко болници с такива лаборатории, което означава, че останалите няма да могат да лекуват това често белодробно усложнение. Трябва ли сега такива болни да ходят само в областните болници, където леглата са ограничени? Пневмонията е спе?но състояние, за планов прием просто не може да се мисли, обясняват директорите.
От тази година с новите изисквания по клинични пътеки се появи и задължително условия да се правят специализирани изследвания при болните с инсулт. Ако някой смята, че при инсулт трябва да се направи биопсия на мозъка, просто не е в час, е категоричен д-р Радко Велков, ?еф на общинската болница в Плевен. Малките болници нямат възможности за тези изследвания, а това означава, че няма да лекуват и инсулти. ?ли ако го правят, ще бъде на добра воля, тъй като здравната каса няма да им плаща.
Фрапиращ пример е също новото изискване за неоперативно лечение на бъбречната криза. Ако болницата иска да получи пари от здравната каса, тя трябва да има четирима хирурзи за терапията на това заболяване. Ако иска да лекува оперативно пък бъбречната криза, изискванията са за трима хирурзи. Къде е логиката, питат медиците. А и откъде ще се намерят толкова много хирурзи?
За м.г. стационарът в Нови пазар е имал сключен договор с РЗОК за 70 клинични пътеки. Сега с новите изисквания възможността за договор е за 30 пътеки. Това е повече от 50 % намаляване на дейността. Като Нови пазар са две трети от общинските болници в страната. Наистина при договарянето на клиничните пътеки са участвали лекари от болниците. Те са подписали протоколи с изисквания, които са задължителни при лечение на определени заболявания. Тези изисквания са реални и изпълними от общинските болници, подчерта ?ефът на сдружението. Но след това в приложение 18 са разписани съвсем други зави?ени условия в алгоритмите на клиничните пътеки.
В подобна ситуация са болниците в Свищов, Елена и Павликени. По новите стандарти и задължителни изисквания за лечение на повечето от заболяванията те не разполагат с достатъчно лекари и апаратура. За да се вмести все пак в новите условия, стационарът в Свищов оптимизира структурите си и съкращава персонал. Ако се наложи, ще бъдат закрити и отделения, коментира болничният ?еф Гавраил Гевезов. Ясно е, че преструктурирането е неизбежно. В Елена пък капацитетът на болницата е малък и тя едвам крета, лекарите напускат. Отдавна няма хирургия и отделението е превърнато в хоспис. На път е да бъде закрито и родилното, за цялата 2010 г. там са се родили едва 45 деца.
Медицинските стандарти и новите изисквания за клиничните пътеки не са правени за България, смятат болнични управители. Те не кореспондират с наличните специалисти. Какъв ще бъде ефектът от реформата, проведена по този начин, е доста неясно. В момента стационарите в общините на страната използват около 14 % от обществения ресурс на здравната каса. Спънките, които се поставят, са най-чувствителни за малките селища. От друга страна това облагодетелства градовете, където има големи болници. Не би следвало здравната реформа да се проведе за сметка на най-малките лечебни заведения, защото ние се чувстваме потребни на хората, коментира д-р Димитров. ?ма и конституция за равен достъп на гражданите до медицинското обслужване. А в случая това не е така. Като пример д-р Велков посочи, че има области, където средно 5 пъти е по-скъпо лечението на един болен за едно и също заболяване. Тогава къде отива философията на здравната реформа, че пациентите трябва да се лекуват еднакво във всяка една болница в страната?
Не може да се прави преструктуриране на болниците по некоректен начин за предизвикване на изкуствени фалити, смятат още от сдружението. От една страна, изискванията за лечение са зави?ени, а от друга, същите тези изисквания не са обезпечени с ресурс. Стационарите работят в условията на делегирани бюджети, а от тази година – прогнозни, казва д-р Атанасов. Тези лимити обаче не са в състояние да обезпечат новите изисквания за лечение.
Д-р Велков е направил собствено проучване, че в някои болници заболеваемостта по определени клинични пътеки е над 100 пъти по-голяма от тази в съседната област. Според негоима райони, където в две последователни години заболеваемостта се изменя в пъти в болести, които са хронични. Едни от тях са ревматоидните заболявания, които не се увеличават дори с процент. Тук здравната каса си затваря очите и не прави нищо да не изтичат пари за измислени заболявания.

?зточник Янтра Днес

RSS за коментарите

Публикувайте коментар.