Новини от Елена » Времето на гъбите

Времето на гъбите

Дъждовете съсипват земеделието, но са рай за гъбарите в Еленско. 10-20 лева на ден могат да изкарат берачите.

Дъждовете съсипват земеделието, но са добри за нас, гъбарите. По 10-15 лв. може да изкара човек на ден, при по-добър късмет и 20 лв. Това обяснява пред репортерския ни екип Боян Боянов от Елена. Към 17 ч. във вторник вечерта той е до?ъл на един от изкупвателните пунктове в балканския град, за да предаде събраното. Боян, жена му и синът му разчитат на гъбите, за да се прехранват, защото тук трудно се намира работа.

С напредването на времето пред пункта на “Консерва S & L България” ООД се образува опа?ка. Някои от берачите носят по една касета, други повече. Бригадирката Фиданка Бекярова изтегля стоката и се разплаща веднага с хората.

Този ден гъбарите носят най-вече тръбенки. Гъбата е лека и те не са много доволни от оборота, защото килограмите са малко. Виж, когато има манатарки, е друга работа. “Тази гъба е върхът”, категоричен е Боян. Никой не се отказва от нея, защото и цената й е добра, 3 лв./кг първо качество. Пържена, панирана, всякаква е хубава, а семейството на Боян си има своя специална рецепта, кюфтета от манатарка. Не ги правят само от гъби, а ги смесват с каймата. Подправките са като при обикновените кюфтета, вкусът обаче е много по-приятен.
Стефан Дончев, собственикът на фирмата, с часове може да разказва за гъбарството. Сега в Балкана се берат манатарки, пачи крак, червенка, овчи крак. Повече от 20 камиона с пачи крак заминали за Германия, където тази гъба много се търси. В Европа обаче тя е по-евтина, отколкото в България.
Тази година заради дъждовете гъбите не само в Балкана са много. При тях има голям бум през 4-5 години, забелязал е Дончев, който се занимава с гъбарство от 1987 г. и това вече е негова постоянна професия. Мъжът още помни 1997 г., когато само за един ден през юли приел 36 тона пачи крак.

Тогава за гъбарите имало работа от 13 април до 29 декември, в навечерието на Нова година, и така те спечелили доста пари. В добро за гъбарството време по 4-5 до 10 тона на ден могат да влязат в базата. Когато има големи дъждове, се случва в изкупвателния пункт да донесат и по-едри гъби-рекордьорки. 4,5 кг манатарка премерили веднъж на кантара. Тази година приели пачи крак, който тежал точно 1,7 кг.

В ранна пролет се започва с майската гъба, обяснява Стефан Дончев. После идва редът на пачия крак и челядинката, на манатарката, след това на есенниците, т.нар. цветни гъби, златист и сив пачи крак, тромпетка, овчи крак, рижика, масловка, ми?а гъба, имбрикатум. Смръчкулата например е много вкусна гъба, която се среща навсякъде – в ?ироколистните гори, в ливадите, край пътищата, но пък количествата не са големи. Тя е пролетна, появява се още при топенето на снега, преди други гъби, затова се продава скъпо. Есенната манатарка обаче е най-скъпата и най-ценната. Тази е причината в другите държави да не я берат през другото време, а през пролетта я оставят да изгние за мицел и така имат възможност през есента да вземат повече пари за нея. Тогава манатарката е качествена, здрава и може да се извозва с неспециализиран превоз, което е едно голямо улеснение за търговците.

Конкуренцията на вън?ния пазар е сериозна, продължава разказа си Стефан Дончев. ?стината е, че България в никакъв случай не може да се мери с другите страни, които търгуват с гъби, като Пол?а, Белорус, Украйна, Турция, Португалия. Там много и не случайни хора се занимават с гъбарство, а и чуждите пазари са по-близо. Това намалява парите за превоза, които са един сериозен разход и в гъбарството. Не само затова родните гъбари не могат да се конкурират с чуждестранните си колеги.

В другите държави има култура при събирането на гъбите, които се берат грамотно, без да се скубят с коренчетата. У нас няма желаното качество на брането. В горите обикновено влизат неграмотни хора, които работят ден за ден, без да мислят, че догодина пак ще идват тук, за да изкарат някой лев. Гъбите се берат без всякакви правила, направо се скубят, което не трябва да става особено през пролетта, когато се заражда мицелът, а точно тогава хората го унищожават. Затова се забелязва и намаляване на количествата, което е много тревожно. Дончев е притеснен, че у нас брането става в торби и чували, което се отразява на качеството на гъбите. Те трябва да се събират внимателно, в ко?ници или касети, за да се запазят.

Разходите за чистенето на гъбите са много. Така че на българските гъбари не им е никак лесно да се конкурират по качество и цени с колегите си от чужбина. Затова се търсят пазари навсякъде, където може да ги има, особено в големите търговски вериги. А там, както навсякъде, е важно качеството, също и навременната доставка, на която чуждите търговци много държат. Колкото до цените на вън?ния пазар, те се диктуват от другите страни. През юни например манатарката е по-скъпа и на?ите търговци могат да печелят от нея. После започват да се изнасят количества от Пол?а, Украйна, Турция, чиито цени са по-ниски и заради този дъмпинг на?ите гъбари вече не могат да разчитат на добра печалба.
В базата на еленската фирма гъбите се су?ат, охлаждат, замразяват, консервират и после тръгват за пазара. В не една чужда държавата слагат на трапезата си манатарки, пачи крак, сърнели, челядинки от България. Фирмата има свои клиенти и в САЩ.

Големи консуматори на гъби са Франция, ?талия, ?спания, Белгия, Канада и това може да се използва от на?ите търговци.
Сред най-скъпите гъби освен есенната манатарка, са и трюфелите. Това са подземни гъби без корен и без стебло, които се срещат само в диво състояние, обяснява гъбарят. ?ма ги най-много в Китай и Япония. Белият трюфел е най-скъп, у нас обаче все още не е намерен, съществува и кафяв. Дончев изкупува и такива гъби, които идват главно от Разградския край. Сега се приемат черни летни трюфели. Тяхното събиране не е никак лесна работа и за него трябва специална подготовка. В ?талия например организират 6-месечни курсове за обучение на хората да намират трюфели, после им се издават разре?ителни. Всяка година има други курсове, за опресняване. Не всеки може да се научи да събира подземни гъби. Това е едно приятно занимание и започне ли веднъж човек, трудно може да се откаже от него. “Като с цигарите е, иска ти се да спре? да пу?и?, но все не успява?”, обяснява Стефан Дончев.

Опитните гъбари са се уверили, че трюфелите растат всяка година на едно и също място. Те се откриват и със специално обучени кучета, за чиято подготовка са необходими 1-2 г. Най-подходящи са кокер ?паньолите. Много е важно да се знае, че не трябва да се вадят всички подземни гъби, за да е гарантирано, че на следващата година пак ще ги има там, обяснява Стефан Дончев. В България малко хора могат да откриват трюфели, които се намират най-вече в дъбовите и буковите гори. Преди години италиански специалист обучил у нас 23 ду?и. Сега са останали едва 10-15 гъбари, които успе?но се занимават с този нелек занаят.

Най-голям консуматор на трюфели в света е Франция. Там дори има традиция на новогоди?ната трапеза задължително да се слага такъв деликатес. Това, разбира се, имат възможност да правят само богатите хора заради високата цена на трюфелите.

Фирмата на Дончев изкупува и билки и плодове. За първи път у нас тази година тук е консервиран див чесън. Той се използва като подправка като магданоза. Освен това е много лековит, помага при високо кръвно налягане, чисти организма от ло?ия холестерол, естествен антибиотик е, обяснява еленчанинът. Дивият чесън е полезен при стома?но-чревни и бъбречни проблеми, ка?лица, забавя развитието на атеросклероза, помага по-бързо да зараснат раните.

Новият продукт на еленската фирма ще се появи за първи път на пазара тази година. Той е биологичен, без никакви консерванти, приготвен със зехтин, обяснява Стефан Дончев. Препечените филийки стават много вкусни, ако се намажат с него. Берат се обаче само листата, луковиците, които също са полезни, се оставят, за да не бъде унищожено това интересно растение.

?зточник Янтра Днес

1 коментар »

  1. radosveta dragneva написа:,

    14.05.2018 at 13:17

    Ако така събирате гъбите (с корените) ,както се вижда от снимката, в един момент ще се простим с този горски дар.

RSS за коментарите

Публикувайте коментар.