Новини от Елена » Българка в Париж се грижи за гроба на Мина

Българка в Париж се грижи за гроба на Мина

Невероятният живот на Елена Волева-Равол – излязла от селска къща, за да стигне до член на Клуба на коронованите глави
Елена Волева-Равол живее във Франция от 45 години, но нито за миг не е преставала да се чувства българка. Дори нещо повече – тя ревностно търси всичко, което може да я свърже по-близко с миналото и настоящето на родината. Рови из френската литература и история, където открива писмени паметници, свързани с на?ето историческо минало и култура.
?звън България неизменно с нея са томовете на Яворов, Ботев, Вазов. От времето на младостта си е поклонничка на Яворов, а през 1984 г. открива гроба на музата на поета – Мина Тодорова, от чието рождение на 4 юли се навър?ват 120 години. В гробището на парижкото предградие Бианкур очите й се насълзяват, когато вижда разко?ния мраморен паметник – запустял, обрасъл в треволяци и бурени, забравен. Почиства го, запалва свещ, слага на него вечни цветя. Завежда и дъщеря си Наргис и това място остава свято за тях. През 1986 г. културната служба при българското посолство в Париж писмено удостоверява, че г-жа Елена Волева-Бон, българска и френска гражданка, живуща в Париж, е член на дружеството „?ван Вазов”, взема активно участие в дейността му и поддържа доброволно и безвъзмездно гроба на Мина Тодорова. ? днес тя винаги поставя червени рози до разтворената книга върху мрамора, на която е изписан на български и френски вечният стих на поета „Две хубави очи…”
Коя е Елена Волева? „Още като дете си знаех, че един ден ще живея в дворец. ?злязох от клетката и стигнах до Париж” – казва мадам Равол-Бон. От родната селска къща във Вълчитрън, Плевенско, тя достига до света на вис?ата аристокрация и до днес общува с потомци на короновани глави, за които твърди, че са по-достъпни от един селски кмет.
Домът й в Париж е на 60 м от мястото, където е живял Виктор Юго, има свой дом и в Кан с тераса към морето, винаги отворен за българските й приятели. С присъщата й отзивчивост тя любезно предостави много от писаното от нея и за нея, снимки, интервюта, а в телефонен разговор сподели нещо лично, което потвърждава максимата, че няма нищо случайно под слънцето. Синът на еленски свещеник, военен, с когото се запознават в Плевен, е първата й ученическа любов, но както често се случва, пътищата им се разделят. Тя участва в първата българска медицинска бригада в гр. Тлемсен, Алжир.
Елена Волева напуска България през 1965 г. с медицински протокол от здравното министерство и заминава с дъщеря си Наргис за Франция – тя носи името на героинята от популярния по това време филм „Бродяга”, за да търсят лек за сърдечното й заболяване. Лечението й е продължително, налага се да бъде наблюдавана от големи специалисти, но българските власти отказват да удължат визата и така остават в Париж. Първите десет години работи като медицинска сестра в частна клиника, а после в американската болница в Париж. Тук е лекувала Марсел Дасо, собственик на известните самолети изтребители „Дасо”, гръцкия магнат Левентис, основател на едноименната известна фондация, който, преди да стане крал на петрола в Нигерия, е бил частен адвокат на Караманлис – добър приятел на г-жа Волева. ? днес тя е в чудесни приятелски отно?ения с последната съпруга на иранския ?ах Реза Пахлави – очарователната Фара Диба, поддържа кореспонденция и с принцеса Софи – племенницата на Борис III. Пътува в много страни, а животът я среща със световноизвестни личности. След време тя се омъжва повторно за Еме Бон, индустриалец, но още първата година след женитбата той загива при катастрофа. Първият й съпруг д-р Стефан Волев – всестранно надарена личност, умира твърде млад.
Сънародничката ни Елена Волева е известна сред аристократичните среди на Париж, дори е член на престижната Фондация на аристократите във френската столица, която всяка година присъжда награда за световни постижения в изобразителното изкуство и музиката. Сред наградените е и виртуозният ни пианист Юри Буков. Въпреки че във вените на мадам Равол не тече синя кръв и няма нищо общо с вис?ата класа, заради нейната ду?евност, славянски манталитет и способности е приета в Клуба на коронованите глави, чийто президент е Анри де Бурбон, братовчед на Симеон II. Член е също на асоциациите „Франция-Америка”, „Париж за Париж”, „Хуманитарна помощ за България”.
„Аз съм по културните афери, някаква неутолима страст да правя полезни неща ме води в тези среди. В Асоциацията на културата на Лазурния бряг със седалище Кан съм единствената българка. Нейната задача е да помага на хора на изкуството, особено млади, да намерят по-?ироко поле за изява и светът да научи за тях” – споделя още тя.
Елена Волева-Равол не прекъсва връзката си с България. Когато си идва в родния Вълчитрън, полага цветя пред паметника на брат си Лачко Ангелов, издигнат в центъра на селото. Обесен е на 23 години в Плевенския затвор за антифа?истка дейност. Чрез фондация „Левентис” тя помага за реставрацията на църквата „Свети Димитър” в Бобо?ево – родното място на съпруга й Стефан, който завър?ва медицина и философия, поет, пи?е музика и пиеси. Свекърът й Борис Волев навремето спасява Георги Димитров, извеждайки го от страната с колата си, а по-късно той за награда го назначава за съветник и работи заедно с Кимон Георгиев и Димо Казасов.
За себе си мадам Равол казва още, че дори и на 88 години, продължава да лети в облаците и съжалява, че няма два живота, за да направи още повече за България.

Мария Симеонова

?зточник вестник Борба

1 коментар »

  1. Milka Pencheva Mihailova написа:,

    08.06.2010 at 9:05

    Разчувствах се от статиятя. Мадам Волева може да ни служи за пример как да тачим предците си,т.е. да уважаваме себе си.
    Елитарността е същност на цивилизацията.
    Милка /Родена в Бяла, Русенско/

RSS за коментарите

Публикувайте коментар.