Новини от Елена

Д-р ?ван ?ванов, директор на РЗОК: “Най-ло?о се лекуват хората в Елена, П. Тръмбе? и Сухиндол”

Здравната каса въвежда ограничени месечни бюджети, пари за преразход няма да се дават

Д-р ?ван ?ванов е единственият лекар в областта, а може би и в страната, който четири пъти се е явявал на конкурс за директорско място и винаги го е печелил.
В средата на юли за втори път той победи в поредния конкурс за ?еф на РЗОК във В. Търново. Бив?ият управител на еленската болница ще ръководи касата 3 г. Д-р ?ванов е завър?ил медицина в Плевен. В родния си град Елена започва работа като ординатор във вътре?но отделение на местната болница, като в същото време специализира нервни болести.
През 1992 г. спечелва конкурс за директор на болницата в Елена и управлява стационара 5 г. После работи в системата на Спе?на помощ, а през 2000 г. става джипи. Пет години по-късно неврологът отново печели конкурса за директор на еленската болница. Напуска след 4 г., за да заеме директорското място в РЗОК.
Само след година управление д-р ?ванов отново трябва да се яви на конкурс, тъй като настъпват нормативни промени, които налагат провеждането на конкурси за всички ?ефове на РЗОК в страната. След много добра средна оценка на писмената разработка за бъдещето на РЗОК във В. Търново и устния изпит д-р ?ванов отново е директор на касата.
Съпругата на д-р ?ванов също е лекар и работи като нефролог в Центъра по хемодиализа в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”.

– Д-р ?ванов, миналата седмица ръководството на НЗОК проведе първата среща на всички директори на РЗОК , след като парламентът прие актуализирания бюджет на здравната каса. Независимо от увеличението ще има ли ристрикция в парите за здравеопазване?
– В НЗОК се проведе работна среща с директорката д-р Нели Не?ева и акцентът бе?е бюджетът за болничната помощ. Това е най-проблемният бюджет в здравеопазването, макар след последната актуализация разходната част да се увеличи с 220 млн. лв. От тях 175 млн. лв. ще бъдат разпределени допълнително за болничната помощ. Д-р Не?ева е провела и среща с директорите на болниците, за да им съобщи, че парите за стационарите ще бъдат ограничени.
Всяко лечебно заведение ще има ограничен бюджет до края на годината и пари за преразход няма да се дават. Това се въвежда за пръв път. За целта ние ще проведем срещи с директорите на болниците в областта и ще подпи?ем анекси в договорите им за финансиране от РЗОК.
– Кой определя коя болница колко ще получи по т.нар. прогнозни бюджети?
– НЗОК по определени правила. ? болниците трябва да ги изпълняват.
– Ако има все пак преразход, кой ще го поема?
– Съгласно НРД 2010, който не е променен, определените бюджети на болниците са задължителни за изпълнение. Ние нямаме ангажимента да заплащаме изработената над тях сума. Това се въвежда до края на годината. Досега приемахме отчетните документи на болници с преви?ен лимит и сме платили част от парите за извър?ената дейност. Останалите средства са дължими, но не се наемам да прогнозирам кога ще ги изплатим.
– Д-р ?ванов, да не се наложи болниците да връщат пациенти, защото са свър?или парите за месеца?
– Малко се спекулира с това, че не може да се прогнозира заболеваемостта. ?ма достатъчно статистики за минали години, на базата на които можем да предвидим какво става в болниците. Не е нормално с всяка година разходите в стационарите да се увеличават. Във Великотърновска област също има нарастване на парите за болниците, но не така драматично. Трябва да кажа също, че болничният бюджет тази година е по-малък от 2009 г. От друга страна в на?ата област имаме ново лечебно заведение – Кардиологичната болница, което реализира сериозни приходи. Всичко това се отразява на болничните разходи. Факт е обаче, че онкодиспансерът, болницата за рехабилитация в Овча могила и други реализират хоспитализации от съседни области. А това също увеличава парите за стационарите.
– Колко пари са определени за болниците тази година при нас?
– 19,5 млн. лв., а досега сме изхарчили 15 млн. лв.
– Д-р ?ванов, съвсем наскоро има?е проверка от НЗОК в областта. Какви са резултатите?
– ?ма типична група от нару?ения, която ние винаги установяваме. Напоследък откриваме повече неточности при медицинската документация. Например при прегледите на диспансерно болните пациенти има задължителни неща, които трябва да се отразят в амбулаторните листи. В тази връзка има пропуски и това се случва често. ?ма нару?ения и на графици в доболничната помощ. Също имаме и съмнения за нереално извър?ени профилактични прегледи, а после отчетени като факт. При зъболекарите пък се съмняваме за фал?ива дейност, затова проверките продължават. Даже сме ангажирали и РЦЗ.
При болниците не винаги се изпълняват всичките процедури за пациентите, предвидени в указанията на клиничните пътеки. ?ма неправилно приети болни за хоспитализации, а също и за дехоспитализаци. Що се отнася до хиперхоспитализациите, можем да мислим за тях, тъй като значително се увеличиха парите за болничната помощ. Предпоставки за неправомерното болнично лечение са заложени още в нормативите. Освен това трябва да се направят контролни изследвания при изписване на пациента, а те се пропускат.
– А при зъболекарите какви са нару?енията?
– Предимно пропуски в документацията. Ако открием фал?ива дейност, имаме право да сезираме прокуратурата за проверка. От началото на годината сме открили един такъв случай в извънболничната помощ, но не при дентистите. Установихме, че доктор е преглеждал пациент, когато той е бил в болницата. В момента се извър?ва прокурорска проверка. Но тази година нямаме прекратен договор с лекар или болница заради сериозни нару?ения.
– Вече здравното министерство ще определя какво пациентът ще плаща при дентиста. Досега това се фиксира?е чрез НРД. Какво наложи тази промяна?
– По-скоро цените ще се определят от финансовото министерство. Но логиката предполага такъв подход за по-правилен. От тук нататък националните рамкови договори ще бъдат петгоди?ни. Всяка година ще има актуализации, тъй като няма как цените в медицината и стоматологията да се договарят за петгоди?ен период. Всички промени ще се правят с ре?ение на Министерския съвет, след като преди това те са предложени от финансова комисия.
– Ще има ли преструктуриране в здравната каса?
– Може би ще настъпят структурни промени и при нас, но това няма да стане още утре. Ще има подобряване на финансовия контрол. За съкращения на персонал на този етап не се говори, но това не изключва възможността, тъй като кадровите промени се нареждат от НЗОК.
В моята работа искам да подобря взаимоотно?енията си с договорните партньори, да има по-чести срещи. Много от указанията, които постъпват при нас, се нуждаят от допълнително обсъждане, за да няма гре?ки. Това ще намали и конфликтите, които биха възникнали. Целта е обща – по-доброто лечение на пациентите и трябва да си помагаме.
– Д-р ?ванов, как оценявате предстоящата реформа по преструктуриране на болниците?
– Не може да преструктурираме болниците, без да правим реформа при джипитата. Сега има неравнопоставен достъп на хората до медицинската помощ и това е сериозна предпоставка за увеличаване на хоспитализациите. Например за пациентите от еленските села достъпът до джипито, специалиста, лекарствата и болницата е много труден. Те не могат да се лекуват адекватно. Направих едно проучване за областта, което показа, че най-ло?о се лекуват хората в Елена, П. Тръмбе? и Сухиндол и разходите за лекарства на човек са най-ниски. Това показва, че достъпът до аптеките е труден. ?ма само по една аптека по договор с РЗОК и болните се отказват. Не може да останат вкъщи и постъпват в болниците. Ето увеличената хоспитализация, а този проблем е много сериозен. Според мен трябва да има една много добре организирана доболнична помощ в балканските селища и джипитата да посещават пациентите по домовете.
Необходимо е да се създадат много силни групови практики от джипита, които да разполагат с линейки, лаборатория, легла, дежурни лекари през цялото денонощие, за да поемат неотложната помощ при болните. Дори да доставят лекарствата по домовете и да возят специалистите на място при пациентите. Така ще се изравнят възможностите за достъп на хората до медицинска помощ в селото и в града. ? ето редуциране хоспитализациите, част от които са напълно безсмислени.
Това бе?е първоначалната идея на здравната реформа, която не се осъществи. Трябва ни силна първична помощ, а после да преструктурираме болниците.
– Според вас трябва ли да излязат частните болници от държавните бази?
– За мен не е важно това, дали някое лечебно заведение работи под наем на друго. Важното е да има равнопоставеност между болниците. Сега едни частни болници лекуват по скъпи клинични пътеки и печелят. Общинските стационари пък не могат да избират и да връщат пациенти. Те лекуват всички и всичко. ?ма много евтини клинични пътеки, които носят загуби.
– Погре?ка преведохте 90 000 лв. на павликенската болница, вместо на свищовската?
– Свищовската болница има?е запорирана сметка от съдия-изпълнител заради дългове. В суматохата да им преведем по-бързо парите за извър?ената дейност стана гре?ка. Но се питам, как така не ни съобщиха веднага от болницата в Павликени, че са получили пари, които не са били по предназначение.

?зточник Янтра Днес

RSS за коментарите

Публикувайте коментар.